Текст: Велина Иванова, психолог към ФННД

Кога е необходим разговор на специалист с родилките на недоносени деца и техните семейства и какъв да бъде този специалист?

Реших да напиша тази кратка статия, тъй като според мен в България има много малко информация по темата. Считам, че от специалистите зависи да поднасят своите знания по достъпен и разбираем начин и това е форма на общуване, която е необходима и има своето значение. Като един от малкото психолози в неонатология и родилно отделение в България до момента, ще пиша на базата на опита, който имам.

Желанието да станеш родител е свято и повечето хора се радват на този дар. Понякога по пътя има препятствия, които са тежки за понасяне и поставят под въпрос това желание. А нашето общество често заклеймява подобен тип трудности, както и говоренето за тях, тъй като има изградени стереотипи. Да, вие ставате майка и „трябва“ на всяка цена да се радвате на това, да „плачете“ от щастие, а ако такива чувства не ви споходят, се питате какво с вас не е в ред.

В случаите с недоносено дете рискът да ви споходят подобни трудности значително нараства. Раждането е неочаквано, изненадата е неприятна и вие сте неподготвени за тази нова реалност. Някои родители споделят, че болката е голяма, други не усещат нищо и това ги плаши, трети се затварят в себе си и не искат да мислят за това, не могат да го приемат и не могат да скърбят за детето си.

Разбира се, най-често суетенето около здравословното състояние на бебето е единственото, за което може да се говори и да се мисли. Темите табу, свързани с родителстването и начините, по които всеки отделен човек го приема, са неприятни за засягане и често са избягвани. А и какво ще промени говоренето за тях? Този въпрос ми е задаван не веднъж от медицински лица, от родители, които се страхуват да говорят за страданието си, от всеки, който трудно се осмелява да отиде отвъд своята видима истина.

Работата на специалиста в клиничното отделение е свързана с говоренето за тези страхове, за това страдание, за понасянето и приемането на непоносимото и неприемливото, за отиването отвъд него и за възможността на всеки да прояви своята добра страна и да помогне както на себе си, така и на детето си. Този специалист може да бъде психолог, психоаналитик, педиатър, друг медицински специалист, който се е обучавал в определена насока, свързана, разбира се, с психичното страдание.

В България кръгът на изброените по-горе специалисти е силно стеснен. Аз не знам защо е така – това е друг сложен въпрос. Важно е друго – ролята на този човек е да придружава родилките и техните семейства в периода около раждането и да изслушва техните страхове, техните трудности. Ролята му е свързана с подпомагане на майката в осъществяването на връзката й с нейното бебе.

От моя опит разбрах, че е важно да има някой до току-що родилата жена, който да я изслуша, да се опита да разбере нейните проблеми. Разговорът му с нея е като балсам за нейната крехка психика в този важен момент от живота й. Една жена, която се страхува, защото бебето й е в кувьоз, има пълното основание за това. Медицината често приема субекта като тяло с медицински показатели, което, разбира се, е много важно, но има и други значими неща, свързани с психиката и с душата на човека. За тяхното лечение е необходим друг човек. Неговата роля допълва лечението на тялото на бебетата и възстановяването на родилките. Тя не изключва медицината, а я подпомага и прави кризата около периода на раждането по-разбираема и по-поносима за всеки човек.