Необикновени още от утробата

На крехка възраст говорят за смисъла на живота, привързани са към животните и природата

Най-впечатляващото у кристалните деца са техните умни, големи очи. Те сякаш виждат всичко. И ви обезоръжават, разкривайки най-съкровените тайни на душата ви. Когато погледите ви се срещнат, оставате с чувството, че ви изучава някакво висше същество. „Навярно сте забелязали, че това е „нова порода“ човеци, интензивно населяваща планетата ни напоследък. Те са благи, очарователни и всеопрощаващи. Тези нови труженици на светлината – към дадения момент от новородени до седемгодишни – не приличат на дошлите преди тях. Съвършени в много отношения, те задават посоката, в която се движи човечеството… А тя е положителна!“, казва Дорийн Върчу, доктор по философия, бакалавър и магистър по психология, автор на повече от 20 книги, сред които: „Земни ангели“, „Как да се грижим за децата-индиго“, „Бих променил живота си, ако имах повече време“, „Божествено водачество“, „Да се освободиш от бремето на болката“ и др. С лекциите и семинарите си Дорийн Върчу е популярна не само в САЩ, но и в Канада, Великобритания и Австралия.

9 месеца препоръчва

PrimLife Ferro Energy

Малко по-големите деца (от 7 до 25 години), тъй наречените „индигови“, имат някои общи характеристики с кристалните. И двете поколения притежават изострена чувствителност и медиумни способности, както и важна житейска мисия. Различават се основно по темперамент. Индиговите са воини по дух, тъй като колективното им предназначение е да изкоренят старите вярвания, които повече не ни вършат работа. Те идват на Земята, за да разклатят основите на опорочените правителствени, образователни и правни системи. Ето защо децата-индиго се раждат с буен нрав и пламенна решителност в сърцата.

Възрастните, които се съпротивляват на промяната и се придържат към установените норми, често не разбират малките индиго, а им поставят абсурдни диагнози като синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност (ADHD – Attention Deficit Hyperactivity Disorder) или синдром на дефицит на вниманието (ADD – Attention Deficit Hyperactivity Disorder). За съжаление, щом бъдат подложени на някакво „лечение“, тези деца загубват своята прекрасна чувствителност, духовните си дарби и воински устрем.

Според Дорийн Върчу индиговите деца подготвят почвата за появата на кристалните. Една от духовните дарби на първите е способността да разпознават нечестността така, както кучето надушва страха. Те знаят кога другите не им казват истината, кога се държат с тях снизходително или ги манипулират. И тъй като колективната им задача е да направят възможно настъпването на един по-справедлив свят, разполагат с вътрешни детектори на лъжата и демонстрират непреклонност, която стряска някои възрастни. Освен това не умеят да се нагаждат към нехармонични ситуации било то вкъщи, на работа или в училище. Не могат да се абстрахират от чувствата си и да се преструват, че всичко е наред… освен ако не са под влиянието на лекарства или успокоителни.

Заложбите на кристалните деца също не се оценяват правилно – особено телепатичните, които често са причина да проговорят по-късно от повечето си връстници.
„В новият свят, чиито предвестници са децата-индиго, хората ще се ръководят много повече от своя усет и не ще разчитат толкова безпрекословно на устното или писменото слово. Общуването ще бъде по-бързо, по-директно и по-откровено, защото ще се осъществява между умовете. Все повече от нас ще откриват и проявяват психичните си умения. Интересът ни към паранормалното е по-силен отвсякога и подклаждан от книги, телевизионни предавания и филми.

При това състояние на нещата е съвсем обяснимо, че поколението, идващо след индиговото, се отличава с изключително развита телепатия. Както казахме, кристалните деца проговарят късно, понякога едва на три или четири години. Родителите им обаче не срещат трудности в общуването си с тях – съвсем не! Обменът на мисли помежду им протича директно, а за да изразят по-пълно себе си, малките мълчаливци прибягват и до комбинация от собствен жесто-мимичен език, озвучен включително с пеене“.

Проблемите според психоложката започват, когато лица с медицинско и педагогическо образование определят този начин на себеизразяване като „анормален“. „Не е никак странно, че с появата на все повече кристални деца броят на диагностицираните аутисти главоломно нараства! Това, което отличава кристалните деца от индиговите, които са смятани за по-меланхолични, е че кристалните имат щастлива, безгрижна и уравновесена природа. Някои ги определят като миротворци, които започнали да се раждат около 1998 г. Други изследователи твърдят, че известен брой такива деца е имало винаги, но сега се раждат много повече, защото са призвани да ускорят човешката еволюция. Наричат ги “учители на човечеството, които ни напътстват в духовния свят”.

На децата “кристали” стандартната медицина може и да постави диагноза аномалия на речевото развитие или аутизъм. Но аутистите са хора, които живеят в свой собствен свят и общуват трудно, а кристалните деца са пълна противоположност – те са бодри, дружелюбни, чувствителни, добри и социално активни. Според някои изследователите причината тези малчугани да проговарят по-късно – на 3-4 години, може да са дори телепатични способности“.

Дорийн Върчу обаче е убедена, че кристалните деца не само не са аутисти, но всъщност са най-общителните, съпричастни и духовно просветени участници в човешката еволюция. Ние не разбираме техния нов начин на общуване, комуникация и приемаме тяхното ново светоусещане за болестно състояние, само защото то се различава от приетия стандарт.

