Четири операции и години рехабилитация: Михаела е родена с акушерска пареза, а днес сбъдва мечтите си

Родена с тотална акушерска пареза на лявата ръка, 20-годишната Михаела Иванова преминава през години на рехабилитация и четири операции. Днес тя е студентка в Техническия университет – София, спортува, свири на барабани и гледа уверено към бъдещето. Нейната история е разказ за постоянството, семейната подкрепа и доброто, което се предава нататък.

По повод Световната седмица за повишаване на осведомеността относно уврежданията на брахиалния плексус „9 месеца“ отново подкрепя Фондация „За нашето бъдеще“ и националната кампания „Силата на ръцете 2026“. В поредица от четири истински истории разказваме за деца с акушерска пареза и техните семейства. Целта е да насочим вниманието не само към диагнозата, но и към развитието, постиженията и възможностите, които се откриват с навременна грижа, постоянство и подкрепа.

Първите движения – малки победи след години усилия

За повечето родители първите движения на детето са естествена част от неговото развитие. За семейството на Михаела Иванова обаче всяко движение на лявата ѝ ръка е било резултат от продължителни усилия, лечение и надежда.

Михаела се ражда с тотална акушерска пареза на лявата ръка – тежко увреждане на нервите на брахиалния плексус, което ограничава движенията и сетивността на засегнатия крайник.

Още през първите месеци от живота ѝ започва продължителна рехабилитация. Заедно с майка си, Янка, Михаела многократно постъпва в Специализираната болница за рехабилитация на детска церебрална парализа „Света София“.

В продължение на две години майка и дъщеря прекарват по две седмици всеки месец далеч от дома, за да бъдат провеждани различни терапевтични процедури.

Първоначално Михаела не може да движи дори пръстите на лявата си ръка. Едва в началото на третата година, след многобройни упражнения и постоянни усилия от страна на специалистите и майка ѝ, започват да се появяват първите движения.

За семейството това е огромна победа!

Четири операции и една незабравима Коледа

На седемгодишна възраст, когато е първокласничка, Михаела претърпява първата си операция в „Пирогов“. Извършена е транспозиция на мускули с цел подобряване на движенията на ръката.

„Изобщо не се страхувах. Даже ми беше любопитно“, спомня си тя.

По време на болничния престой се запознава с Тиана – друго момиче с акушерска пареза. Двете стават приятелки и поддържат връзка и до днес.

След операцията Михаела носи ортеза в продължение на месец и половина, а възстановяването изисква много усилия. Въпреки продължителната рехабилитация резултатът не оправдава очакванията на семейството.

През 2016 г. родителите ѝ търсят допълнителни медицински мнения в Турция и Австрия. След консултации с проф. Атакан Айдън в Истанбул и проф. Роберт Шмидхамер във Виена семейството взема решение лечението да продължи в Турция.

Втората операция се оказва най-тежката за Михаела. Налага се продължително носене на ортеза и ежедневна рехабилитация, която майка ѝ провежда у дома по указания на специалистите.

Но точно тогава настъпва един от най-щастливите моменти. По Коледа Михаела изненадва майка си, като самостоятелно повдига ръката си и я поставя зад главата.

За Янка това е истинско чудо – резултат, за който семейството се е борило години наред. Следват още две хирургични интервенции, свързани с подобряване на положението и функцията на предмишницата и пръстите.

Михаела и родителите ѝ постепенно приемат, че целта на лечението не е непременно пълно възстановяване, а постигане на възможно най-добра функция на ръката и по-голяма самостоятелност в ежедневието.

Спорт, музика и мечти без ограничения

Ако попитате Михаела дали акушерската пареза я е спирала да прави това, което обича, отговорът ѝ е категоричен.

„Парезата никога не ми е пречела за нещата, които обичам да правя.“

През годините тя се занимава с хандбал, баскетбол, волейбол, модерни танци и народна топка. Днес тренира тенис на корт и свири на барабани.

Успоредно с активния си начин на живот Михаела продължава образованието си. На 20 години вече е студентка във втори курс в Техническия университет – София.

Лечението и рехабилитацията остават част от ежедневието ѝ. Тя продължава да изпълнява упражнения за поддържане и подобряване на движенията на засегнатата ръка, но това не ѝ пречи да учи, да спортува и да следва интересите си.

За Михаела акушерската пареза е част от живота ѝ, но не определя границите на нейните мечти.

Доброто се предава нататък

Михаела знае от собствен опит колко важна е подкрепата за децата с акушерска пареза и техните семейства. Затова през декември 2023 г. се включва активно в организирането на благотворителен коледен базар в своето училище в Хасково.

Инициативата е в подкрепа на Фондация „За нашето бъдеще“, а събраните 654 лв. са предназначени за подпомагане на други деца с акушерска пареза.

Така Михаела показва, че доброто продължава, когато сам подадеш ръка на някого.

Най-голямата благодарност – към мама и татко

Когато поглежда назад към изминатия път, Михаела не говори единствено за болниците, операциите и рехабилитацията.

Тя си спомня и хората, които е срещнала – лекари, рехабилитатори, други деца и родители. Някои от тези срещи са се превърнали в приятелства, които продължават и днес.

Но най-голямата ѝ благодарност е към нейните родители – Янка и Иван Иванови.

Те са хората, които са били до нея при всяка операция, всяко трудно възстановяване и всяка малка победа.

„Благодарна съм за това, което съм, най-вече на моите родители, защото те не са се отказали. Винаги са се борили за мен, преживели са какво ли не, само за да съм здрава и да мога да се справям сама“, споделя Михаела.

Днес тяхната дъщеря учи специалността, която е избрала, развива интересите си и изгражда собственото си бъдеще.

А най-важното послание тя отправя лично към тях:

„Мамо, тате, благодаря ви за всичко, което сте направили за мен, за борбата, за това, че не сте се отказали, че никога не сте казали „Не мога“. Обичам ви!“

Историята на Михаела показва, че изминатият път не се измерва само с броя на операциите или постигнатите движения. Той се измерва и със самостоятелността, увереността и възможността да живееш живота, който сам избираш.

Днес Михаела не просто следва мечтите си. Тя доказва с всяка своя стъпка, че дори когато пътят е труден, винаги има смисъл да продължиш. А доброто, което си получил по този път, можеш да предадеш нататък.

„Силата на ръцете“ – силата да продължаваш напред

Историята на Михаела е една от историите, които Фондация „За нашето бъдеще“ споделя по повод Световната седмица за повишаване на осведомеността относно уврежданията на брахиалния плексус в рамките на националната кампания „Силата на ръцете 2026“.

За четвърта поредна година кампанията насочва общественото внимание към акушерската пареза, необходимостта от ранна диагностика, своевременно лечение и продължителна рехабилитация, както и към приемането и подкрепата на децата с увреждания на брахиалния плексус и техните семейства.

Добави в предпочитани в Google