Отваряме очи, посрещаме новия ден и с чаша кафе в ръка нетърпеливо започваме да скролваме в Instagram. Един от любимите ни профили е magisanvlog. Маги е видеосъздател, изключително креативен и позитивен млад човек, а от съвсем скоро и мама на бебе Дивна. Съдържанието, което Маги твори и публикува определено е полезно, интересно и качествено, а за нас е удоволствие и огромна радост, че тя не пропуска брой на списание "9 месеца". Хайде, знаем - нетерпеливи сте да прочетете какво ни сподели тази чаровна дама, не губете време, а вижте по-долу.
Маги, ти си влогър. Какво представлява животът на един влогър, какво носи тази прфесия в ежедневието и какво отнема?
Влогърството е доста времеемко занимание, но аз отказвам да го възприема като професия, поне за себе си. За мен то е най-вече хоби, което с течение на времето стана ежеседмично задължение поради изискванията на аудиторията и особеностите на платформата YouTube. А животът на един влогър е като този на всеки друг човек, с малката разлика, че обмисля постоянно коя част от ежедневието му е подходяща за заснемане и доколко би била интересна на публиката. Живеем в ера на споделянето, благодарение на което човек лесно намира съмишленици и успокоение, че не е сам в дадено начинание. Ние, влогърите, често говорим за непопулярни теми и показваме реални случки, в които зрителите се припознават. Лично за мен тази работа носи голямо удовлетворение, особено когато получа обратна връзка от зрител, че даден мой клип му е бил полезен, разчувствал го е или просто го е разсмял. Неизбежно обаче влогърството отнема и част от личното ти пространство. Аудиторията има изисквания, въпроси, критика, желание за личен контакт и по-специално отношение. Понякога не е лесно да кажеш „не“ по вежлив начин и да отстояваш границите си.
Може ли човек да има и личен живот, въпреки че е влогър?
Категорично да. Хората пропускат да осъзнаят, че в клиповете си влогърите показват своя живот в рамките на няколко минути и всеки кадър е минал през монтаж. Не говоря за цензура, а за съзнателно поставяне на граници за това какво и до колко да споделяме в публичното пространство.
Споделяхте всичко свързано с беременността в профила ти в социалните мрежи. Разкажи ни малко повече за този период.
Бременността ми беше планирана и имах предварителни очаквания за това какво ще е чувството, доколко да споделям за случващото се и как ще поднеса новината пред публиката. За моя огромна изненада след като разбрахме, че очакваме детенце, желанието ми да споделя за това с целия свят се изпари. Неочаквано за всички, с приятеля ми Дими пожелахме да запазим този интимен момент само за нас си. Очакваше ни най-голямото чудо на света и опазването му в тайна се усещаше като блажена необходимост. Споделихме веднага със семействата си, а след третия месец и с най-близките ни приятели. Последователите ни разбраха едва в шестия месец, когато вече започваше и да ми личи. Съобразих се с усещанията си напълно и дори за миг не се почувствах длъжна да споделям за събитието на по-ранен етап. А самата бременност протече много спокойно и безпроблемно. След като обявихме новината разказах за всичко и нищо не съм спестила на аудиторията. Най-любопитен за мен беше хормоналния процес, през който преминава жената и как се изменя мисленето й по време на тези 9 месеца. В началото мисълта за дете е стряскаща, защото това е най-голямата отговорност в живота на човека. Но с всеки следващ ден хормоните те подготвят за родителството и 9-те месеца се предостатъчен период за подготовка за появата на малчугана както на емоционално ниво, така и в практическата част – четене на книги, посещение на курсове, пазаруване на бебешки пособия, ремонти и други приготовления.
Дойде и големият момент – раждането...
