Бебе и домашен любимец – възможно ли е?

Текст: д-р Евгени Евтимов, ветеринарен лекар, VET STAR Clinic

Много майки изпитват подобни страхове, особено ако очакват първата си рожба. Това е разбираемо, защото обществото не е добре информирано относно съжителството на бебе с домашен любимец.

„Родих наскоро, но докато бях бременна, усещах, че с появата си бебето безапелационно ще завземе централното място в семейната картина. Истината е, че от 4 години имам котка, а след като в утробата ми започна да расте нов живот, съпругът ми пожела да я махнем. Първо категорично отказах, но всички вкъщи бяха срещу мен и дори се почувствах виновна, че застрашавам живота на собственото си дете, без да погледна сериозно на ситуацията. Няма да ви разказвам колко безсънни нощи преживях, дори си поплаках. Един ден обаче, съвсем случайно, се запознах с ветеринарен лекар, който пазаруваше в кварталния магазин. Попитах го за всичко, което ме вълнуваше, разкрих му страховете си, споделих дори за напрежението у дома, за всекидневната дилема в главата ми „котката или бебето“. Благодарна съм му, защото той съвсем сериозно прие моите страдания, дойде до моя дом, подробно обясни на цялото ми семейство, че няма нужда котката да бъде „изгонена“, „дарена“ или оставена някъде и ни разказа как да съжителстваме с домашния любимец и бебето в хармония. Всичко приключи с щастлив край.“

Ева Димитрова, от София

Да се замислим

Няма нищо по-тъжно от обява „Подарявам 5-годишно куче или коте, защото съм с бебе и не мога да го гледам повече!”. Кучетата и котетата, родени на улицата, поне са запознати с реалността. А тези у дома, които остават бездомни и ничии? Те не знаят как да се справят. Всички онези неща, на които сме ги учили, а именно: да не се качват на масата, да търсят храната си в паничката, да имат винаги чиста вода и да НЕ драскат и хапят тапетите и мебелите, няма да им свършат никаква работа навън.

Сбогом, приятелче...

Статистиката сочи, че в най-добрия случай огромен процент от домашните любимци не просто сменят дома си, а напротив – по-често отиват на улицата, защото не сме информирани дали, ако имаме бебе и в същото време имаме котка (или куче), би било проблем за здравето на новия член на семейството. За сметка на това цялата рода, баби, лели и други подобни „експерти“ казват категорично на животинчето – марш от къщата!

 

 

Добра хигиена

Практически нещата са далеч по-лесни. За да няма предаване на болести от любимеца на бебето, изискването е само едно – завишени стандарти за хигиена на дома и на тези, които го обитават. Но дори и да нямате животно вкъщи, нима няма да чистите повече отпреди, щом се появи дете? Безсмислено е да се отървете от котката, защото пуска косми, а в същото време да има прах по мебелите.

Защита

Другото, което е редно да се прави, но то ще предпази не само детето ви, а и вас, е редовното обезпаразитяване с възможно най-високия клас противопаразитни средства, които са широкоспектърни и обхващат вътрешните паразити и от двата вида – нематоди или още наречени кръгли червеи (глисти), и цестоди – панделковидни червеи, известни на народен език като тении. Препаратът за външно обезпаразитяване трябва да е максимално ефективен и от висок клас. Това ще ви предпази от нежелани бълхи, кърлежи и космояди. Прилагайте го всеки месец, а от време на време можете да зарадвате и ветеринарния ви лекар с пакетче за проба за паразити. Даването един път месечно таблетка срещу вътрешни паразити няма да „съсипе“ животното, както често чувам, че мислят родителите. Напротив! Цикълът на паразитите изисква такъв ритъм, личното ви здраве също, както и това на новия член в семейството. И ако вашият любимец не излиза навън – пак не му ги спестявайте. Все пак излизате вие и с обувките си носите какво ли не. Просто си изградете навик, включете напомнянето на телефона си или залепете бележка върху хладилника: „ В началото на всеки месец – ТАБЛЕТКИТЕ НА ДЖЕСИ!”. Ваксинирането е задължително веднъж в годината и ветеринарният лекар е този, който ще избере подходящата за домашния ви любимец ваксина.

Какво може да бъде опасно

Опасност за бебето биха могли да бъдат някои отрицателни поведенчески прояви от страна на кучето или котката. Понякога новият член на семейството буди ревност, особено у кучетата. Това рядко се проявява с агресивност, а по-скоро с дефекиране и уриниране на неподходящи места. Ако имате такъв проблем, консултирайте се с вашия ветеринарен лекар – той може да ви даде съвет как да се справите.

Необходимо ще е никога да не оставяте бебето или малкото дете без надзор, когато е заедно с животните, особено ако някои от тях в момента се хранят – в 90% от случаите агресивните реакции са заради храна.

Напоследък се променя мнението, че ранният контакт с кучета и котки или с други животни води до проява на алергии. Напротив – най-новото становище на английски учени е, че колкото по-рано се сблъскват децата с най-различни алергени, толкова по-малка е вероятността в бъдеще да развият алергия към тях.

Всички заедно

В заключение ще кажа, че са необходими повече грижи и внимание, за да е безопасно съжителството на малкия човек и любимите ви животни, това не е невъзможно, стига цялото семейство да е съгласно и да помага на майката. В психологически аспект е много благоприятно отрано детето да има контакти с животни, а по-късно и да се грижи за тях.