Знаете ли, че преди 1600-тната година западните жени са раждали клякащи, седнали и стоящи?
Това се променя, когато крал Луи XIV (наричан Велики, а също Кралят Слънце) крал на Франция и Навара от 1643 до смъртта му през 1715 година, постановява, че, за да може той да стане свидетел на раждането на децата си, майката трябва да ражда легнала.
Въпреки че тази позиция прави раждането по-трудно и болезнено, скоро тя става широко разпространена и френските лекари прибягват до създаване и употреба на форцепс, с цел да се избегнат тежките усложнения.
За кратко време все по-често се налагала намесата на акушерските инструменти, което води до идеята, че раждането винаги се нуждае от специфична намеса, защото е рисков процес.
За щастие, голяма популярност набира и твърението, че жените трябва да се ръководят от собствения си инстинкт, когато става въпрос за естествено раждане.
Как? Френският акушер Мишел Одент, един от най-забележителните защитници на естественото раждане, твърди, че акушерката не трябва да се придържа към никакви правила, а да се подчинява на инстинкта си.
Одент дава пълна свобода на пациентите си да действат, както усещат за правилно и дори им позволява да седят във вана с топла вода, за да се облекчи болката от маточните контракции. Ето откъде е дошла и идеята за водното раждане.
КАЛКУЛАТОР ЗА ЦВЕТА НА ОЧИТЕ НА БЕБЕТО
Текущите знания по физиология показват, че вертикалното раждане - стоене или клякане - позволява появата на бебето да се случи по-бързо и лесно. Не същестува обаче такова решение от типа на ,,универсална стойка‘‘ по време на нормално раждане. В най-примитивните общности първескините са се ръководели от съветите на най-опитните майки сред тях.
Източник: Ginecologia y Obstetricia Acapulco