Избрах да раждам в Окръжна болница „Св. Анна“ в София. Проследяващият ми лекар бе д-р Елка Дачева, но по стечение на обстоятелствата тя беше извън страната в деня на раждането и изборът ми за израждащ лекар бе д-р Димитър Манев. Терминът ми беше на 10-ти януари и имах среща с д-р Манев на 28 декември, защото трябваше да планираме секцио. Причината: детенцето бе със седалищно предлежание и въпреки огромното ми желание да раждам естествено, знаехме, че рискът от усложнения е твърде голям. Самата аз съм раждана седлищно, моята майка – също. Но предвид големите шансове от заклещване на главата при естествено раждане и притискане на пъпната връв, изборът за секцио бе логичен и наложителен. Дъщеря ни Дивна обаче реши да се роди ден преди тази среща – на 27 декември, по естествен път и само за 3 часа. Час и половина след изтичането на водите ми започнах да изпитвам нужда да напъвам и се отправихме към болницата по-рано от уговореното. Там се оказа, че съм с 10 см. разкритие. Не бях разбрала как се е случило това за толкова кратко време. Родих за не повече от половин час след пристигането ми в родилното отделение. Дори нямаше време за спешно секцио. От моята гледна точка раждането протече много бързо и без големи страдания. Екипът на Окръжна болница се справи брилянтно. Да, главата наистина излезе трудно, но благодарение на бързите реакции и професионализма на д-р Манев и дежурните му колеги, детето се появи на бял свят живо и здраво. Споделих за раждането на Дивна и в YouTube, където вашите читатели могат да чуят и видят историята в детайли.
В социалните мрежи не закъсняха и снимките на малката ви дъщеричка – Дивна. Каква е тя?
Дивна е добричко и спокойно детенце. През цялата ми бременност си повтарях, че всичко ще е наред и смятам, че тази ми нагласа сякаш се материализира. Посетих няколко курса за бъдещи родители, на които научих най-важното за кърменето, за живота с бебе и отношението ни към него. Бях добре подготвена и знаех, че ако аз съм спокойна, ДивнаМа също ще е добре. И наистина – още от първия ден разбрах, че ако аз съм изнервена или недоспала, детето прихваща от моите емоции и също става неспокойно.
Напоследък все повече известни личности правят профили на своите деца в социалните мрежи...
Всеки родител е свободен да прави с децата си това, което смята за редно. За нашето семейство е достатъчно, че Дивна се появява в моите социални мрежи и тези на баща й. Когато порасне, тя сама, със своята свободна воля, ще реши дали иска да има публични профили и с нашите наставления ще избира какво да споделя за себе си. Дотогава е наша отговорност да осигурим нужното й спокойствие въпреки публичността.
Как гледаш на това, че някои хора са много суеверни и крият децата си от хорските погледи месеци наред?
Това отново е личен избор. По отношение на суеверията вече споменах, че децата прихващат емоциите на околните. Ако при споделянето на снимка с лика на бебето родителят се притесни, че някой може да го урочаса, детето мигновено прихваща този страх и става неспокойно. Според мен така работят суеверията: човек сам си втълпява нещо и посява страха у себе си, а с това вреди и на себе си, и на околните, защото мислите ни лесно се материализират. Далеч по-резонно е родителите да не споделят снимки на децата си в мрежата заради сигурността им и все по-голямата опасност от кражба на самоличности онлайн. Темата за „Sharenting” (Sharing + Parenting, в превод публично споделяне на моменти от родителството) вече е попаднала в полезрението на науката и много изследвания показват, че споделянето на всеки детайл от живота на детето може да навреди на бъдещето му в личен и кариерен план. Ето защо дори аз не смятам да споделям прекалено много информация за Дивна. По-скоро ще разказвам за това, което уча като родител, но в никакъв случай не бих си позволила да злепоставя детето.
Как би реагирала, ако след време Дивна също стане влогър?
Дивна е дъщеря на двама влогъри и според законите на Природата ще бъде всичко друго, но не и като нас. Аз съм завършила медийни науки и филмово продуцентство, а баща й е графичен дизайнер. И двамата упражняваме професии на изкуството, тъй че няма да се учудя Дивна да прояви интерес към… астрофизика или нещо много далечно от нас. А ако все пак реши да прави влогове, ще предадем наученото от „занаята“ на драго сърце!
След 20 години ще съществува ли тази професия според теб или вече ще е демоде?
Споделянето винаги е вълнувало света – и в разказвателна, и в писмена, и във филмова форма. Влогърството също е вид споделяне и ще живее още дълго. То обаче може да е професия тогава, когато има кой да го финансира, а към днешна дата това се случва благодарение на спонсорства и рекламодатели, с които не всеки влогър може да се похвали. Изчезне ли тази подкрепа, „професионалните“ влогъри много бързо също ще се насочат към друга работа. Дори в момента повечето влогъри имат и стандартно работно място освен своя YouTube канал. А дали ще е демоде – вероятно. Със скоростта, с която се развиват технологиите, няма да се учудя съвсем скоро да се появи нова социална мрежа, която да бъде новият хит.
Разговора проведе Деница Янкова
