Хората казват, че грижите за новото човече започват още преди то да се е родило и може би са прави. Със сигурност обаче притесненията стават много повече след онзи вълшебен момент, в който се чуе първият му плач.
Между всички останали тревоги през първите няколко денонощния едва ли ще можете да си обясните защо бебето не се храни добре или защо кърменето е толкова болезнено. Най-верояно ще минат още няколко дни, преди да обърнете внимание на една дребна подробност: малка мембрана, латинското название на която е lingua frenulum, която свързва или по-точно задържа долната част на езика към основата на устата. В много от случаите тази мембрана ограничава движението на езичето и води до проблеми с кърменето. В медицинската литература това състояние се описва като аnkyloglossiа, засяга между 4 и 11% от новородените и е по-често срещано при децата от мъжки пол. Популярно е с названието „къса юздичка“ или „вързан език“. Както и да го наречем обаче, в действителност проблемът не е толкова голям.
В държави с доста по-висока раждаемост от нашата са правени различни проучвания за това как да се диагностицира подобно състояние и какви са потенциалните усложнения или проблеми, породени от „късата юздичка“. Един от диагностичните методи, които се използват доста често, е т.нар. Hazelbaker Assessment Tool, при който се оценяват дължината на мембраната, тоест дали обхваща цялата долна част на езика, или само основата; подвижността на върха на езика; перисталтиката на езика; възможността езикът да се обръща назад и дължината на тази част от езика, която излиза извън устните. Общоприета е скала от 5 степени на състоянието, като най-лека е първа степен на срастване, която много често почти не се забелязва и най-често не изисква никакви манипулации. При пета степен, която е най-изявена и видима, най-често се препоръчва намесата на специалист. В Канада и Съединените щати диагнозата най-често се поставя от педиатър. Във Великобритания проблемът първо се установява предимно от акушерка, като впоследствие, ако се налага, оперативната намеса се извършва в болница.
Макар и да звучи малко стряскащо, самата манипулация по прерязване на мембраната е почти безкръвна и повишената подвижност на езика се забелязва веднага. В България диагнозата най-често се поставя от педиатър или ортодонт. Където и обаче да се намирате, имате ли съмнение, че може би става въпрос точно за аnkyloglossiа, не се страхувайте да потърсите помощта на специалист.
Два са основните проблеми, които най-често се асоциират с аnkyloglossiа: проблеми с кърменето, по-специално през първите две седмици, и говорни проблеми в по-късен етап от живота на детето. За момента няма изследвания, доказващи безусловно, че „късата юздичка“ има пряко отношение към проблеми с изговарянето на определени думи или някои съгласни букви, например „т“ или „д“. Споменават се също възможни усложнения, свързани с гълтането, дъфченето, близането или свиренето на някои духови инструменти, но няма описани случаи, при които да е доказано, че точно това е причината за тези проблеми. За сметка на това обаче проблемите, свързани с кърменето, и в някои случаи загубата на тегло през първата седмица вследствие на аnkyloglossiа са добре изследвани и документирани.
По време на кърмене езичето на бебето трябва да засуче добре зърното на гърдата заедно с малка част от ареолата, образувайки вакуум, и с леки вълнообразни (перисталтични) движения да „изцеди“ кърмата. В случаите, когато движенията на езика са ограничени, много често бебето не може да отвори уста достатъчно широко и да обгърне правилно зърното, вследствие на което майката често изпитва болка – зърната на гърдите могат да се наранят и да започнат да кървят. Бебето също се изморява по-бързо и спира да суче далеч преди да се е наситило, което от своя страна води до по-често хранене, болезнени гърди, свръхстимулация и продукция на кърма, която остава в гърдите и може да доведе до мастит. В случаите, когато не се обърне достатъчно внимание, зърната на майката могат да се наранят и да започне инфекциозен процес.
И сега най-важното: когато еуфорията от раждането премине, когато вече сте се поуспокоили и сте отново у дома, направете един „основен преглед“ на вашето мъниче. Не е нужно да използвате някакви помощни инструменти или светлини. Просто изчакайте бебето да заплаче и погледнете под езичето. Когато бебетата плачат, устната кухина е лесно достъпна за оглед и можете бързо да забележите тънката мембрана, ако има такава, която задържа езичето назад и надолу. Каквото и да видите обаче, няма място за притеснение: ако наистина мислите, че виждате мембрана, потърсете помощта на вашия семеен лекар или педиатър.
Никога не е късно да направите консултация, но колкото по-рано, толкова по-добре. Манупулацията по прекъсване или прерязване на мембраната е елементарна, отнема секунди и не е нужен дълготраен престой в болнично заведение, а бебето веднага се връща при мама. Във Великобритания (NHS England) практиката е манипулацията да се извършва в болнична среда – обикновено първите две или три седмици след раждането и диагностицирането на подобен проблем. Препоръките на UNICEF, базирани на клинични изследвания, също са в полза на ранното третиране на проблема. При кърмените бебета промяната в силата и начина на сучене след манипулацията ще се забележи веднага, а с това и удоволствието, което мама и бебе изпитват по време на хранене.
Най-вероятно няма да се сблъскате с този проблем, но дори и да ви се случи, няма нужда от паника. Решението е лесно и бързо. А моят съвет като акушерка е да се радвате и наслаждавате на всеки миг, прекаран с вашето съкровище. Каквото и решение да вземете по какъвто и да е въпрос, със сигурност ще е най-правилното, защото родителският инстинкт никога не лъже.
Текст: Гергана Николова, акушерка, магистър
