Завръщането към професионалното поприще след майчинството изисква мотивация, кураж и вяра в собствените сили. Чрез разказа на една жена, посещавала специални курсове, ще Ви запознаем с опита на Германия в тази сфера.

Първа седмица
На 30 години съм – без перспектива, с две деца, заради които от години съм вкъщи. Искам да започна работа, но вече няколко пъти удрям на камък. Чувствам се обезкуражена и несигурна. Случайно попадам на обява за курс "Ново начало на 35 – мотивация и ориентиране за жени". Идеално. Обявата сигурно се появява редовно, но аз я забелязвам едва сега. Още същия ден се записвам.


В началото всяка участничка в курса разказва историята си. Моята е кратка – след търговския техникум работех като продавачка в магазин за подаръци. Омъжих се на 21, едно след друго дойдоха двете момчета, после разводът. След шест години вкъщи започнах работа като чистачка, нямах кураж да потърся нещо друго. След две години станах продавачка в магазин за хранителни стоки, който обаче фалира и останах на улицата.

Трета седмица
Вече познавам добре “съученичките” си. Макар че животът ни е протичал различно, обединява ни едно – всички имаме семеен опит и търсим възможност за професионална изява. Някои имат нужда от нови контакти – след годините, прекарани вкъщи, те общуват главно само с други майки, но разговорите помежду им са само за децата. Дори не смеят и да помислят за някаква работа. Курсът е насочен точно към това да си отговорим на въпросите кои сме, къде сме и към какво се стремим.

Седма седмица
Измина повече от половината курс. Научихме много неща. Отначало в часовете по английски учителката установи нивото на познанията ни, за да сме наясно дали можем да кандидатстваме за работа, за която се изискват познания по този език. По-нататък изяснявахме дали искаме да научим повече и доколко ни се удават езици. Най-много ми допадаха часовете по риторика. Преди не смеех да кажа пред непознати хора повече от три изречения, но тук установих, че се справям. Нещо повече – харесва ми да заставам пред група и да говоря. Явно имам някакви заложби и мога да бъда нещо повече от продавачка и чистачка.

Десета седмица
Много ми хареса едно упражнение по психология. Трябваше да напишем с десет понятия какво умеем добре. Написах: готовност за помощ, изглаждане на конфликти, оптимизъм, чувство за справедливост, издръжливост... Други посочиха: домакинстване, готвене, умение за изслушване, успокояване на децата… След това трябваше да определим кои способности намираме за най-важни. Установих, че готовността да помагам, която посочих на първо място, остана далеч назад при новото класиране. Досега бях момиче за всичко, отдадено изцяло на семейството, сега исках да съм на първо място.
Една от участничките, която беше поставила готвенето на първо място, по-късно откри фирма за обслужване на партита. Посочилите на първо място изглаждането на конфликти биха могли да се насочат към обучение за посредници. При това упражнение научих, че за да откриеш в коя област искаш да се развиваш професионално, трябва да разграничиш собствените си очаквания от очакванията на околните или на семейството.
След известно умуване поставих чувството за справедливост на първо място. Затова се оказа, че ставам за работа с хора, които не винаги са третирани справедливо, например възрастни или инвалиди.

Дванадесета седмица
Посетихме бюро по труда и консултация за квалификация. Вече бях посетила такова бюро, докато работех като чистачка, за да ми посочат евентуално друга подходяща работа. Тогава не можах да отговоря какво бих искала да правя и служителят ме отпрати със заключението, че не могат да ми помогнат, щом самата аз не знам какво искам. Думите му дълбоко ме засегнаха, почувствах се нищожество. Сега всичко беше различно. Разказах на служителката какво съм учила и какво бих искала да работя. Току-що бях получила предложение за почасова работа в едно квартирно бюро и се опасявах, че може да се размина с мечтата да се грижа за възрастни хора.Тя ме изслуша и ми даде конкретни съвети. Предложи ми да приема предлаганата ми работа и за три години да завърша задочно обучение за организатор на социални и здравни дейности. След това бих могла да завърша и курс за ръководители, за да мога да ръководя дом за стари хора. Всичко това изглежда далечно, но пък дотогава малкият ми син ще е на 17, а аз на 40 – най-добрата възраст за желаната работа. Имам ясна перспектива. Мечтата ми става цел, към която ще се стремя.

По-добри шансове за работа
Курсовете "Ново начало след 35" се предлагат в почти всички градове на Германия. Обикновено те са12-седмични, провеждат се до обед и завършват с 3 седмици практика. Обучението включва главно педагогика и психология и е насочено към издигане на самочувствието на жените. Изучават се още английски език, работа с компютър, правни въпроси, социално и пенсионно осигуряване. Включени са посещения на бюрата по труда и професионални консултации. Цената за участничките е 300 евро, но основната част от разходите поемат съответните федерални провинции.
Социалната педагожка Габриеле Райхолд от Дахау, която от 12 години провежда такива курсове, е обучила 350 жени, след раждане прекъснали работа за дълъг период от време. След курса 18% от жените са се насочили към обучение за допълнителна квалификация, а 60% са намерили работа. Само 22% не са се насочили към професионалното поприще. Според педагожката продължителността на курса е тест за жената. Ако тя не може да издържи всеки ден да присъства на него, не е готова да се завърне към професионалния живот. Сред необходимите условия са и отглеждането на децата да е уредено, партньорът да помага и да подкрепя желанието на жена си, т.е. има доста бариери за преодоляване…