От корпоративното право до рисуването с чаша вино в ръка – историята на една майка, която избра себе си

Колко смелост е нужна, за да оставиш сигурната кариера зад гърба си и да поемеш по път, за който сърцето ти нашепва, но разумът се колебае? И колко сила се изисква да бъдеш едновременно майка, предприемач и човек с мисия? Днес ви споделяме една история, нарисувана с четка в ръка. И чаша вино.

Анита Станимирова е завършила с отличие право и изградила кариера в корпоративния свят. Взема на пръв поглед неразбираемо за околните решение – да основе арт студио, в което изкуството става преживяване, а четката – път към себе си. Говорим за вътрешните борби, за баланса между бизнес и майчинство, за уроците, които не пише нито един закон. И за това как творчеството може да бъде терапия, сила и свобода.

Как реагираха близките и колегите Ви, когато решихте да напуснете юридическата си кариера и да започнете нещо толкова различно?
Преобладаващата реакция беше изненада – от любопитна до откровено скептична. Завърших с отличие право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", положих успешно изпитите за правоспособност, адвокат и синдик. Работех в корпоративни структури и водех сериозни дела, включително за милиони евро. Хората около мен възприемаха юридическата ми кариера като стабилна и престижна, затова решението да създам арт студио с концепция за рисуване и вино звучеше на много от тях като ексцентричен скок в неизвестното.

Истината е, че промяната не беше внезапна. В продължение на почти две години съчетавах двете реалности – денем бях юрист в банка, а вечер организирах събития в студиото. Работният ми ден приключваше в 17:00 ч., взимах дъщеря си от ясла и отивах в студиото за събитията от 19:00 ч.
Имало ли е момент, в който се съмнявахте в решението си?
Да. Много пъти. Особено в началото, когато комбинирах работа в банка, развивах нов бизнес и отглеждах малко дете. Или когато трябваше да организирам онлайн тиймбилдинг с участници от четири държави с бебе на три месеца в ръцете си. Или когато детето ми беше в болница с астматичен пристъп, а аз отговарях на клиенти от болничното легло.
Но след всяко събитие, когато някой каже „Това преживяване ми беше нужно“, или видя човек, който не е хващал четка от ученическите си години да сияе от гордост, знам, че въпреки всичко – си заслужава.

Кои умения от юридическата професия Ви помогнаха най-много в изграждането на бизнеса?
Правото ме научи да структурирам, да анализирам, да предвиждам рискове. Научи ме на самодисциплина, отговорност и уважение към процесите. Работата ми в корпоративна среда – в организации като огромни хранителни вериги и международна банка – ми даде и допълнително разбиране за нуждите на екипите. Именно това стои зад разрастването ни в посока корпоративни събития.
Как съчетавате грижата за децата с управлението на бизнеса днес?
С много организация, добро планиране и гъвкавост. Родих първата си дъщеря през 2017 г., стартирах бизнеса през 2019 г., а втората си дъщеря – през 2021 г. Тя беше с астма още като бебе, а по-късно започна да получава и припадъци. Работила съм десетки пъти от болницата, до системи и инхалации. Предприемачеството не чака, но децата са приоритет.
Днес, благодарение на екипа, мога да отсъствам дни, дори седмици. Това ми позволява да съм с тях – на планина, на почивка, или просто заедно вкъщи.

Какво беше най-голямото Ви предизвикателство при старта на Paint Me?
Да убедя хората, че не е нужно да имат „талант“, за да рисуват. Че рисуването не е само за професионалисти. Най-голямата битка беше с вътрешните ограничения – онзи глас, който казва „Аз не мога“.
Спомняте ли си първото събитие, което организирахте?
Никога няма да го забравя. Бях изтощена от приготовления, треперех от напрежение. А после – първите смехове, първите гости… В края на вечерта знаех, че съм създала не просто събитие, а преживяване.
Какви са най-честите реакции на жените след събитие?
„Не съм вярвала, че ще мога!“, „От месеци не съм се чувствала толкова спокойна!“, „Това беше по-добро от СПА!“
Жените са свикнали да се грижат за всички. А тук – за няколко часа – са само за себе си. Имаме и немалко мъже, които посещават събитията ни – самостоятелно, с партньор или като част от тиймбилдинг екип. При тях често чуваме: „Не очаквах, че ще ми хареса толкова“, „Беше изненадващо освобождаващо“, „Не съм рисувал от дете, но сега искам пак“. Рисуването е форма на себеизразяване и освобождаване.

Как се роди идеята да включите и деца в програмата?
Като майка виждах как рисуването успокоява децата ми, как им помага да изразяват чувства. Всяка неделя посрещаме деца над 6 г., които творят, учат и развиват въображението и самоувереността си.
Какво различава рисуването при децата от това при възрастните?
Свободата. Децата рисуват интуитивно, без страх от грешки. За тях е важен процесът, не резултатът. Пабло Пикасо е казал: „Всяко дете е художник. Проблемът е как да остане такъв, когато порасне.“ Това изречение улавя същността на разликата между детското и възрастното творчество. При възрастните има вътрешен критик, който трябва да се преодолее. Но щом се отпуснат – магията се случва.

Какви качества развива изкуството у децата?
Фина моторика, концентрация, въображение, самоувереност и емоционална интелигентност. Рисуването е и форма на емоционална стабилност – децата учат да изразяват това, което не винаги могат да изкажат с думи.
Как сте се променила самата Вие през тези шест години?
Станах по-гъвкава, по-смела и много по-съзнателна. Вече не чакам „идеалния момент“ – създавам го. Най-голямата промяна обаче идва от това, че всичко минава през призмата на децата ми. Всичко, което правя – студиото, телевизионното предаване, конкурсите, дори ежедневните предизвикателства – го правя с мисълта какъв пример им оставям. Искам да видят, че една жена може да бъде едновременно любяща майка, креативен лидер, предприемач с визия и човек с мисия. Децата са моят компас.
Какви уроци Ви даде бизнесът, които нито правото, нито майчинството успяха?
Че границите на възможното се променят, когато вярваш. Че устойчивостта идва не само от знания, а от издръжливост. Че „достатъчно добре“ понякога е по-важно от перфектно.
Мечтаете ли за нови проекти или разширения?
Да – стартираме франчайз програма, за да стигнем до повече хора в страната. Мечтая и за програма, в която майки и деца творят заедно. Когато едно дете вижда как майка му твори – то се учи, че е ОК да бъде себе си. Не спирам да търся нови формати, нови подходи и нови партньорства. Защото творчеството не стои на място – и аз също.