Детските уроинфекции са сред най-честите инфекции в ранна възраст, а отделителната система понякога показва малко и неясни симптоми. Затова профилактиката и правилните изследвания са ключови – от прегледите по време на бременността до първия скрининг на 6-месечна възраст и ежегодните изследвания след това. 

В най-новия епизод на подкаста ни „9 месеца – Училище за родители и приятели“ говорим с педиатъра и детски нефролог д-р Борис Стоилов от МЦ МАРКОВС за най-честите проблеми при детската отделителна система и за една от най-практичните теми – как да вземем правилно урина за изследване при бебе, без да се компрометира пробата.

Най-честите проблеми, които водят децата при детски нефролог
По думите на д-р Стоилов, сред най-честите причини за консултация са:

  • нощното напикаване (енуреза);
  • инфекциите на пикочните пътища, които са сред най-разпространените детски инфекции (след дихателните);
  • отклонения в изследването на урина – наличие на кръв, белтък, нитрити, левкоцити, които могат да насочат към инфекция или друг проблем.


Кога започва профилактиката – прегледи по време на бременността и първи скрининг
Ако при феталната морфология няма данни за аномалии на отделителната система, най-ранният рутинен скрининг в България е на 6-месечна възраст. Той включва пълна кръвна картина, изследване на урина, ехография на корем (с оглед на бъбреци и пикочен мехур, както и други коремни органи).

По време на бременността феталните морфолози проследяват бъбреците, възможно разширение на уретерите и други особености на отделителната система. При съмнение детските нефролози могат да поемат проследяване и преди 6-ия месец след раждането. 

Какво представлява ехографията на корем на 6 месеца?
Ехографски могат да се огледат плътни органи и такива, които съдържат течност – черен дроб, слезка, надбъбречни жлези, бъбреци и пикочен мехур. Уретерите и уретрата обичайно не се визуализират, освен ако има отклонение – това само по себе си не е проблем.

Как да вземем урина за изследване при бебе – трите най-важни стъпки
Темата е сред най-честите практически затруднения за родителите. Д-р Стоилов откроява три ключови момента: 

Добра хигиена
Преди поставяне на колектор гениталиите трябва да се измият внимателно, за да се намали рискът от контаминация и „опорочена“ проба (левкоцити/бактерии от кожа и секрети). При нужда може да се използва тампон/марля, навлажнени с подходящ разтвор за почистване, като движението е отпред назад.

Правилно поставяне на колектора
Важно е родителят да не докосва вътрешността на колектора с пръсти. При момиченцата поставянето е по-трудно и трябва да се прилепи добре по контура, особено към областта към седалището, за да не изтича урината между кожата и колектора.

Да не се чака твърде дълго
Колекторът се проверява до около 20 минути. Ако няма урина, се поставя нов. След събиране пробата се прехвърля в стерилен контейнер и се носи в лабораторията до 1–1,5 часа, защото при по-дълго изчакване урината променя химичния си състав.

Памперс и гърне – кога да започнем
Д-р Стоилов препоръчва плавност и постепенност, а не рязко сваляне на памперса. След 1-годишна възраст може постепенно да се оставя детето без памперс за кратки периоди, без да се гони определен график. При по-големи деца, които дълго време са на памперс, в практиката често се наблюдава по-висок риск от уроинфекции, тъй като контактът с урина и фекалии улеснява контаминацията.

Има ли сезонност при уроинфекциите?
По наблюденията на лекаря уроинфекциите се срещат целогодишно, без ясна сезонност като при респираторните инфекции. Възможна е връзка с рискови фактори (например басейни), но инфекциите не се случват само през лятото.

Кои симптоми да наблюдаваме при съмнения за уроинфекция?
При по-големи деца долните инфекции може да се проявят с по-често уриниране, парене, болка в корема. По-тревожни са горните уроинфекции (пиелонефрит), които засягат бъбреците и протичат тежко: висока температура (39–40 градуса), която трудно се сваля, отказ от храна, отпадналост – често без хрема и кашлица, което насочва, че причината не е респираторна.

Понякога се налага хоспитализация, особено при много малки бебета или при тежко състояние, когато венозното лечение и наблюдение са по-сигурни.

Скрининг след 6 месеца – какво да не пропускаме
Ако на 6 месеца всичко е нормално (кръв, урина, ехография), по-късно обикновено се продължава с ежегодни базови изследвания: урина + пълна кръвна картина. Те са лесни и информативни и не бива да се пропускат.

Защо не се препоръчва сол при малки деца?
Д-р Стоилов подчертава, че бъбреците при кърмачета и малки деца не са достатъчно зрели да се справят с високи количества сол. Затова до около 1 година не се препоръчва допълнително осоляване на храната.

На ехографията на 6 месеца понякога се установява микролитиаза („песъчинки“) – метаболитно състояние, което при фамилна обремененост може да се види рано. При установяване лекарят преценява какво проследяване и какви диетични мерки са подходящи според предполагаемия състав на конкрементите (например ограничаване на минерална вода, умерен прием на млечни продукти и насърчаване на приема на вода при по-големи деца).

Целия епизод гледайте в YouTube:

ПРОЧЕТИ ОЩЕ