За възпитанието на малките са важни родителите - след това учителите и обществото

Всички деца са носители на Новото, добри и талантливи – от нас зависи как ще се проявят, когато пораснат.

„Възпитанието е непрекъснат, органичен процес, който започва още преди раждането и продължава през целия живот. То прилича на едно дълго пътуване и както за всяко пътуване е важно да знаем накъде отиваме, така е изключително важно да знаем какъв човек искаме да отгледаме и възпитаме. Запитайте се и си отговорете. Нарисувайте го дори. Това е вашият възпитателен идеал, вашата цел и посока. Скъпи родители, вие сте най-доброто, което имат децата ви – вглеждайте се в себе си всеки ден и час и мислете какъв пример давате, какво послание отправяте към тях. И хубавото, и лошото ще го наследят от вас, затова подхранвайте по-доброто във вас самите“, казва Александър Стойчев – музикален педагог, психолог и психотерапевт, един от създателите на Слънчевата педагогическа система и на детски център „Сладко медено“ в София. Стойчев, който провежда обучения за учители и родители - за популяризирането на идеите на слънчевата педагогика е автор на две книги с приказки – „Приказките на бялото кокиче“ и „Приказки от слънчевия лъч“ и дискове с песни. Той изтъква, че най-добрият родител и най-добрият учител е природата. „Езикът на природата е скрит в символи, в цветове, форми, процеси и пр. Хубаво ще е да се насочим към тази разумност, която е скрита отвъд формата, която виждаме и използваме. Станали сме прекалени материалисти и сме изгубили другото богатство.“

9 месеца препоръчва

PrimLife Ferro Energy

Задължително от себе си. Всяко възпитание започва със самовъзпитание. Можем да дадем на другите само това, което самите ние притежаваме. Затова, скъпи родители, вие сте най-доброто, което имат децата ви – вглеждайте се в себе си всеки ден и час и мислете какъв пример давате, какво послание отправяте към тях. И хубавото, и лошото ще го наследят от вас, затова подхранвайте по-доброто във вас самите. Учителите и обществото са след вас.

Стремим се да споделим това, до което сме достигнали, с родители и учители, с всички, които търсят и искат по-добро бъдеще за децата си и за света, в който живеем. Бихме се радвали слънчевото възпитание да намери своето място и в образователната ни система и да обогати с методи и човещина целия учебен процес.

Любовта на първо място във всичките ѝ разновидности. Любов към децата, към растенията, животните, към живота като цяло. Учим се как да подхранваме доброто във всички нас, затова ролята на добродетелите е в основата на нашето разбиране. Стремим се да създаваме среда, в която децата да проявяват грижа за другите, за природата, в която да има много творчество, доза свобода и колкото е възможно повече музика. Други важни за нас акценти са чистотата във всичките ѝ прояви, изобилната радост, храненето, движенията, ритъмът, използването на четирите елемента… – да не изброявам всичко. На нашия сайт сме качили възпитателна програма, в която сме се постарали да назовем основните възгледи и принципи, с които работим.

Това е като да питате с какво ви вдъхновява слънцето? То има енергия, мъдрост, топлина, сила за всички. За мен Учителя е неизчерпаем източник на енергия и знание. В неговите лекции откриваме методи, упражнения, насоки, както за обикновени неща като храненето, хигиената, дневния режим, така и много по-дълбоки, като развитието на съзнанието, трансформирането на емоции, използването и общуването с природата, за душата, звездите и пр.

Точно този – да се учим, стремим и прилагаме тези принципи и закони в живота си. Има ли ги в живота ни, ще ги има и във взаимодействието ни с децата. Трудно ми е да си представя, че може да не проявявам любовта в ежедневието си, но когато съм с децата, да се раздавам. Звучи ми невъзможна комбинация.

Любовта е единствената сила, която може да стопли този свят и човешките сърца. И по важното - да отвори съзнанието ни за нашата душа. Тя ще дойде и ще стои в нас, само ако имаме любов.

Знанието е светлина – нали помните тази мисъл. Светлината е дреха на мъдростта. Чрез знанието и разбирането можем да стигнем до този принцип на мъдростта. Според мен една от неговите прояви е да „въдвори“ ред в нашия ум, да изправи мислите ни. Когато всяко нещо е на мястото си, всичко функционира добре – като в добре направена машина или в здравия човешки организъм. Представете си какво става, когато дори едно малко балонче въздух влезе в кръвоносната система.

