Здравейте! Пиша ви от Германия, радвам се, че споделяте толкова много истории за жени, които са сбъднали мечтата си да станат майки. И аз се нареждам в групата на „бъдещите майки“, но съм на една „по-специална възраст“. Цели 46 години опит и мъдрост съм събрала в себе си – дали ще бъда добър родител? Не знам, но каквото зависи от мен, ще го направя. Същото важи и за моя съпруг.

Неслучайно споделям, че живея в Германия – тук хората сякаш са свикнали жената да ражда на по-късен етап, докато през краткия ми престой в България (там беше моята инвитро процедура) научих, че те гледат странно, ако си на определена възраст и все още нямаш деца. А може и да съм улучила неподходящите хора, да не е масово, само изключение – в такъв случай, приемете моите извинения.

Заминах за Берлин на 20 години, там учих, започнах работа, създадох среда, родителите ми се преместиха при мен. След време успях да развия и малък бизнес в България, винаги ще си остана свързана с нашата мила Родина! Преди месеци си дойдох, за да направя инвитро – в Германия не бях доволна от протоколите, които лекарите следваха, нямаше индивидуално отношение и личен контакт. Доста хладно се отнесоха, допуснаха грешки и не търсеха решения на проблема ми извън рамката.

Говорих с близки, консултирах се с „Гугъл“ и стегнахме куфарите. Избрах болница, сравнително натоварена, в която в началото също имах усещането, че „няма да го бъде“. Не ми помнеха името, но пък никога не обяснявах по няколко пъти какво сме правили предишния път, какво са ми казали… Всичко си беше записано и това ми даде спокойствие.

Реших и започнах. Междувременно имах време и за социални контакти чат-пат, както и време само за мен - прическа, нокти, козметик. Няма да забравя една случка – бях на маникюр, при непозната жена, просто салонът бе в близост до дома ни. Още със сядането ме огледа любопитно, а няколко минути по-късно ме попита: „На колко си години, омъжена ли си, от колко време, имаш ли деца…“ И аз направо се стреснах, не очаквах толкова явно навлизане в личното пространство, нито подобно отношение от напълно чужд човек. Разбира се, отговорих на този кръстосан разпит, след което тя ме гледаше странно, с повдигната вежда… Един вид "Ама как така... Защо се мотаеш, да не би да си кариеристка" - това казваше погледът ѝ.

Първо ми стана мъчно, после си припомних, че не бива да обръщам внимание на коментари, изречения и съвети, които не са водени от добри мисли и любов. Поплаках си у дома, но се стегнах.

Дойде време за процедурата. Имах много малко яйцеклетки, но лекарят каза „Важно е качеството, не бройката!“. Повярвах, надявах се на отлично качество – въпреки годините ми, да!

И една оцеля, оплоди се и сега в мен расте нов и съвършен живот, сладката ни дъщеря, която вече си има име – Лилиан. Ще родя в Германия по други причини, обещала съм си да идваме по-често в България, на море и планина, само да отмине тази пандемия.

И така, аз съм една бременна жена на 46 години. Щастлива съм и не ме питайте „Ти какво чакаше досега?“, излишно е.

Съвсем скоро „9 месеца“ създаде две тематични Фейсбук групи с цел да предоставя на членовете им проверена информация, ексклузивни срещи със специалисти, специални подаръци от партньори и разбира се, да им осигури уютно пространство за комуникация и взаимопомощ. Очакваме ви и там!

Ако желаете, можете да се присъедините към тях още сега:

Зачеване, бременност и раждане

Майките на „9 месеца“