Препоръки от УНИЦЕФ за ранно детско развитие и ролята на родителите

Какво е значението на първите години от живота, ключовите насоки към родителите и полагащите грижи за малки деца, конкретни инициативи и ресурси в подкрепа на семействата? Темите днес са на фокус в разговора ни със Снежана Радева, която има над 15 години практически и експертен опит в сферата на ранното детско развитие. От 2021 година ръководи програма „Ранно детско развитие“ в УНИЦЕФ България. Тя е доктор в областта на ранно детско развитие, детски психолог и детски учител, както и съавтор на „Скрининг тест за 3-годишни“ и подкрепя проекта „Стандарти за ранно детско развитие“ на УНИЦЕФ.

В интервюто Снежана Радева говори и за мотивацията на УНИЦЕФ България да се включи във форум „Спокойни бебета“. На 14 март тя ще участва във форума с темата „Препоръките на UNICEF България за ранно детско развитие“.

УНИЦЕФ България се включва във форум „Спокойни бебета“ на 14 март с темата „Препоръки от УНИЦЕФ за ранно детско развитие и ролята на родителите“. Какво Ви мотивира да бъдете част от този форум и защо този формат е важен за достигане до родителите?
Родителството е една от най-важните и, същевременно, най-предизвикателните роли в живота. То изисква много – време, енергия, емоции – но и дава нещо безценно: възможността да положим основите на бъдещето на едно дете. Науката през последното десетилетие е категорична – не гените, а средата и най-вече отношенията с възрастните са решаващи за развитието на детето в ранните години.

Форуми като „Спокойни бебета“ са изключително ценни, защото създават пространство за споделяне, разбиране и подкрепа. Те достигат до родителите в момент, в който те имат най-голяма нужда от информация, насоки или успокоителни думи. Затова е много важно и ние да можем да дадем увереност, че малките, ежедневни жестове на грижа имат огромно значение.

Ранното детство често се нарича „периодът на неограничените възможности“ - колкото по-любопитни и отзивчиви са родителите, толкова по-добре се разива детето. В същото време ранното детство е и период на уязвимост.  
Затова е много важно всеки родител да знае, че това е една от най-важните работи на света - да, и трудна и удовлетворяваща, но нищо не може да замести топлите взаимоотношения с бебето. Детето, само няколко месеца след раждането си, започва да формира усещане за света. Когато родителите или близките на детето са там, следят неговите сигнали - то възпиема света като любопитно и приятно място за изследване и изгражда сигурност. Валидно за съжаление е и обратното - когато няма реакция от възрастен на поглед, звук или плач, за него светът се превръща в едно студено място, къдетоще трябва да се бори за оцеляването си.

Защо първите години от живота са толкова решаващи за емоционалното, когнитивното и социалното развитие на детето и какво често се подценява от родителите в този период?
Първите години от живота не са просто подготовка за нещо по-важно – те самите са безценната основа. В този период мозъкът на детето се развива най-интензивно и всяко преживяване - гласът на родителя, начинът, по който е утешено, погледът, с който е посрещнат плачът – участва в изграждането на тази основа.

Често увлечени в ежедневието сме склонни да подценим именно това: че ние самите сме най-силният стимул за развитието на детето си. Не образователните играчки, не „правилните“ методи, а ежедневните моменти, времето на хранене, преобличане, успокояване, разговори, игра на пода. Това са моментите, в които детето учи какво е доверие, сигурност, любопитство и свързаност.

Какво означава родителят да бъде „безопасна база“ за детето и как тази сигурна емоционална връзка влияе върху развитието му в дългосрочен план?
Да бъдеш „безопасна база“ не означава да предпазиш детето от всяка трудност. Означава да бъдеш на място, когато трудността се появи за детето. Когато бебето плаче и някой го вдигне – мозъкът му учи: „Някой ме чува.“ Когато малкото дете се уплаши и родителят го успокои – то разбира: „Мога да се справя, защото не съм сам.“

Тази сигурна връзка остава с детето за цял живот. Тя влияе на това как ще учи и изследва нови неща, как ще влиза в отношения, как ще реагира на стрес. И да не забравяме, че няма „перфектен“ модел – достатъчно е родителят да е предвидим, отзивчив и емоционално ангажиран.

