Как да реагираме, когато 2-годишното дете се тръшка

Ключът към правилното възпитание е любезност, твърдост и последователност

Децата под 3-годишна възраст не възприемат думата „не“ по начина, по който повечето родители очакват. Усвояването на това абстрактно понятие е продължителен и сложен процес.

Разбира се, малкото много добре „знае“, че не  бива да прави това или онова, и може би дори предусеща негативната реакция от ваша страна. То обаче не разбира защо някои неща са „забранени“, а други – не, казват педиатрите. Нима може по друг начин да обясните защо, когато предприеме  нещо, малкото ви поглежда, усмихва се, но никога не се отказва от намисленото? Това е така, защото детската ценностна система не притежава вътрешен контрол, който да спре порива за проучвания. Между първата и третата година малчуганът развива самостоятелност и за него е напълно нелепо да го наказвате за неща, които е буквално „програмирано“ да прави. И това продължава до петата година. Специалистите дават пример, с който и вие може да експериментирате, ако детето ви е около 3-годишно.

Психолог съветва: Не давайте детето на ясла/градина преди 3-годишна възраст

Вземете 4 чаши – две еднакви, една по-висока, но по-тясна и една по-ниска, но по-широка. Наливайте в двете еднакви чаши вода, докато детето ви се съгласи, че са еднакво пълни. После пред погледа му изсипете водата от едната чаша в ниската, а водата от другата – във високата чаша. Попитайте го дали в двете чаши има еднакво количество вода. Ще получите отрицателен отговор. Ако детето е на пет обаче, ще каже, че количеството вода е едно и също, и ще се обоснове. Ето разликата в мисловните способности на децата от различни възрасти. Как да действаме обаче, за да предпазим детето от опасност, без да прибягваме до пляскане? Всички знаем отговора – с бързо пренасочване на вниманието. И то толкова, колкото е необходимо, за да разбере детето какво се иска от него, без да изпробвате взаимно силата на волята си.

Не казвайте често „не“

Повечето майки използват често думите „Не“ и „Недей“. Всъщност има много начини, които да ви помогнат да ги избегнете. Първо кажете на детето какво точно искате. Ето един пример. Двегодишната ви дъщеря хвърля кубчетата в другия край на стаята.

За благословията да бъдеш майка - бременна на 47

Ако заявите: „Кубчетата не са за хвърляне“, детето със сигурност ще го чуе и ще разбере какво не може да прави, но ще му трябва доста време, за да осъзнае, че така не се прави. По добре е да кажете: „Кубчетата се подреждат на пода“, или „Искаш ли да намерим нещо друго, което да хвърляш из стаята?“ Затова замислете се какво точно искате да кажете на малкото и просто му го обяснете. Друг лесен начин да не казвате непрекъснато „не“ е да го замените с „да“.

Научете и детето да не казва „не“

Откъде малчуганите научават думата „не“? от възрастните, разбира се. Ето защо е важно да я избягвате през първите 3 години от раждането. Възпитавайте с конкретни действия. За децата е нормално да изпробват границите на независимостта си, като често това става по неприемлив или опасен за тях начин, казват педиатрите.

Фазите на детското развитие са различни

Децата си приличат по много неща, но са и доста различни. Човешкият темперамент е като пръстовия отпечатък. Същото важи и за нивото и темпото на нашето развитие и растеж. Разбирането на индивидуалното и неповторимото развитие на вашето бебе ще ви помогне да вземете най-подходящите и правилните решения за него и за вас. И не на последно място, малките винаги са „добри“, но невинаги са „послушни“, особено когато развиват и доказват чувството си за независимост, подчертават специалистите.

Не забравяйте!

Децата имат нужда от граници, за да се чувстват в безопасност и за да формират навици за добро поведение. Не се страхувайте да дисциплинирате детето си и да му задавате ясни ограничения.

Как да реагираме на тръшкането?

Психологът В. Тасков съветва как да реагираме на тръшкането. „Детето играе с важна домакинска вещ (например ваза) и очевидно ще я счупи. Вие нямате избор, освен да вземете вазата. Взимате я и следва едно страхотно изпълнение. Детето се тръшва, крещи, плаче. Адекватната ви реакция следва да е пълно игнориране (ако сте у дома). Детето ще поплаче няколко минути, но ако няма ефект от плача му, то ще спре да плаче (стига да не знае от предишен път, че може да очаква ефект - тогава ще продължи да плаче по-дълго, а вие следва да го игнорирате по-дълго време, ако все пак сте решили, че ще го учите да не се тръшка).

Това става много лесно - напускате стаята, пускате телевизора, взимате книга и се правите, че четете, сядате пред компютъра, отивате да изперете, да измиете и т.н. - намирате си занимавка, несвързана с обръщане на внимание на детето. Ще се изненадате как след първите 3-4 пъти тръшкането му ще продължава не повече от 10 секунди.

Привидно нерешими ситуации в семейството

Друг вариант (ако в момента на тръшкането си играете с детето) е да вземете въпросната вещ (ваза, играчка или каквото и да е), да я вдигнете на рафта и да останете при детето, което се съдира от рев, без да обръщате внимание, че плаче. Просто трябва да продължите да правите това, което с детето сте правили досега. Без да обяснявате, без да го успокоявате, без да му "помагате" в пристъпа. Малките деца нямат навика да плачат повече от минута, за да получат нещо, като вместо това могат да си играят и да откриват света (те много се интересуват от това). Времето за плачене се отнася за деца, на които преди не е било давано желаното нещо след грандиозно тръшкане - след такива случаи можете да очаквате дълги тръшкания - нали номерът е минал някога, значи може да мине пак. След като тръшкането премине и детето е спокойно, му обяснете защо не сте изпълнили желанието му - така ще започнете да го учите да разсъждава, да усеща причинно-следствените връзки и след време дори да стига само до изводите.

Никога не позволявайте на детето да ви удря!

Mадлен Aлгафари: За агресията са виновни родителите

Ако позволявате на малкото да ви посяга, ще съжалявате след няколко години. По-добре е, ако ви удари, вие да го ударите (така че да разбере, че като го ударят го боли, разбира се, по бебешки и по безопасен начин - например по дупето), отколкото да не реагирате или да се правите на разстроени, с което да научите детето, че може да ви удря когато му скимне. След това просто оставете детето в кошарата или някъде на неинтересно място и напуснете сцената.
Специалистът обяснява, че възпитанието на децата изисква не само добро отношение, уважение и възможност за избор, а и логични последствия, решения, здрав разум и твърдост. Любезност и твърдост едновременно - това е ключовата идея. Детето ще разбере много бързо как стоят нещата, и ще научи правилата, заедно с идеята, че тръшкането доникъде няма да доведе, стига да проявите любезност, твърдост и последователност.

Текст: Драгомира Сиракова