Когато майсторът на оръжия в Средновековието е искал да създаде най-здравия меч, той задължително е подлагал желязото на неколкократно охлаждане и нажежаване. Този процес е познат под името каляване.


Имунната система е най-ценното оръжие, благодарение на което човек устоява на все по-агресивните фактори на външната среда. Подобно на желязото и съпротивителните сили на човека имат нужда да се „тренират” за предстоящите битки…    

Дали обаче днес, когато чуят думата „каляване”, повечето родители не приемат този процес като твърде рискован за нежното си дете?
„Моите впечатления са тъкмо обратните – все повече родители имат голямо желание да закаляват децата си, но често не могат да открият точния подход”, смята д-р Пламен Масларски – педиатър с дългогодишен опит.

ИНВИТРО Кампания, даряваща безплатна процедура

Д-р Масларски формулира три принципа, върху които се обляга всяка правилна стратегия за закаляване. Това са последователност, постоянство
и индивидуален подход 
„Една от най-честите грешки, които родителите допускат, е, че не спазват принципа на постепенността. Те рязко подлагат детето на температурни смени и ефектът е обратен. Забелязвам, че често процедурите за закаляване добиват и кампаниен характер. Започват ги с голям ентусиазъм, но те продължават твърде кратко време, за да дадат каквито и да били позитивни резултати. Да се подхожда към детето според индивидуалността му, също е особено важно, защото за едно дете е полезно едно, а за друго дете – друго. Когато например определена процедура е неприятна за детето, има други, които могат да се опитат.

Тук няма императив, който трябва да се спазва на всяка цена”, обяснява педиатърът.
Пролетта е най-подходящият сезон да започнете  закаляването на детето. „През пролетния сезон като цяло заболяемостта намалява, големи жеги още няма, а децата са повече време навън. Ще е чудесно, ако именно в този период се направи план за комплексен подход, включващ
слънчеви лъчи, въздушни бани и водни процедури.


През пролетта те могат да се комбинират по най-пълноценния начин. Чрез тях се подобрява терморегулацията на детето, което го прави по-устойчиво на агресивната външна среда”, категоричен е лекарят.  
Това не означава, че другите сезони са неподходящи за закаляване. Ако сте започнали закалителните процедури през пролетта, продължете ги и през останалите три сезона според климатичните специфики.  

Откога обаче родителите могат да започнат първите стъпки в закаляването?
Преди всичко закалителните процедури трябва да започнат, когато детето е напълно здраво.
„Приема се, че докъм 6–7-месечна възраст бебето има пасивен имунитет. 
Това се дължи на антитела, предадени през плацентата от майката на детето, които го защитават. До този период бебето по-малко е изложено на външни влияния. С времето обаче детето става все по-социално и атаките към имунната му система се увеличават. Добре е закалителните процедури да предшестват момента, когато детето става по-уязвимо. Ето защо родителите имат зелена светлина да започнат закаляването още от първия месец след раждането”, казва лекарят. Масажите и ежедневните бани и разходките на открито (като постепенно се увеличава времето на престой навън) са основни методи за укрепване на имунитета. Когато извеждате бебето, спазвайте принципа винаги дрехите му да са удобни и широки, така че въздухът да служи за термобуфер.
Важно е и, когато бебето спи, температурата в стаята да е между 18 и 20 ˚C. „Въздушните бани са особено полезни за кърмачето. Оставяйте го да стои голо в креватчето си за кратко. В началото температурата в стаята да е по-висока – между 20 и 25 ˚C. Постепенно обаче намалявайте градусите и увеличавайте продължителността на въздушните бани”, съветва д-р Масларски.   
В първите месеци водата съвсем не е изключена от закалителните процедури. Има два подхода – единият е при къпане постепенно да намалявате температурата на водата (докъм 25 ˚C), а другият – да обливате някои части на тялото с по-студена вода. „Този подход е особено популярен сред родителите в Япония, които всеки ден обливат със студена вода крачетата на бебето си и така стимулират  терморегулацията му”, допълва педиатърът.


Когато детето проходи, чудесен начин да укрепите имунната му система е да го оставяте да ходи босо?
Разбира се само ако сте сигурни, че теренът е безопасна зона (без кърлежи, бодили или отпадъци).
„По този начин не само се стимулират терморецепторите на ходилата, но се понижава и чувствителността на горните дихателни пътища към ниските температури. Това оказва добър ефект и върху свода на ходилото. При нисък свод ортопедите препоръчват като основен терапевтичен метод не стелките, а именно босото ходене. Много народни лечители подчертават колко полезно е босото ходене по роса”, категоричен е д-р Масларски. 
 

Във възрастта 2–3 години е добре родителите да наблегнат на ежедневните физически упражнения
които каляват детето. Особено подходящи са плуването, гимнастиката, игрите със спортни уреди, излетите в планината. Но и тук златната среда не бива да се преминава. Не водете детето на дълги преходи (най-много 20 минути ходене пеш с чести почивки) и не го качвайте на повече от 1500 м (максимум 2000 м) надморска височина. „Тези мерки за закаляване зареждат детето с тонус и повишават прага му на възприемчивост на външни влияния”, твърди лекарят. 
В подкрепа на закаляването учени от Университета в Йена, Германия, доказват благотворното влияние върху имунитета на контрастните душове (редуване на струи студена и топла вода). За период от десет седмици страдащи от хроничен бронхит са обливани с контрастни душове. След изтичане на този период лекарите установяват повишаване на лимфоцитите в кръвта на участниците с 13%. Това са защитни клетки в човешкия организъм, които „разпознават” дадено заболяване и му противодействат. Изследователите са убедени, че закаляващите водни процедури правят възрастните, а и децата по-малко податливи към инфекции на дихателните пътища. 

Сандра Керелезова