Фондация „За нашите деца“ реализира първата конференция, посветена на изграждане и развитие на професионални компетентности за подкрепа на ранното детско развитие. Събитието се проведе в два дни под надслов „България расте с децата си“, в изцяло онлайн формат. В него се включиха над 100 изявени български и международни експерти, които дискутираха конкретни мерки за развитие на работната сила в сферата на образованието, здравеопазването и социалните услуги, като част от формирането на цялостна държавна политика. Докато доскоро национален приоритет е деинституционализацията на детската грижа, сега в такъв се превръща ранното детско развитие.
Специалистите се обединиха около необходимостта от създаване на общ компетентностен профил на служителите в трите ключови сектора и развитието на интегрирани, интердисциплинарни подходи в сферата на ранното детство. Първите стъпки в тази посока вече са в ход. От септември 2020 г. експертен екип, който включва както български, така и международни партньори, в тясно сътрудничество с Министерството на образованието и науката, разработва Национална рамка за качество в образованието и грижите в ранна детска възраст в България. Документът предстои да бъде финализиран до февруари 2022 г.
Доц. д-р Велина Тодорова (Комитет на ООН по правата на детето), д-р Джейн Муита (УНИЦЕФ България) и проф. Йохана Ейнарсдотир (Университет на Исландия) припомниха, че е важно в процеса да не остава на заден план и зачитането на детските права. Тя трябва да бъде включена и като част от компетентностния профил на специалистите, работещи с децата в ранна възраст. От Министерството на образованието потвърдиха, че в приетата наскоро Стратегическа рамка за развитие на образованието, обучението и ученето (2021 – 2030 г.) основен приоритет е гарантирането на детското и младежкото участие. Конкретните мерки за постигането на тази голяма цел ще се разработят и с участието на представители от НПО сектора.
Д-р Ян Петерс (Изследователски и ресурсен център за иновации в ранна детска възраст, Гентски университет, Белгия) сподели някои от добрите европейски практики на сътрудничество между трите сектора и тяхната споделена роля, чрез професионалното учене. Те включват деприватизация на практиките /взаимно наблюдение на практиката на специалистите от други сектори, даване на обратна връзка, съвместно планиране и изграждане на интерсекторни връзки/, споделена отговорност, визия и ценности, както и ефективно лидерство. Последното изисква професионално развитие на специалистите, както и политики и законодателство, даващо възможност тъкмо на тези лидери ефективно да упражняват образованието и грижите в ранна детска възраст.
Джералдин Либро (ЕК, Генерална дирекция „Образование“) изтъкна важността на мотивацията на специалистите, произтичаща от наличието на качествено образование и висока експертиза. Норвегия и Словения са двете държави, които реализират успешно тези добри практики. Там е налице унитарна система, в центъра на която стоят грижата за децата, тяхната сигурност, здраве и образование. България трябва да последва същия пример – първата стъпка е организирането на застъпнически дейности за популяризиране на образователната и приобщаващата стойност, заедно с подобряване на възможностите за професионално развитие и условия на труд.
„Професионализмът е средство за повишаване на качеството и приобщаващия характер на образованието и грижите в ранна детска възраст,“ сподели проф. Пол Лизман (Утрехтски университет, Нидерландия). Той подкрепи своята позиция и с резултати от европейски изследвания. Най-ефективни в обучението на специалистите са динамичните форми на професионално развитие – практическо проиграване в реална ситуация, рефлексия, подкрепяща организационна среда. Тези принципи са изведени на преден план и в хода на подготовка на социалните работници за образователна степен „бакалавър“ в СУ „Св. Климент Охридски“, заедно със саморефлексията и супервизията, допълни доц. д-р Росица Симеонова.
Още един важен извод от дискусията е необходимостта от все по-активно овластяването на родителите от страна на специалистите, в хода на работа с най-малките. „Родителите оценяват много по-високо експертизата на професионалистите, работещи с децата, тогава, когато са активно въвлечени в процеса,“ сподели д-р Иванка Шалапатова, изпълнителен директор на фондация „За нашите деца“. Подобряването на комуникацията качва възможността за повишаване на удовлетворението и намалява вероятността от това прегаряне.Формата на родителските колективи съществува само неформално в България, но е важно държавата да предприеме стъпки към скъсяване на дистанцията между родители и специалисти, като по този начин стимулират доверието помежду им.
Д-р Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители, допълни, че приоритетно трябва да се работи и с децата в риск и техните семейства. България е една от първите страни, които още на ранен етап приемат законодателна рамка за приобщаващо развитие, но все още постигнатите в тази посока резултати не са задоволителни. Тя предложи интегрираният междуинституционален подход да приоритизира работата в две посоки – комуникация и развитие на комуникативни умения и приобщаване на родителската общност и ограмотяване на възрастните с деца 0-7 години. Не на последно място, стоят практиките на супервизия, която да гарантира поддържането на психичното здраве на работещите специалисти.
Конференцията е част от инициативата “България расте с децата си”, с която Фондацията насочва вниманието на обществото към ролята на професионалистите, работещи с деца в ранна детска възраст за повишаване качеството на образованието и услугите за деца.
Проектът „България расте с децата си“ се изпълнява с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „България расте с децата си“ е подобряване на качеството на услугите и мерките за насърчаване на ранното детско развитие в страната.
