Скъпа редакция, пиша, защото вече мога спокойно да си поема въздух - детето ми е добре, ще се роди до няколко дни. Но преди да забременя обаче и по време на 9-те месеца ситуацията никак не изглеждаше толкова розово!

Моята история е обикновена на първо четене, но за мен си е уникална и няма друга като нея - другите дами, изпадали в подобно положение, ще ме разберат. Цял живот съм имала поликистоза и нередовен цикъл - постоянно лекарите ми напомняха, "че ще забременея трудно" и "ще ми трябва инвитро". Някак свикнах с тази мисъл и не съм страдала, просто знаех каква е ситуацията и опитвах да мисля философски, без сълзи и излишни драми.

Срещнах моя човек в един щастлив ден, влюбихме се, пожелахме семейство и се оженихме. За щастие, това, което ни събра, не бе единствено желанието да имаме бебе - просто се допълвахме и се радвахме на живота. Пътувахме, работехме и се обичахме. Не съм крила нищо от мъжа ми, той знаеше медицинската ми история и ме успокои, каза, че остава подкрепа и опора за мен, без да го интересува друго. Всеки ден се събуждах с благодарение към Бог за всичко това, въпреки проблемите относно зачеването. Всъщност, реших да не се занимавам с лекари, овулации и противозачатъчни, регулиращи цикъла. Казах си, че ще се отдам на любовта и семейството, а бебето - когато и както дойде.

След поредното закъснение на цикъла ми - цели два месеца, реших да посетя репродуктивен специалист, подготвих се да пия хапчета и да се подложа на необходимите изследвания. Представете си изненадата на лекаря, когато вместо киста, отбеляза, че има плоден сак и ме обяви за бременна... Не видя обаче ембрион и следващите му изречения продължиха с "диагноза кухо яйце". Наистина не знам как е станалао, уж, ако жената няма цикъл не може да забременее, затова се съгласих с него. Предложиха ми кюретаж, тъй като нямах кървене и явно нямаше да се изчистя.

Аз обаче след седмица, реших да посетя и друг лекар, ей така, не ми даваше мира иначе, трябваше да съм сигурна. И познайте - по време на прегледа видяхме и бебе, и чухме пулс и детето си отговаряше на размера. Докторът дори каза, че имал още един случай, когато момичето не е имало цикъл (поликистоза) и въпреки това е забременяло. Плаках от облекчение и радост!

Последва трудна бременност, много лежане, много инжекции, медикаменти и ето ме днес, скоро моето бебе ще се появи на бял свят. Аз искам да посъветвам жените да не се взират в цифри и диагнози, а да имат вяра, че всичко ще бъде наред. Бъдете здрави!