Вентрологът Димитър Иванов: Правете деца, хора - страхотно е да си родител!

Той е забавен, цветен, колоритен и весел, винаги е в готовност да ни разсмее, но и умее да бъде сериозен – разбира се, само тогава, когато ситуацията го налага. Познавате го, сигурни сме. Той е Димитър Иванов – Капитана - първият български вентролог, стендъп комик, актьор и драматург. Но дали това е всичко? Веднага ви казваме – не! Димитър е бащата на говорещата кукла Бай Таньо, но Димитър е и татко на две прекрасни момиченца. Едното от които се появява съвсем скоро на бял свят. За любовта към професията, за смеха като задължителна част от живота и за призванието да се наричаш баща на две момичета, ни разказва сега Димитър Иванов – Капитана.

Представи се. Кои три думи те описват най-добре? Защо Капитана?

Казвам се Димитър Иванов, актьор, стендъп комик, мъж на жена, баща на дъщери, човек на куче. Трите думи, които ме описват най точно, не са три, повече са. Но да кажем - семейство, въображение, природа… веселие, свобода, шизофрения, социопат и други. Защо Капитана? Защото родителите ми са ме кръстили с най-стандартното българско име - Димитър Иванов, единственото по-стандартно сигурно е Иван Димитров. Както често казвам, името ми е по БДС. Затова решихме с колегите ми, че ми трябва псевдоним. И хоп - Капитана, а е Капитана, понеже 8 години бях лице на Капитан Морган за България. Иначе повечето приятели ме наричат Пайни. Но да не задълбаваме.

Актрисата Джулия Бочева стана майка на момиченце

Как се роди в теб любовта към изкуството, наречено вентрология?

Ин Витро. Тази любов беше импортирана. За мен вентрологията, никога не е била нужна. Първо, защото в България няма никакви традиции с това изкуство. Второ, защото Българска публика е свикнала на друг тип кукловодене, на нея не и пречи да говорят и актьора и куклата. Но бях на кастинг за актьори при Слави и той ми предложи да ме финансира, за да стана вентролог. Естествено се съгласих, защото това щеше да ми даде голям шут. Изкарах курса, който се оказа онлайн. Последна година упражнения и хоп - аз бях вентролог с шут в задни..а. В последствие разбрах, че това изкуство има много позитиви и много перспектива. Така се зароди любовта ми към него.

Какво е да бъдеш татко на Бай Таньо? Той винаги ли е с теб?

Всъщност Бай Тъньо е баща ми. Буквално и не буквално. Заради него кариерата ми тръгна нагоре. Той беше пиленцето на рамото, и ако го нямаше него, вероятно все още щях да обикалям из баровете и да правя промоции. А в буквален е, защото първообразът на Бай Тъньо е баща ми. Той е комбиниран образ от няколко човека, но баща ми присъства най-много, някои негови черти, не всичките. Дори са родени на една дата.

Да, винаги е с мен, което е малко досадно. Дори чисто физически да не е с мен, той е в главата ми, мозъкът ми си е отделил едно парченце за него и той си съществува там, като едно не спиращо да мрънка и коментира подсъзнание.

В живота ти има и други деца. Наскоро се ражда втората ти дъщеричка. Разкажи ни малко повече за емоцията да отглеждаш и възпитаваш момичета.

Аз винаги съм искал момичета. За мен жените са вдъхновението на света, творчеството, музата, красотата. Когато отглеждаш момичета в България си даваш сметка, колко ни е балканска страната наистина, и как уж няма патриархат, но го има. Мъжът това, мъжът онова… аз съм мъжът в тая къща…това са толкова архаични разбирания. В повечето случаи тези мъже са едни комплексирани лоени топки… но да не говорим за тях. Идея си нямах, че да бъдеш родител е толкова отговорно и забавно. Постоянно се учиш на нещо, дори на моменти имам усещането, че аз научавам повече от момичетата си, отколкото те от мен.

Старая се да съм активен родител, не просто да съм при тях, а да съм активно при тях. Да играем заедно, да мислим заедно, да вършим домашните задължения заедно, заедно да решаваме проблемите. Това, че са момичета, ми дава и друга перспектива, друга гледна точка, която досега съм нямал. Но независимо дали имаме момчета или момичета, целта на всеки родител е да направи от тях човеци, хора, морални и етични същества.

Oпределeте кръвната група на вашето дете, още преди то да се е родило

Родителството за теб е…?

Най-голямото приключение на живота ми. Правете деца, хора - страхотно е!

Да живееш с три жени у дома сигурно е забавно. Какво ти дават те и какво би искал да им кажеш в този момент?

