Из рубриката "Д-р Ежова съветва"
„Паническите атаки са внезапни състояния на тревожност и силно напрежение, които се появяват „без причина“ и могат да накарат младата майка да се съмнява в способността си да се грижи за детето“, сподели с нас Иванка Ежова, доктор по клинична психология, завършила образованието си във Франция. Днес тя работи за един от най-престижните университети в света – Кингс Колидж Лондон, където участва в развитието на международни проекти в сферата на детското и семейното здраве.
Как да разпознаем, че страдаме от панически атаки?
Моментите на панически атаки пораждат силни и резки изменения на емоционално (психическо) и физиологично ниво, наречени симптоми. Ролята на симптома е да покаже, че нещо не е наред и ние трябва да реагираме. Психичните симптоми в този случай са следните: загуба на увереност; слаба самооценка; загуба на способността за разсъждение, пораждаща мисли като: „Помощ! Полудявам!“; натрапчиви мисли, които пациентът не може да изгони; страх, че нещо ужасно ще се случи с детето, семейството, близките; силен страх от смъртта/усещане, че всеки момент може да дойде краят; силна вина, деперсонализация (майката не се чувства в тялото си и не се разпознава като личност, все едно не е себе си) и дереализация (всичко е като на сън), проблеми със съня.
Каква е тайната на родителите от типа Махатма Ганди
Физиологични симптоми са: световъртеж, гадене, силно главоболие, горещи/студени вълни, изпотяване, сърцебиене, мускулни спазми, умора и слабост, клаустрофобия/агорафобия. Симтомите са различни при отделните пациенти. Този списък не е подробен. Симптомите се различават и в зависимост от културната и националната принадлежност на пациента, неговото възпитание и семейна среда, както и езика, който говори.
Какво отключва паническите атаки при младите майки?
Бременността е деликатен период в живота на жената, пораждащ изменения на хормонално, физиологично и психично ниво. При първа бременност жената се сблъсква с куп „неизвестни“, защото майчинството за нея е съвсем ново преживяване, за което не може напълно да се прочете в книгите, нито да се научи в училище или университета. При някои жени тялото се променя до такава степен, че те имат усещането, че не могат да го контролират. Качването на килограми, промяната в социалния и професионалния живот изискват бърза адаптация, за която много жени не са готови. Това може да провокира чувства на несигурност и ниска самооценка или следродилна депресия.
Ключът към превенцията на следродилната депресия
Появата на бебето, безсънните нощи, „разгадаването“ на неговите нужди и желания, трансформирането на жената в майка на „пълен щат“ може да засилят посочената проблематика, пораждаща емоционално страдание при майката, въпреки щастието, което носи майчинството. Именно този емоционално натоварен период, в който се смесват положителни и отрицателни чувства, може да отключи паническите атаки.
Какво причинява паническите атаки?
Когато дадена проблематика се отключи, това значи, че тя е била заложена и дълбоко скрита в психиката на пациента. Обикновено моменти на силен стрес или драстична промяна, каквато е бременността, могат да отключат други „скрити“ проблеми. Паническите атаки са свързани със следните причини:
В днешно време паническите атаки често са симптоми на депресия. Тук пациентът си мисли, че страхът и тревожността са неговият враг, но проблемът се крие другаде. Ако лекувате панически атаки, а те се връщат, значи не лекувате правилния проблем. Много мои пациентки – млади майки, са ми споделяли подобни ситуации. В психологията често големите проблеми се крият зад други проблеми. Детството също е от голямо значение. Имайте търпение и детайлно погледнете ситуацията с помощта на специалист. Психоаналитичната психотерапия е оптимална в този случай.
Наследственост
Някои пациенти са по-силно предразположени към развитието на подобни проблематики. Ако са израснали в семейство, където майката и/или бащата перманентно са се тревожели, вероятно е да са съхранили този модел на поведение и да се страхуват за своите деца. Тук трябва да се работи върху депрограмирането на навиците и поведенията. Когнитивно-поведенческата терапия показва отлични резултати.
Спътник на различни фобии
Паническите атаки могат да са част от различни фобии. Тук е важно да се идентифицира за кой тип фобия става въпрос и лечението да се насочи към нея. Когнитивно-поведенческата терапия може ефикасно да реши този проблем.
Шест начина да се справим с паническите атаки
Не се обвинявайте, че сте изпаднали в това състояние. Само защото сме хора, имаме моменти на слабост, както и правото да не се чувстваме добре.
Реагирайте при първата поява. Паническите атаки започват с по-леки симптоми и ако пациентът не обърне внимание, те се връщат с по-силни симптоми. Когато забележите, че нещо не е както обикновено (примерно изпитали сте силен страх, който преди не сте изпитвали), това значи, че нещо нередно се случва с вас. Потърсете помощ.
Не разчитайте само и единствено на подкрепата на близките. Свържете се със специалист. Както подчертахме, паническите атаки могат да изразяват друга проблематика, която сами не може да откриете. Ако не излекувате основния проблем, те ще продължават да се връщат и да затрудняват вашето ежедневие.
Медикаменти. Въпреки че много пациенти са против медикаментите, те могат да бъдат полезни в борбата със силните емоционални състояния, както и с проблемите със съня. Няма точен списък с медикаменти, защото паническите атаки изразяват различни други проблематики.
Психотерапия. Когнитивно-поведенческата и психоаналитичната терапия показват много добри резултати. Понякога специалистите използват интегративна методология, тоест използват двете горепосочени терапии по едно и също време.
Медикаменти + психотерапия. От клиничен опит знам, че за най-оптимални резултати е добре да се съчетават медикаменти + психотерапия. Лечението продължава средно от 3 до 7 месеца, но продължителността е строго специфична за всеки пациент.
Какви практики да предприемем вкъщи?
В моменти на силно емоционално вълнение (мислите, че „полудявате“, изпитвате силен страх от смъртта или тревожност) потърсете първо помощ от близък, доверен човек. Останете с него и изчакайте кризата да отмине.
Дишайте. Коремното (диафрагмено, стомашно) дишане отпуска тялото и спомага да се почувствате по-спокойни.
Ако сте сами с детенцето си и мислите, че не можете да се справите, звъннете на някой близък, съсед, колега и го помолете да дойде при вас. Знайте, че това състояние ви кара да мислите, че не може да се справите, което не значи, че това е така.
Релаксация и медитация. Слушайте релаксираща музика и се старайте да не мислите за нищо. Първоначално ще е трудно заради натрапчивите мисли, но с практиката винаги резултатите се подобряват.
Не се самосъжалявайте и самообвинявайте. Казвайте си, че това състояние ще отмине и че на всеки може да се случи.
.jpg)
