„Мамо, имам ако“ – тази реплика е музика за ушите ми, защото я чувам рядко, а когато не я чувам, обикновено виждам нейното проявления на практика. Едното ми дете е на 9 месеца, другото – на 3 години. Голяма веселба е у дома. Мъжът ми работи на две места, защото да имаш деца се оказа огромен финансов ангажимент. Не, не падам от Марс, разбира се, че съм го очаквала, но за повечето нещa няма как да си подготвен, докато не ти се случат и не започнеш да търсиш решения лично. Последната рокля, която си харесах в един онлайн магазин, все още е мираж и не се знае дали ще се появи в гардероба ми. Суетна съм, признавам без бой, всеки крие тъмни тайни.

Липсват ми вечерите на романтика, чаша вино, хубав филм… Сега това е невъзможно, бабите живеят на другия край на България и рядко имам честа да бъдат на първа линия вкъщи или още по-добре – децата да бъдат на ваканция при тях. Не се оплаквам, само мрънкам. Типично женско качество, а понякога пускам и по една сълза. Защо ли? Тъгувам за времената без целулит и паласки. В момента не мога да отделя достатъчно средства и време за специален режим и тренировки в зала, но и това ще стане, само търпение трябва (така се успокоявам). Хрупам броколи, избягвам тортите и ближа рани. Ако имам време, подреждам безкрайния безпорядък из стаите, движението е здраве, казват.

Имах тежка бременност с втората ми дъщеря, а сега тя не спада в графа „спокойни деца“. Напротив, доста е своенравна и с характер тип „бунтарче“, абе на кого се е метнало това детенце, не ми е ясно, наистина. Може би е вярно, че стресът през бременността оказва значение и рефлектира върху бебето. То само с четене не става обаче, голяма работа като се информирах, а никаква не я свърших в крайна сметка.

Втората ми дъщеря пък през голямата част от деня смята, че е принцеса Елза. И настоява госпожите е детската градина да я наричат така. Всичко трябва да е синьо сред вещите й, роклите – приказни. Песента от филмчето се преповтаря в съзнанието ми посред нощ, преследва ме. Защо сме я разглезили така, сигурно се питате, драги читатели. И аз не знам как стана този номер, строг родител съм, не харесвам лиготии, ето ме, на – безпомощна пред хаоса вкъщи, тоновете дрехи за пране, сополите, размазани на дивана и така нататък.

Защо никой не ми каза, че има опасност да полудееш с две малки деца?! Сигурно проблемът е в мен, лабилна съм или истерична. Този факт не променя ситуацията и усещането ми, че потъвам в черната дупка „аз съм лоша майка“.

А бях отличничка в университета, ходех на конкурси за красота. Мъжът ми се е същият, той не е мръднал. Запазен си е максимално, явно да работиш на две места подмладява повече, отколкото да гледаш две деца.

Надявам се читателите да не ми се сърдят за написаното, не търся одобрение, по-скоро пиша с намигване и усмивки.

Текст: Силвия Делчева, майка на цели две деца

ПРОЧЕТИ ОЩЕ