Компютърът е устройство с общо предназначение, всички знаем това, нали? Проектиран – в началото, да изчислява математически алгоритми, днес той „помага“ във взаимоотношенията на хората да се тълкуват като алгоритъм. А това не е точно така.

Все повече родители в забързаното ежедневие правят услуга на себе си, предоставяйки на децата достъп до технологията, която да ги учи и забавлява. Да, това е нормално, защото живеем в ерата на технологиите. И ако този ресурс не се използва, би било загуба на потенциал, трупан с десетилетия. Сякаш нещата изглеждат приемливи, докато времето с любимата електронна смартиграчка не стане доминанта, компенсираща внимание от родителя.

Съществува достатъчно литература, в която се споделя как технологията краде от нашето внимание, как тя ни вреди. Демонизира се едно общо социално благо, каквото всъщност е техниката. Фокусът следва да бъде обаче в посока „Как ние управляваме това благо“. И тук доста хора се оправдават с нещо извън тях, защото е по-удобно. „Нещо извън нас вреди на децата ни“ – но, мили родители, това няма как да се случи, ако вие не позволите. Всяко едно ново техническо средство разширява възможностите на ума, ако има приложен подходящ емоционален мениджмънт от наша страна. Ресурсът, с който разполагаме, ни дава неограничени опции, такива, каквито никога преди не са съществували. Разбира се, трудно е да активизираме личните си граници и сензитивност за управлението му. Всъщност разковничето е в това да възприемаме машината като нещо, което да ни служи и ние да сме „шофьорът на колата“, ние да задаваме посоката, а не обратното. Тук фактологически става ясно, че компютрите не могат да заменят напълно човешката близост, внимание и усещания. Човешкият живот не е прагматичен алгоритъм и слава богу, балансирайте умело и не изпадайте в крайности.

БЪДЕТЕ ЧАСТ ОТ ОБЩНОСТТА НА 9 МЕСЕЦА ВЪВ VIBER

Вие – родителите, поставяте правилата и определяте точното време за игра, уроци, забавления онлайн.

  • Социалните мрежи и електронните възможности улесняват нашия живот категорично, но не заместват ЧОВЕШКИЯ ФАКТОР

Персоналната отговорност за това, как ще използваме машината чрез нашето поведение, трябва да е фактор номер едно, контролиран от нас. В противен случай влизаме в оправдания като: „Компютърът е виновен за моя неуспех.“ Или „Детето ми е асоциално, предпочита телефона пред живия контакт, заради приноса на технологията“, което всъщност не е вярно.

  • Как да намерим баланса?

Ако приемем, че родителите са зрели хора, то нещата се подреждат изключително лесно. Създаването на предпоставки за физическа активност, чрез следване на родителския модел, биха били чудесен старт срещу застиналостта в една сфера на внимание. Но ако родителят не показва чрез своя опит различните си потребности, няма как да очаква нещо различно и от детето си. Това е предизвикателство пред всяка общност „Как да използваме целия спектър от възможности, без една техническа възможност да компенсира друга – всяка има предимства“. Когато детето бъде съпричастно с родителите, когато те се събират заедно, вечерят, слушат музика, споделят мисли и емоции, то би открило още възможности за топлина, освен монитора.

А компютърът не може да замени тактилните усещания, проекцията на съзнанието, духът и семейната топлина. Именно там е ключът, с който родителят следва да помогне първо на себе си, а после и на детето си.

Текст: Атанас Нанков, 
социален консултант, преминал модули на обучение по консултативна психология, социална и емоционална компетентност


 

ПРОЧЕТИ ОЩЕ