Оптимизмът и успешната инвитро процедура – взаимносвързани ли са, как и защо?

Людмил Стефанов, психолог и психотерапевт. Един от създателите на Психологически център „Аз и Ние"

Забременяването инвитро е подвластно на същите емоционални фактори, както и забременяването по естествен път. А за децата, заченати инвитро, е важно да се има предвид, че те, от една страна, са дълго чакани и изстрадани. Това е предпоставка за особено отношение към тях, което може да предизвиква напрежение. От друга страна, има едно общо правило, че ние винаги следва да обичаме и уважаваме партньора, с когото сме създали детето, независимо как са се развили отношенията ни с него след това. Иначе любовта ни към това дете е непълноценна. В случая е важно да осъзнаем, че в зачеването на дете инвитро участват майката, нейният съпруг, лекарският екип, а често и напълно непознат донор. Всички тези хора трябва да намерят своето ценно място в семейната митология, защото така и детето ще се чувства добре.

 

Поведенчески и емоционални разстройства с начало в детска възраст – какви най-често биват те?

Проф. Венета Божинова, Началник Клиника по нервни болести за деца, УМБАЛ по неврология и психиатрия „Св.Наум”, София

Неорганичната енуреза (напикаване) се среща при 10% от децата до 10- годишна възраст. Представлява неволно изпускане на урина извън моментите на волева микция. Бива първична и вторична, дневна и нощна. В детска възраст най-честа разновидност е нощната енуреза – незадържане на урина по време на сън. Вторичната енуреза е емоционално разстройство при деца, които контролират дейността на пикочния си мехур. Най-често се развива след  психотравма, остър или хроничен стрес, причинени от конфликти в семейсвото, разделяне на родителите, ревност след раждане на друго дете в семейството, уплаха. Енурезата е сериозен проблем, тъй като може да доведе до чувство за вина и неблагоприятни промени върху характера на детето. Лечението е комплексно. Регулира се пиенето на течности, в някои случаи се назначават антидепресанти – хлорпротиксен, поведенческа терапия, психотерапия.

Неорганичната енкопреза представлява непроизволна дефекация след 2-годишна възраст без данни за органична увреда. Тя бива първична и вторична. Вторичната се явява след психотравма (раждане на следващо дете, раздяла с майката и др.). Препоръчват се режим и психотерапия за подобряване на семейния психоклимат. Ако заболяването продължи след 5-годишна възраст, могат да се прилагат трициклични антидепресанти.

Тиковите разстройства се изявяват с тикове – бързо повтарящо се, неритмично движение, включващо ограничена група мускули или издаване на звук в резултат на стресова ситуация или тревожност. Тиковете се преживяват като непреодолими, но могат да се потиснат за определен период, засилват се при стрес и изчезват по време на сън. Най-чести са моторните тикове с мигане на очи, отмятане на шията, свиване на ръцете, лицеви гримаси.