В корема на една бременна жена имало две бебета. Едното попитало другото:

– Ти вярваш ли в живота след раждането?

– Разбира се. Със сигурност има живот след раждането! Може би сме тук, за да се подготвим за това, което ще бъдем след него.

– Глупости! Няма живот след раждането! Какъв ли ще е този живот след раждането?

– Не знам, но със сигурност ще има повече светлина отколкото тук. Може би ще ходим със собствените си крака и ще се храним през устата.

– Това е абсурдно! Невъзможно е да стъпваш на краката си. И как така ще се храним през устата, смешно е. Ние се храним през пъпната връв. Виж какво ще ти кажа – живот след раждането няма. Пъпната връв е много къса…

– Аз пък мисля, че има. И може би е малко по-различен от този, на който сме свикнали тук.

– Но никой не се е върнал от там след раждането. Раждането е краят на живота. И всъщност животът не е нищо друго освен едно съществуване в тъмнината, което не води до никъде.

– Добре, аз не знам какво ще е след раждането, но със сигурност ще видим мама и тя ще се грижи за нас.

– Мама? Ти вярваш ли в МАМА? И къде си мислиш, че е тя?

– Как къде? Навсякъде около нас. В нея живеем и чрез нея се храним. Без нея светът нямаше да съществува!

– Аз не вярвам! Никога не съм виждал мама и затова е логично тя да не съществува.

– Добре, но понякога когато е тихо, можеш да я чуеш как пее и да усетиш как ни гали. Знаеш ли… аз мисля, че съществува реален живот, който ни очаква и че сега просто се подготвяме за него…

ПРОЧЕТИ ОЩЕ