А принципа на истината можем да онагледим с посоката ни на движение. Изборите, които правим, определят накъде отиваме. Когато този принцип ни води в нашите избори, има шанс плодовете на живота (и на възпитанието) да са узрели и сладки.

Трудно ми е да отговоря. Нали и аз съм част от човечеството, следователно и аз съм на същото ниво. Може да се произнесе само някой, който е на по-високо морално ниво. Но според мен зависи от изборите, които правим всеки ден, час, минута. Съвестта ни казва едно, а ние предпочитаме да не я слушаме. Причините сигурно са много: не е популярно, ще ми донесе дискомфорт, ангажимент имам, който е по-важен, ще спечеля нещо, никой няма да разбере…

Интересно е защо като хора сме избрали да развиваме науката толкова активно последните столетия, а не възпитанието и морала. Има исторически причини, разбира се. Развитието на науката е свързано с развитието на ума, а моралът има отношение към сферата на сърцето. Както за отделния индивид, така и за цялото човечество е нужно да хармонизираме тези две сфери, тези два свята. Успеем ли, ще постигнем мира и ще живеем, образно казано, в рая.

Би следвало да бъде светло, слънчево, радостно, прекрасно, творческо, природно място, в което да се учи, играе, спортува, общува и живее по детски – според възрастта на децата, разбира се. Да се сблъскват с трудности, да се учат да си помагат, да откривателстват…

Предмети? Не мисля, че трябва да залагаме на предмети. Музиката, любовта, откривателството, творчеството, общуването с природата са нещо естествено. Те присъстват в самите взаимоотношения. Не е нужно да създаваме специални предмети. Общува ли достатъчно с природата, насърчаваме ли го да задава въпроси, да изучава и наблюдава, да пее и усеща любовта в живота това е добра основа. Иначе можем да създадем всякаква образователна система и тя пак няма да функционира, ако няма съдържание. Нужно е да одухотворим, осмислим съществуващите образователни и възпитателни форми.

Обществото е голям организъм, в който съществува огромно разнообразие от хора, норми, ценности. Правото на избор е това, което определя накъде вървим. Сигурен съм, че познавате много добри и честни хора, работливи, готови да помогнат при нужда. По-добре да мислим за тях, за техния пример, като да се стремим и ние да правим по нещо добро, когато можем. А възможности дебнат отвсякъде. И щом го има в нашето семейство, значи има шанс и други да го забележат. Доброто показва една малка светлинка, която дава надежда. Ние имаме задача да оправим себе си и семейството си. Има много учители, които са отдадени на децата и вършат незабележимо прекрасни неща. Обществото ще се промени, когато повече хора решат да се променят. Безсмислено е да търсим налагане на обществото нормативно някакви норми в морално отношение.
Представете си човешкото тяло. Има множество системи, органи, клетки и пр. Всяка система има нужда от определени условия, за да функционира. Ако наложи своите условия върху другите системи, ще се получи катастрофа и организмът ще се разболее. Имаме задача: да се научим като общество да уважаваме живота, другите и да живеем в мир.

Това е най-същественият въпрос за нашето време и в същото време сърцевината на възпитанието. Обученията, които водя, книгите и дисковете, които издадохме, имат целта да дадат насоки, идеи, методи за това. Ще се опитам да отговоря максимално кратко. На първо място е хубаво да имаме идеал, който да е жив за нас. Идеалът ни е навигатор, защото той показва накъде отиваме. Ако нямаме идеал (индивидуален, семеен, родови и обществен дори), е сложно. Приличаме на кораб, който постоянно си променя посоката в морето и не знае на къде отива. За нас формирането на добродетелите е целта на възпитанието. Следващото важно нещо е да разбираме какво е човекът. Ето една прилагана от години идея: Човекът има триединна структура: Ум, Сърце и Воля. Всяка от тези сфери се проявява чрез определени качества. Чрез всички наши действия ние „даваме храна“ на тези качества. Когато познаваме детето, знаем от какво има нужда. Едно дете има нужда от повече светлина, друго от повече топлина, трето от сила. Така се опитваме и да балансираме енергийно самото дете.

