Скринингът е създаден от проф. Кипрос Николаидес и по-късно е развит от акушер-гинеколозите от Фондацията по фетална медицина в Лондон, Великобритания. Засега той е най-точният метод да се изчисли рискът дали бебето страда от синдрома на Даун (до 96%), има ли други хромозомни аномалии и ранни малформации. За сравнение – резултатите от феталната морфология и от биохимичния скрининг на второто тримесечие са 65–70% точни.

Какво представлява тестът?

В  специален софтуер се записват данните на бъдещата майка – възраст, заболявания, приемани лекарства. След това се правят кръвни тестове и ехографски преглед. Въз основа на получените резултати компютърът прецизно изчислява рисковете за детето. 

                                          
„Ето ги ръчичките, пръстите, крачетата, сърцето...”

На много места по света този тест е задължителен и всяка жена, независимо дали е на 18, или на 40 години трябва да го направи. Скринингът е възможен в точно определен период на бременността – т.е. между 11-ата и 13-ата гестационна седмица


когато ембрионът е дълъг 45–84 мм. Ако бебето е по-малко или по-голямо, компютърният софтуер не работи.

Ехографското изследване включва проследяване на няколко маркера. Целта е да се види дали мъничето се развива добре и дали няма някакви малформации, но не само това. Чрез обстойния преглед може да се определи точният срок на бременността. Това е много важно за бъдещите майки, които не помнят датата на последната си менструация, имат нередовен цикъл, забременели са по време на кърмене или скоро след спиране на противозачатъчни.

Първият от маркерите, които се проследяват, е дебелината на нухалната гънка, или гънката зад врата на бебето. При децата със синдрома на Даун тя е по-голяма. Вторият маркер е липсата или наличието на носна кост. След това се оглежда обстойно сърцето – развито ли е правилно и дали дясната клапа пропуска достатъчно кръв. Накрая се проверява и дуктус венозус – кръвоносен съд в черния дроб на бебето, който доставя богатата на кислород кръв от плацентата. Фондацията по фетална медицина е разработила още няколко подобни маркера. Когато се съберат резултатите от всички тях, може с най-голяма точност да се каже дали бебето страда от синдром на Даун или от други хромозомни аномалии. Разбира се, най-точен е инвазивният тест, т.е. амниоцентезата. Тя обаче крие известни рискове.

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ ОБЩНОСТТА НА 9 МЕСЕЦА ВЪВ VIBER

Втората част от скрининга са кръвните тестове. Изследват се два хормона. Когато се получат всички резултати, компютърната програма може да изчисли какъв е рискът за бебето. Освен това в края на изследването може да се определят и вероятността детето да се роди по-малко, както и опасността от хипертония и прееклампсия за майката. В края цялата информация се предоставя на бъдещите родители. Важно е те да знаят абсолютно всички подробности около тестовете, резултатите и последиците за детето.
NB! Скринингът на първото тримесечие може да се прави само от сертифицирани лекари, преминали през дълъг курс на обучение.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