В медицината има специалности, които изискват не само експертиза, но и особена чувствителност, търпение и способност да печелиш доверие още с първата среща. Особено при работата с деца, както е в педиатрията и детската нефрология. Как се намира подход и мотивация, когато пациентите ти са малки, какви симптоми родителите често подценяват, кога започва профилактиката и защо ранната диагностика може да промени всичко - разговаряме с д-р Борис Стоилов от МЦ МАРКОВС – лекар, който съчетава клиничната прецизност с човешкия подход.
.jpg)
Д-р Стоилов, какво Ви накара да изберете именно педиатрията – специалност, която изисква не само знания, но и огромно сърце?
Винаги съм харесвал по-всеобхватните специалности, за които се изисква широк поглед, много знания и опит, които постоянно да допълваш. За да си педиатър се изискват комплексни качества и отдаденост - като човек и като лекар. Работата е свързана не само с детето, но с цялото семейство. За мен - да мога да помогна като лекар и човек, на когото семейството вярва, е несравнимо. Познаването на семейната среда, предразположеностите, миналите заболявания дава възможност да си наистина полезен, а не просто да изписваш лекарства.
А защо детска нефрология – една по-малко позната, но изключително важна специалност за детското здраве?
Детската нефрология и хемодиализа е моята втора специалност. Отделителната система е ключова за целия организъм, но е „тиха“ - няма ясни симптоми или са маскирани. Избрах я защото в нея има редица предизвикателства. Работим както с остро-, така и с хронично болни и трансплантирани пациенти, има интензивна част, хемодиализа, която е животоспасяваща. В нея е застъпена профилактиката, както и прецизната ехографска диагностика.
Кои са най-честите сигнали, които родителите подценяват, а всъщност могат да насочат към бъбречен проблем при децата?
Ненаддаване на тегло, детето няма апетит, находка от уринния анализ, лош аромат на урината, отоци около очите.
Има ли „тихи“ бъбречни заболявания при децата и как могат да бъдат открити навреме?
Да, по-голямата част са точно „тихи“. Затова е важно провеждането на профилактични изследвания и ехографска диагностика. По този начин ги откриваме и имаме възможност за навременна реакция.
Като педиатър, какъв е най-ценният съвет, който бихте дали на младите родители още в първите години от живота на детето?
Да вярват в здравето на детето си и да не подценяват профилактичните изследвания. Прекаленото придържане към норми и правила, страхът от инфекции (през които детето задължително ще мине) са неоправдани и правят родителите неспокойни, а това се отразява на децата.

Каква е връзката между честите инфекции, температурата и бъбречното здраве при децата?
Температурата е много чест симптом при инфекции на отделителната система. Когато този тип инфекции са чести трябва да се потърси причината и да се лекува, защото повтарянето им води до бъбречно увреждане.
Кога е моментът родителят да потърси детски нефролог, а не само педиатър?
Когато има алармиращ симптом - например левкоцити или кръв в урината, заедно с висока температура, която трудно се сваля; болка в корема или кръста; отоци около очите; кръв в урината.
Как протича един преглед при Вас и как успявате да спечелите доверието на детето още в първите минути?
Старая се прегледът да не бъде приеман като нещо страшно и формално. Бялата престилка, строгостта на лекаря, атмосферата в кабинет, който не е педиатричен понякога отблъскват детето. Затова носим шарени екипи или играчки по слушалките. Детето усеща емоцията у мен и реакцията в родителите. Когато всичко започне спокойно, приветливо и има игри всичко се получава и е приятно за двете страни. Тогава мога да стигна до проблема и помощта ми да е смислена.
Каква роля играе профилактиката и защо тя е толкова подценявана в детската възраст?
Ключова роля - откриваш болестта преди тежките или дори първите проявления. Намаляваш или елиминираш усложненията. За съжаление понякога, освен от родители се подценява и от колеги.
В практиката си срещате ли случаи, при които ранната диагностика е променила изцяло прогнозата за детето?
Да, имам такива случаи. При последния такъв дете, което беше дошло по повод уроинфекция се оказа с периодичен фебрилитет и не се наложи пореден прием на антибиотик, който нямаше да помогне.
.jpg)
Какво отличава добрия детски лекар – само медицинските знания или и нещо повече?
В нашата професия знанията имат голямо, но не решаващо значение. Трябва да можеш практически да ги прилагаш. Това се развива с опита и интелекта да анализираш, да адаптираш. „Болестите не четат учебници“ казваха моите учители. Друг ключов момент е човешкият фактор - индивидуалните качества - темперамент, излъчване, харизма.. За мен какъвто е човекът - така и лекува.
Работата с деца често означава и работа с тревожни родители. Как успявате да внесете спокойствие и яснота в такива моменти?
Това е една от основните задачи на всеки лекар, не само на педиатъра. Трябва да обясниш на достъпен език какво си открил, за какво се съмняваш, какво трябва да се изключи. Не приемам тезата на колеги - „пациентите не разбират, ние сме лекари“. Всичко може да се обясни, стига човек да има желание и емпатия. Аз също съм пациент и знам какво е. Спокойствието ще дойде с разбирането.
Защо според Вас родителите все по-често търсят комплексна медицинска грижа „под един покрив“?
Защото разбират, усещат, че човекът е едно цяло. Не можем да го делим на органи. Не може обаче един специалист да разбира в детайли всички системи. Важна е комплексната оценка и работата в екип.
Какво Ви привлече да станете част от екипа на проф. д-р Димитър Марков и МЦ МАРКОВС?
Именно екипната работа и комплексната грижа за пациента. Освен това за мен като нефролог ехографската апаратура е важна, а в МЦ МАРКОВС е на най-високо ниво, което ми помага в диагностиката.
Какво означава за един лекар да работи в екип, който е сред най-добрите в България?
Голяма чест е, но и голяма отговорност. Трябва да полагаш усилия, да поддържаш знанията си, да си в крак с новите неща в света на медицината.
Как взаимодействието между различните специалисти в МЦ МАРКОВС помага за по-добра диагноза и лечение на децата?
Взаимодействието между нас като колеги позволява да видим пациента като цяло и да бъдем максимално полезни – т.н. мултидисциплинарен екип, който наистина познава пациента и може да е полезен.
Какви са предимствата за родителите, когато детето им е проследявано от педиатър и нефролог на едно място?
Избягва се разкарването по различни специалисти и ненужни изследвания.
Какви митове за бъбречните заболявания при децата бихте искали категорично да развенчаете?
„Недаването на вода до 1 година е вредно за бъбреците на детето“ и „Задължително е момченцата да се „забелят“ до 6-месечна възраст“.
Какво Ви мотивира да продължавате да се развивате и да работите с отдаденост в една толкова отговорна професия?
Мотивира ме усещането, че има смисъл от помощта ми и че семействата се чувстват спокойни при мен. Това ми носи удовлетворение и не бих си сменил специалността, дори да можех да върна времето назад.
Ако трябва с едно изречение да се обърнете към родителите, които се колебаят дали да потърсят консултация – какво бихте им казали?
Ако имате съмнение, че нещо не е наред с детето ви, дори да е малък проблем не губете време и нерви, защото съмнението ви няма да отмине. Консултацията има за цел да внесе яснота и спокойствие, като открие проблема и го елиминира.