Аз съм Иво Сиромахов.
Първият ми детски спомен е един снежен човек, който баща ми направи на двора. Бях убеден, че този снежен човек ми е приятел. И много се натъжих, когато зимата свърши и моят приятел се превърна в малка кална локвичка.
Преди 20 години бях объркан млад човек. Сега съм далеч по-спокоен и уверен в себе си.
Професионалният ми път беше предопределен от... Не вярвам в предопределения. Всеки човек има някакви качества и е въпрос на характер да успее да ги развие.
Другото лице на Иво Сиромахов е… Нямам друго лице. Честен съм с хората и отбягвам хора, които не са честни с мен.
Словото е много силно оръжие, защотo думите могат да погалят, могат да наранят, могат дори да убият. Аз се опитвам с думите, които пиша, да предизвиквам усмивки.
Моята оптимистична теория за българския народ е песимистична.
Когато съм пред камератa, съм максимално концентриран. Огромна отговорност е да знам, че ме гледат толкова много зрители. Нямам право на грешка.
Като баща, вярвам, че синовете ми са по-добри от мен във всяко отношение.
„Малки приказки" са вълшебни истории за други светове, в които всичко е красиво, а Доброто винаги побеждава. Написах ги, защото имах нужда да избягам от действителността. Радвам се, че децата ги харесват и се вълнуват от тях.
Най-голямото предизвикателство в живота ми… Свикнал съм аз да предизвиквам нещата, а не да посрещам предизвикателства.
Днес се усмихнах на семейството си, на приятелите си, на кучето си. И на едно малко лисиче, което всеки ден притичва пред колата ми, когато тръгвам на работа. Явно много му се играе.
Пожелавам си здраве.
Вашият съвет към бъдещите и настоящите родители в България…
Избягвам да давам непоискани съвети. А и българите не обичат да им се дава акъл. Неслучайно тук има поговорка „Акъл не ща, пари ми дай". Изглежда, хората вярват, че парите са по-важни от акъла.
Разговора проведе: Виржиния Николова
Снимка: Личен архив