Каква е ролята на общуването, играта и ежедневното присъствие на родителя за развитието на бебето и малкото дете според препоръките на УНИЦЕФ?
Бебетата и малките деца учат чрез взаимодействие. Когато родителят отговори на звук, усмивка или жест, между тях се случва т.нар. „подаване и връщане“ – детето подава сигнал, възрастният откликва. Това е основният „двигател“ на ранното развитие.

Играта, говоренето, пеенето, дори мълчаливото присъствие – всичко това изгражда умения за мислене, език, емоционална регулация. Най-важното е не колко време, а какво качество има това време. Пет минути пълно внимание имат по-голяма стойност от час разсеяно присъствие.

Кои сигнали в развитието на детето е важно родителите да разпознават навреме и защо ранната намеса е толкова ключова?
Ранното детство включва т.нар. чувствителни периоди на развитие – това са моменти, в които мозъкът на детето е особено податлив към усвояването на определени умения, по отношение на общуване, движение, емоционална регулация и социално взаимодействие. Например, естественият прозорец за развитието на зрението са първите седмици след раждането, а за прохождането е между 10 и 18 месеца. В тези периоди децата учат най-лесно и с най-малко усилие, когато получават подходяща подкрепа от възрастните около тях.

Затова е важно родителите да имат достоверна информация, в какви периоди, какво очакваме да се развие. Ако нещо закъснява или изглежда „различно“ за възрастта, това е достатъчна причина да се потърси мнение от специалист.  

Нека родителите обръщат внимание на сигналите, които показват как детето взаимодейства със света – дали търси контакт с поглед, реагира на звук и глас, проявява интерес към хората около себе си, опитва се да общува и да изследва средата. Когато нещо тревожи родителя много е важно да не се разколебава да потърси подкрепа от специалист.

Ранната подкрепа в чувствителните периоди не означава етикетиране или поставяне на диагноза. Тя означава да използваме естествения прозорец на развитие, в който детето има най-голям потенциал да напредне. Колкото по-рано възрастните откликнат, толкова по-голям е ефектът – често чрез прости, ежедневни промени в общуването и играта. Това е една от най-силните форми на грижа, които родителят може да даде.

Екранното време в ранна възраст е все по-често срещано предизвикателство. Какви са препоръките на УНИЦЕФ към родителите и как информираният избор може да бъде форма на превенция?
В ранна възраст децата се нуждаят най-вече от реално взаимодействие – лице в лице, глас, емоция, движение. Препоръките са екранното време при най-малките да бъде силно ограничено, а при възможност – изцяло избегнато. Допълнително, като експерт и родител мога да кажа, че е от особено значение, екранните устройства да не се ползват по време на физиологични процеси - хранене, тоалетна, сресване, къпане - тъй като устройството при малките деца става неизменна част от ритуала.

С какви програми, инициативи и ресурси УНИЦЕФ подкрепя родителите и ранното детско развитие и как те могат да бъдат полезни в ежедневието на семействата
УНИЦЕФ България работи активно за подкрепа на родителите чрез различни програми и ресурси – от домашни посещения и ранна интервенция, до дигитални платформи с надеждна информация за развитието на детето. В приложението „Беббо“, например, родителите могат да открият много игри, насоки, информация, календар за посещения и имунизации, но и още нещо много важно - какви са очакваните умения, които детето в определена възраст може да усвои.

Нашата цел е подкрепата да бъде навременна, достъпна и практична – такава, която реално помага в ежедневието на семействата и им дава увереност в грижата за децата им.

Ако трябва да обобщите с едно основно послание – какво бихте искали родителите да знаят за ранното детско развитие и значението на първите години?
Най-важното е да знаят, че са достатъчни, те са целият свят за детето. Любовта, вниманието и присъствието им са най-големият ресурс за развитието на детето. Няма „перфектни“ родители, но има отзивчиви, грижовни и ангажирани възрастни – и това е напълно достатъчно, за да се положат здрави основи за целия живот.