Хахаха. Определено не си представях така живота преди 10 години. Идея си нямах, че розовото има толкова много нюанси, и че брокатът може да влиза на всички тези места. Дават ми много. Покрай тях се научих да бъда търпелив, внимателен, с внимание към детайлите. Научих се кои цветове “не бива да се съчетават, защото не си отиват, точка по въпроса”.

Теди и Гената от Един за друг очакват първото си дете

Покрай моите деца, изградих още по-силна връзка с моите родители, именно те ме научиха на това. Аз съм възпитаван да бъда мъж, сега възпитавам момичета. За мен татковците трябва да прекарват повече време с дъщерите си, а майките със синовете си, така ще се създаде едно доста по солидарно общество.

Точно в този момент ми идва да им кажа, особено на каката, да спре да ръчка с пръсти бузите на малката. Бих им казал, че ги обичам и че са всичко за мен, те са ми смисълът. Човек трябва по често да казва на близките си, че ги обича. Да, звучи като сълзлива американска боза, но е така. Думите имат сила. Не знаеш дали ще издишаш въздуха, който си вдишал, затова казвайте на любимите си хора, че ги обичате.

Забавна случка с бебето от последните дни?

Отивахме към банята и малката препика голямата. Тогава тя каза - тате тя не ме препика, тя ме маркира, за да знаят другите бебета, че съм нейна кака. Вероятно стана ясно, че имаме куче.

Нова рубрика изгря съвсем скоро около теб. #БашТаткото се ражда, защото…?

Защото със смях, животът е по-лесен. А и когато човек сподели проблемите си, вижда, че не е сам. Има и други хора със същите неволи и можете да си помагате.

#БашТатко ще разсмива, помага и съветва българския татко или ще бъде своеобразен дневник, представящ родителските перипетии на Димитър?

Надявам се и двете. Няма само мамите да си помагат, време е и татковците да се обединят.

За теб българският татко днес е…?

Все по-активна част от семейството. По нашите ширини е прието бащата да изкарва пари и това е, чат-пат да каже нещо на децата, да им се скара и т.н. Това дефакто не бащинство. Детето има двама родителя. Бащата трябва да е също толкова активен, колкото и майката. За щастие, все повече Български бащи са такива.

Какво би казал на бъдещите татковци, които се страхуват от предизвикателствата на родителството?

Въобще да не го мислят. Няма нищо по-естествено от това да станем родители. Често гледането на дете се представя като нещо страшно. А всъщност е страшен кеф.

Къде намираш вдъхновение за всичко, което правиш?

В живота около мен. Животът е прекрасен. За съжаление, заради манталитета ни, заради нивото на живот в страната, малко хора виждат хубавото. Но него го име, то е навсякъде и само чака да бъде намерено. Почнахме да се опитваме да живеем като по филмите, да сме най-богатите, най-красивите, най-модерните. Постоянно гоним някакъв стандарт, който ни се налага отвсякъде с една едничка цел, никога да не го постигнем, но да харчим всичко за него. А времето е много по-ценно, то е най-ценният капитал, времето, прекарано с любимите ни хора. Когато осъзнаем тези неща, започваме да се вдъхновяваме от всичко. От самия живот.

Три съвета, които ще усмихнат нашите читатели?

1. Инвестирайте във време, прекарано със семейството си. Това е най-сигурната и най-приятната инвестиция.

2. Стойте по-малко време в интернет! Там животът е лъскав, изкуствен, често недостижим. Една снимка на красиво момиче, пиещо кафе до прозореца, е вдъхновяваща и си казваме ех…де да можех и аз да съм тук, да изглеждам така и т.н. Но снимката и видеата представляват изрязано пространство, изрязано време, извън този момент живота на това момиче или този на автора на видеото, често е не по-добър от нашия. Живейте истинския живот, с истинските хора.

Изчисли своята гестационна седмица и приблизителната дата на раждане на твоето бебе

3. Вършете добрини и мислете за другия. Всеки има проблеми. На всеки му се случват гадни неща, но когато сме заедно е по-лесно. Например, някаква кола едвам се влачи пред нас, натискаме клаксона - "Хайде по-бързо, бе." Да, но човекът отпред също е човек. Може току-що да е претърпял раздяла с близък човек, да е научил лоша новина, да има ревящо дете в колата или просто да не се чувства добре. Трябва да си помагаме и да вършим добрини. Защото: Усмихвайки другите усмихваме себе си, това го знам от личен опит, все пак това ми е професията. 

Разговора проведе: Християна Гълъбова