Силата на поощряването

Какво е поощряване?

Ако сте чели други мои статии, със сигурност сте забелязали, че често говоря за един термин в психологията, който широко се използва в англосаксонските страни. Това е positive reinforcement. Може да преведем тази дума по няколко начина. В тази статия реших да използвам красивата българска дума поощряване. Positive reinforcement е техника, която прилагам в клиничната ми практика с двойки и клиенти във всички възрасти, както и в ролята ми на лектор в университета. Целта е да насърчавате и подкрепяте хората около вас (както и вас самите) с цел да им помогнете да преодолеят трудностите си и най-вече да станат по-добра версия на тях самите. „Ти можеш“, „Не се притеснявай, следващия път ще бъде по-добре“, „Не се отказвай, аз вярвам в теб“ са прости, но високоефективни начини да насърчите някого да се подобри, да повиши своето самочувствие и да повярва в себе си. Като клиничен психолог и академично лице се замислих, че ако positive reinforcement е добра терапевтична техника, тогава може да я приложим във възпитанието и по-точно в комуникацията ни с най-малките.

Как да поощряваме детето?

Тук има два съществени момента. Първият е да бъдем позитивни, а вторият е да го подкрепяме, независимо какви са неговите действия.

Сигурна съм, че много от вас в момента си казват: „Какви ги говори д-р Ежова? Как да подкрепям детето си, ако то върши глупости или не се държи добре?“. Има начини.

Начин 1: Положителна нагласа към отрицателни ситуации

Представете си следния сценарий: четете книга във всекидневната и изведнъж чувате силен шум. За ваше нещастие, тригодишната ви дъщеря е бутнала, без да иска, и счупила най-красивата ви и скъпа кристална ваза. Причернява ви не само защото този предмет е скъп и любим, но защото детето може да се пореже. Повишавате тон, наказвате я и я оставяте да плаче.

Знаете ли, че на тази ситуация може да погледнем под един по-различен и положителен ъгъл? Вашето детенце не е счупило красивия предмет нарочно. Като се замислите, една ваза едва ли има голямо значение в живота ви. Детето не се е порязало, защото, като прекрасна майка, вие бързо сте реагирали и сте дръпнали дъщеричката си от опасното място. Това не е мястото на престъплението, защото детето ви не е криминално проявило се лице, а човешко същество, което опознава света. Ако вие спокойно му обясните, че ходейки по счупените парчета кристал, ще се нарани, тогава то ще научи, че подобни случки са опасни, но въпреки всичко мама е наоколо, за да го закриля, да му обяснява и го напътства. Ако вие само накажете дъщеричката ви, има риск тя да започне да потиска детската си любознателност и вместо да изследва и да изучава света около себе си, да го приема пасивно, като човек, който потенциално може да извърши нещо нередно, да ядоса мама или да се провали. В зряла възраст тази пасивност може да допринесе за ниско самочувствие, липса на вяра в себе си и липса на действие.

Начин 2: Подкрепа във всяка ситуация

Какво се случва, ако детето нарочно счупи вазата? И в този контекст вие пак може да го подкрепите. Както вече уточнихме, виковете и крясъците никога не са добра алтернатива. Наказанието, съпроводено от физическа намеса, или изолирането на детето също не са желателни. Вие може да го накажете, но първо му обяснете какво точно е направило, защо неговото действие има отрицателни ефекти, защо не е добре за него и за околните да предприема подобни действия и защо е важно да си понесе последствията. Независимо на колко години е, детето трябва да разбере, че провокацията (в случая счупването на вазата) никога не води до нещо добро. Предметите в къщата се купуват с пари, които родителите изкарват с много труд. Пазейки предметите, детето уважава труда на своите родители и научава, че няма нищо безплатно в този живот. Ако в бъдеще то предприема подобни актове, ще бъде наказано. Наказанието е не само заслужено, но и трябва да се спазва, защото всеки заплаща за своите грешки и чрез това символично заплащане се учи на ред, уважение и граница. Именно „граница“ е ключовата дума тук. Когато поставяте граница на детето ви, вие му давате най-голямата си подкрепа, независимо дали върши нещо добро или лошо.

Ако детето ви е твърде отстъпчиво и добро с другите деца, дава винаги всичките си играчки и споделя храната си, това също потенциално води до пасивност, влияние и нужда от чуждо мнение. Тук е моментът да сложите граници, като му обясните, че няма нищо лошо човек да е щедър и добър, но не с всеки и не винаги. Решенията се вземат спрямо отделните хора и ситуации и ако един ден решим да не споделим нещата си, защото другите не са го заслужили, няма нищо лошо в това.

Поставяйки граници на детето си, вие го възпитавате като мислещ човек, който позитивно приема живота, независимо дали събитията са положителни или отрицателни. „Не се притеснявай. Вазата се счупи, но това не е най-важно. Научи се да бъдеш по-внимателен в бъдеще и да пазиш предметите около теб, както да пазиш и теб самия“, „Не трябва така да се прави. Ако си ядосан на мама или татко, не е задължително да рушиш къщата. Ела и ни кажи защо така се чувстваш“ са простички изречения, с дълбок смисъл, които, като се повтарят и натъртват често, ще направят детето ви по-щастливо и по-добро.

Запомнете

Позитивната визия на света се изразява в положителна оценка на всяка ситуация, независимо дали уроците, които научаваме, са изпълнени с тъга или с радост. Тази визия се предава от родителите на детето и е пряко свързана с подкрепата, насърчаването и границите, които му поставяте.