И още нещо искам да добавя. Децата преминават през няколко стадия от развитието на съзнанието: първо развиват предметно съзнание, след това – образно и чак след това идейно. Би било прекрасно, ако езикът, който родителите и учителите използват в общуването си с децата, е образен. Това е нещо малко, но обогатява много детската психика. Затова молбата ми е да се отдалечим от академичния, сух, интелектуален изказ и да го заменим с позитивни и природни образи и послания.

Естествено. Най-добрият родител и най-добрият учител. Не мога да си представя живот без нея. Всички учени продължават да я изучават. Тя съществува от милиони и милиарди години. Създавала е форми, променяла ги е, творила е. Представете си, че имате учител, който е на милиони години. Колко знание е събрал? Има ли как да го сравним с нещо друго? Само че е нужно да разберем езика, на който тя ни говори. А ние засега се държим като своенравни деца и се опитваме да тропаме с крачета и да се сърдим, че не получаваме желаното от нас. Езикът на природата е скрит в символи, в цветове, форми, процеси и пр. Хубаво ще е да се насочим към тази разумност, която е скрита отвъд формата, която виждаме и използваме. Станали сме прекалени материалисти и сме изгубили другото богатство.

Могат да се открият стотици изследвания за влиянието на музиката върху детското развитие. За нас музиката дава възможност да се подхранва вътрешният свят на детето и да се създава подходяща вътрешна среда – т.е. почвата, в която да посяваме след това добрите семена. Без музика не може да има развитие, нито нова култура. Музиката създава вътрешни условия да се прояви богатството, вложено в душата на всяко дете. И в случая говоря даже не за музикално образование, а за това музиката да присъства активно в техния живот. Много да пеят, ако могат да свирят, да звучи музика около тях през деня…

Дали е път към духовно развитие – зависи какво влагаме в това понятие.

Ритъмът е една от силите, които действат структуриращо, изграждат определени форми чрез ред и периодичност/повтаряемост. В слънчевото възпитание го разглеждаме, разбираме и използваме в две посоки. От една страна е музикалният ритъм, чрез който подпомагаме формирането на качества на ума, сърцето и волята. От друга страна използваме ритъм на дните, на седмиците и природните елементи, на месеците. Понеже такъв тип периодичност е характерна за природата, смятаме че това е органичен метод и като такъв е естествен за развитието на сили и процеси в съзнанието на децата.

Радвам се, че задавате по този начин въпроса. От десетилетия е доказано, че преживяванията на майката в процеса на бременността пряко влияят на младия организъм, но при нас от тези теми се вълнуват все още тесен кръг родители. Това е отговорност към бъдещия живот. Най-просто казано – храната през периода на бременността е много съществена както за майката, така и за детето. Не само качеството и вида на храната, а и храненето в духовен смисъл: образите, които наблюдаваме, средата, в която живеем, музиката, която слушаме, книгите и текстовете, които четем, емоциите, мислите, взаимоотношенията… всичко това има значение. Нужно е майката и детето да бъдат обградени от красиви образи.

Ако трябва да отговоря по-конкретно за музиката, предлагам повече класическа музика: Моцарт, Вивалди, Бах. Разбира се може и друга, която звучи жизнеутвърждаващо, красиво и радостно. Но, разбира се, много зависи каква музика е слушало до този момент и ще продължи да слуша семейството.

Любовта е задължително условие, среда и метод. Не съм сигурен какъв смисъл влагате в понятието „слово“. Думите са важни, но при малките деца те най-малко достигат до сърцевината им. По-важно е какво правим, как го правим, как общуваме и какви емоции пропускаме през нас. Те достигат невидимо до децата, които ги проявяват след това. Родителите трябва да са с висока енергия (използвам вашето определение), ако искат да го предадат на децата си. Иначе можем да го говорим и говорим, но това ще са празни думи, защото детето не го усеща и не вижда примера. Децата в ранната възраст са силно свързани с родителите (с майката повече). И затова холистичният подход е когато детето страда, боледува, да се работи първо с майката и тя да се лекува.

Децата винаги са носители на новото. Така е било и така ще бъде. И като принцип, и като реалност, и като символ. Всички деца са добри и талантливи по своята същност, но от нас зависи те да го проявят повече, когато пораснат.