Скъпи приятели, стремим се винаги да ви срещаме с любими лекари, сред тях е и д-р Марта Дончева, Mclinic – специалист по акушерство и гинекология с над 25-годишен опит, затова не се съмняваме, че ще ви бъде интересно. Темата на разговора ни е миомата. Д-р Дончева има интереси в областта на ендоскопските методи за диагностика и лечение, като работи по тази методика повече от 15 години. В областта на акушерството толерира и подкрепя естественото раждане, но също така уважава избора на жената за раждане – оперативно или вагинално, след подробно обсъждане на плюсовете, минусите, рисковете и непредвидените обстоятелства. Специалист по офис хистероскопия, хистерорезекция, оперативна хистероскопия.

МИОМА ПО ВРЕМЕ НА 9-ТЕ МЕСЕЦА

Повечето жени не изпитват симптоми, подсказващи, че имат миома, а бременността им преминава гладко. Около 10—30% от бъдещите майки обаче, диагностицирани с доброкачествения тумор, развиват някакви усложнения. Най-честите сред тях са болките, които макар и неприятни, за щастие, много рядко причиняват промени в маточната шийка. Миоми с размер под 5 см рядко проявяват симптоми по време на бременност. Важно е да се определи местоположението на миомата, тъй като това може да повлияе на начина на раждане.

И все пак, както вече стана ясно, миомата би могла да създаде проблеми, например:

Големите миоми могат да попречат на плода да расте пълноценно поради намаленото пространство в утробата.Ограничаване на растежа на плода.

Когато миомата е разположена в непосредствена близост до плацентата, това може да доведе до отлепването й и опасно кървене, както за майката, така и за плода.Отлепване на плацентата.

  • Миомата може да доведе до контракции на матката и съответно до появата на бебето преди термина или датата за секцио. Преждевременно раждане.
  • Някои медицински проучвания сочат, че при жени, които имат миома, по-често се налага оперативна намеса, за да се роди бебето. Ако се наложи да се извърши секцио, по време на операцията миомите могат да бъдат отстранени. Дали да се извърши миомектомия по време на секциото се преценява от оператора и също крие рискове. Цезарово сечение.
  • Поради необичайната форма на кухината, бебето може да не успее да заеме позиция за вагинално раждане. Седалищно предлежание на бебето.
  • Спонтанен аборт. За съжаление, жените с миома са по-застрашени от спонтанен аборт.

КАК БРЕМЕННОСТТА ВЛИЯЕ НА МИОМАТА?

По-голямата част от миомите не се променят по размер през 9-те месеца. Когато обаче това се случи, за причина се посочват повишените нива на естроген. Опитът показва, че след раждането при голямата част от жените, доброкачествените тумори значително намаляват своя размер.

МИОМА И ЗАБРЕМЕНЯВАНЕ

Много жени, които имат миома, забременяват лесно и без проблем. В други случаи обаче ситуацията изглежда различно – субмукозната миома, развиваща се в маточната кухина, увеличава риска от безплодие или спонтанен аборт.

И все пак, както вече стана ясно, миомата би могла да създаде проблеми, например:
Ограничаване на растежа на плода. Големите миоми могат да попречат на плода да расте пълноценно поради намаленото пространство в утробата.
Отлепване на плацентата. Когато миомата е разположена в непосредствена близост до плацентата, това може да доведе до от- лепването й и опасно кървене, както за майката, така и за плода.
Преждевременно раждане. Миомата може да доведе до контракции на матката и съответно до появата на бебето преди термина или датата за секцио.
Цезарово сечение. Някои медицински проучвания сочат, че при жени, които имат миома, по-често се налага оперативна намеса, за да се роди бебето. Ако се наложи да се извърши секцио, по време на операцията миомите могат да бъдат отстранени. Дали да се извърши миомектомия по време на секциото се преценява от оператора и също крие рискове.
Седалищно предлежание на бебето. Поради необичайната форма на кухината, бебето може да не успее да заеме позиция за вагинално раждане.
Спонтанен аборт. За съжаление, жените с миома са по-застрашени от спонтанен аборт.

КАК БРЕМЕННОСТТА ВЛИЯЕ НА МИОМАТА?

По-голямата част от миомите не се променят по размер през 9-те месеца. Когато обаче това се случи, за причина се посочват повишените нива на естроген. Опитът показва, че след раждането при голямата част от жените, доброкачествените тумори значително намаляват своя размер.

Как се лекуват миомите преди бременността, за да се подобри шансът за зачеване?

За съжаление, най-ефективното лечение преди забременяване е оперативната лапароскопия или хитероскопия (в зависимост от положението на тумора). Не всяка миома обаче е правилно да се оперира. Трябва да се прецени ролята й в процеса на забременяване и из- носване на плода. Имат значение възрастта на жената, предишни бременности, симптоми и т.н.

Най-често срещаните опции включват:

  • Миомектомия. Тази хирургична процедура се използва за отстраняване на миомата и може да се направи лапароскопски или чрез лапаротомия. Препоръчително е пановете за бебе да се отложат за период поне от три месеца.
  • Вътрематочна хормонална система-Мирена. Освен че изпълнява противозачатъчното си действие, спиралата подтиска растежа на миомата чрез ежедневно дозирано отделяне на хормона левоноргестрел.
  • Агонисти на гонадотропин-освобождаващ хормон (Gn-RH). Този тип лекарства блокират производството на хормони, от които зависят овулацията и менструацията, така че няма да можете да забременеете, докато приемате лекарството. От друга страна обаче миомата ще бъде принудена да се свие.
  • Миолиза. Тази процедура използва електрически ток, лазер или радиовълни и може да бъде извършена по време на хирургична операция. Не е одобрена за нераждали жени, планиращи забременяване, тъй като може да намали фертилността.
  • Ултразвукови високо технологични методи като HIFU. Причиняват некроза в тумора и го унищожават.
  • Емболизация на маточнити артерии – хранещите съдове на миомата. Извършва се от специалист по образна диагностика и миниинвазивна съдова хирургия. Целта е да се спре кръвоснабдяването на миомата, като по този начин се спира растежът и допринася за свиването й. Може да намали фертилитета и не се препоръчва за нераждали жени.

По симптомите ли ще я познаем?

Истината е, че може да нямате симптоми, но ако все пак такива са налични, възможно е да се изразяват в:

  • тежки или болезнени менструации;
  • кървене между менструациите (зацапване);
  • анемия;
  • продължителен цикъл; усещане за „пълнота“ или лек натиск в долната част на корема;
  • болка по време на полов акт;
  • болки в кръста; запек;
  • репродуктивни проблеми, спонтанен аборт и преждевременно раждане;
  • често уриниране;
  • затруднено изпразване на пикочния мехур.

Миомата може да се установи по време на рутинен преглед при акушер-гинеколог. Преди да преминете към съществената част обаче, е важно да споделите със специалиста всички детайли около здравословното ви състояние. Не се притеснявайте да питате – няма глупави въпроси, има закъснели. Второто не бива да се допуска и точно това е призванието на акушер-гинеколозите – не само да лекуват, но и да повишават здравната култура, да съветват, да изслушват и да водят диалог с пациентите, подхождайки индивидуално.

В заключение мога да кажа, че не всяка миома подлежи на хирургична намеса или лечение. Важно е да се съпоставят оплакванията на пациентката, местоположението на тумора, размера, динамиката в растежа му, плановете за забременяване, или неуспехи, свързани с това. След внимателно обсъждане и информиране на пациентката, се взима решение за начина на поведение. Дамите могат да бъдат спокойни, че миомата е до- брокачествен тумор с изключително рядка (под 1%) малигнизация.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