Новите деца предпочитат връзката с природата и могат да я съзерцават с часове. Не затваряйте едно такова дете в градска среда. Тя само може да го накара да се затвори допълнително, докато живот сред природата може да отключи всички негови способности, които да развивате заедно. Подхождайте към тези деца не със съжаление, а с възхищение, защото има много, на което те могат да ви научат. Определено те не са случайно тук.

Много родители са убедени, че децата им са кристални. Майки разказват как още преди да родят са сънували име за детето си, сякаш самото бебе им е подсказало как трябва да бъде наречено. Тези жени вярват, че децата им са си дошли с името и не са се колебали в избора си. Други твърдят, че в обкръжението на децата им всички хора се чувстват добре и сякаш се отпускат. Трети разказват как малчуганите както невинно си играят, изведнъж ги шокират с дълбокомислени изказвания от типа: „целта на живота не е само да се сдобиваме с вещи, а да обичаме себе си и другите колкото е възможно повече”.

Не се учудвайте, че днешните деца са толкова чувствителни към околния свят и към емоциите на другите. Тяхната силна сетивност ги прави изключително раними. Много привързани са към животните. Изключително благородни и благоразумни. Безпогрешно знаят от какво имат нужда, кое е добро и зло за тях. Обичат много водата - за тях тя има пречистваща сила и не пропускат досега с нея. Много обичат да са сред природата, тъй като там възстановяват хармонията си и се зареждат с енергия. Сетивата им работят с изострена чувствителност и затова не обичат силни шумове, изкуствена светлина и тълпите от хора. Крясъците или агресивността ги нараняват и това ги кара да се затварят в себе си, за да се защитят.

Ако възрастните около тях не им осигуряват спокойна и сигурна среда, те се изолират и отказват да контактуват. Именно затова могат да изглеждат апатични и нежелаещи да изразяват чувствата си, но го правят само за да не наранят другия и да му спестят евентуално разочарование. Специалистите съветват родителите да ги възпитават така, както им подсказва сърцето - с много любов и вяра, че детето им е чувствително и интелигентно, но крехко и уязвимо.

Изглежда, че всичко, свързано с кристалните деца, е необикновено, като се започне от зачеването им. Получих много писма, в които майките разказват колко лесно са се сдобили с децата си и как са общували с тях още преди да забременеят. Катарина, например, е млада майка на деветседмично момченце. Тя казва: „Синът ми се свърза с мен, преди да забременея, за да ми съобщи, че иска да се роди. Той бе заченат в Гластънбъри, Англия, едно от свещените места на тази планета, често наричано „сърдечната чакра на Земята“. Чувала съм, че около тези деца витае някакво вълшебство, и това определено важи за моя син. Откакто забременях с него, във физически план започнаха да ни спохождат редица чудни неща, включително нова къща на прекрасно място и поток от пари.“

Имам и писма от баби, общували телепатично с още неродените си внуци. Много от жените, които интервюирах, твърдят, че бременността им е представлявала истинско предизвикателство и въпреки това е била наситена с духовни изживявания и личностно израстване. Ето какво споделят някои майки за своя контакт с бъдещите си кристални деца:

По време на бременността си една жена неведнъж получавала послания от бебето, което чакала. Още тогава „дъщеря ми, която в момента е на четири месеца, повтори безброй пъти, „че ще бъде момиче, но ние упорито не вярвахме. Освен това съобщи точната дата, на която щеше да се роди, и така и стана.“

На друга бъдеща майка, Даника Спенсър, често й се присънвала могъща жрица (и по-късно й се родило момиче).

А Лори, майката на тримесечната Изабел, преживяла чудодейно изцеление, което отдава на дъщеричката си, тъй като се случило, докато била бременна с нея. Лори си спомня:„От момента на зачеването знаех, че моето бебе е специално, че при мен идва същество, изпълнено с любов и светлина. Преди да забременея, имах раничка на шийката на матката, която след раждането трябваше да бъде отстранена. По време на бременността ми правеха цитонамазка на всеки два месеца, за да се уверят, че няма отклонения в клетките на раничката. След първия тест видоизменените клетки бяха изчезнали и това се потвърждаваше от всеки следващ, все едно никога не ги беше имало! Знам, че причината бе необикновеното дете, което носех. Изабел често идваше в сънищата и медитациите ми. Общувах с нея много преди да се роди. Освен това от корема ми се излъчваше невероятна енергия. Единственият начин, по който мога да опиша тази енергия, е с думите: светла, топла, сияйна и наситена с любов.“

Кристалните деца имат изключително силна връзка с природата, както ще прочетете след малко. Докато износвала дъщеря си, Синтия Бъркли получила знак за любовта й към водата. Тя казва: „Ходих да плувам с делфините, а бях бременна с Лий, и още тогава забелязах, че водата я привлича неимоверно. Нали беше в корема ми и можех да я усетя как „разговаря“ с техните бебета. Делфините се появяваха на два пъти в различни дни и Лий започваше да се върти, да се преобръща, да рита и вибрира там вътре!
Винаги, когато отидем на басейн, тя иска да потапя главата си под водата. Лий обожава това! На година и три месеца вече се опитва да плува сама.“