Адв. Мария Петрова е основател на LexMedica BG – единствената профилирана в сферата на здравеопазването кантора. Tя е сред малцината специалисти в Европа, притежаващи магистърска степен по хуманна медицина от Медицинския университет в София, и е лекар. Впоследствие завършва и право в Софийския университет. Специализирала е в десетки европейски държави в области като „Медицинско право", „Европейско здравно право", „Здравна медиация и разрешаване на конфликти в здравеопазването", „Правни аспекти на медицинските/лекарските грешки". От години защитава правата на пациентите у нас с голям успех. В този брой адв. Петрова ще разкаже за правата на бременните жени, които работят на трудов договор.

Как законът защитава работещите жени, когато забременеят – какви права имат те?

Кодексът на труда е сравнително „социален закон“, който наистина дава особена закрила на работещите бременни и майки. Тази особена закрила започва още с установяване на бременността и продължава до настъпване на тригодишна възраст на детето. Защитата на бременните започва от момента, в който те официално са съобщили новината на своя работодател. Закрилата, която държавата осигурява по отношение на бременните и майките, гарантирана чрез нормите на Кодекса на труда, се изразява в няколко много важни момента:

  • Работодателят е длъжен да освобождава бъдещите майки за провеждане на медицински прегледи, когато е необходимо те да се извършват през работно време. Разбира се, с това право не бива да се спекулира. Добре би било от практическа гледна точка с писмена молба до работодателя да се посочи кога и какво налага отсъствието, а след извършването на прегледа са се представи документ, че такъв е проведен. Давам си сметка, че подобна комуникация между дамите и работодателя е много деликатна, но от правна гледна точка е редно дамите да разполагат с някакви доказателства, за да не станат уязвими впоследствие.
  • Друг важен момент е забраната бременни работнички и служителки, както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение инвитро да полагат нощен труд. Тук е важно да съобразим, че според трудовото законодателство нощен е трудът, който се полага от 22.00 до 06.00 ч.
  • Кодексът на труда изрично предвижда, че на бременни работнички или служителки, както и на работнички и служителки в напреднал етап на лечение инвитро не се разрешава полагането на извънреден труд. Според кодекса извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника извън установеното за него работно време.
  • Работодателят не може да възлага, а и да задължава бременни жени и кърмачки, както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение инвитро да извършват работа, която излага на опасност или застрашава сигурността и здравето им. Важно е да се знае, че министърът на труда и социалната политика е издал наредба, в която са посочени рисковите фактори, които се вземат предвид, когато се касае за този вид закрила.
  • Бременната жена или кърмачката, както и работничката и служителката в напреднал етап на лечение инвитро може да откаже изпълнението на работа, която е определена като вредна за здравето на майката или детето или за която след оценка на риска е определено, че представлява съществен риск за здравето на майката или на нейното дете. В такава ситуация е много важно да се обърнем към службата по трудова медицина, която да даде съответно становище съществува ли риск за здравето.

 А какви са правата и задълженията на работодателя в тези случаи?

За да предприеме каквото и да е, работодателят първо трябва да е надлежно уведомен за състоянието на своята работничка/служителка. Още веднъж подчертавам, че това е много интимна и деликатна тема, която практически невинаги следва законовата рамка. Правата, които изброих горе, могат да бъдат ползвани само след като работодателят знае за бременността или факта, че служителката е в напреднал етап на процедура инвитро. Практически мога да посъветвам дамите, на които предстои да съобщят тази новина на своите работодатели, да го сторят с писмено уведомление, в свободен текст, към което да приложат медицински документ, който да удостоверява състоянието им. Разбирам, че житейски това невинаги се случва така, но под влияние на бушуващите хормони и еуфорията от едно такова събитие много често дамите споделят по приятелски тази новина с колеги или директно със своя работодател. Тази еуфория и топли чувства бързо отшумяват и е възможно приятелски споделената новина да бъде посрещната вражески и това да доведе до много негативни последици. Писменото уведомление и медицинският документ трябва да получат входящ номер от администрацията на работодателя, за да може при възникнал спор да се установи кога и какво му е станало известно, респективно откога служителките имат право да ползват особената закрила.

Още една проява на социалната ангажираност към майчиното и детското здраве е задължението на работодателя, при когото работят 20 и повече жени, да обзаведе стаи за лична хигиена на жените и стаи за почивка на бременните и работничките и служителките в напреднал етап на лечение инвитро по ред, установен от министъра на здравеопазването.

 Може ли бременна жена да откаже определен вид работа, защото не е в състояние да я върши? 

Принципно да, но при определени условия. Тук трябва да се спази първо уведомлението, след което трябва да се изиска оценка на риска от служба по трудова медицина, която да констатира рискове и да изготви съответните предписания какво може и какво не следва да извършва бременната. Така например може да се откаже работа, която е свързана с вдигане на тежести над 5 кг, работа със закрити източници на йонизиращи лъчения, работа с биологични материали, инфекциозни агенти, паразити, гъбички, работа при вибрации, шум или температура над допустимите хигиенни норми.  

 Как трябва да процедира една работеща бременна жена, ако работодателят ѝ реши да я освободи от работа? Може ли да бъде уволнена? Например скоро получихме писмо от бременна жена, която споделя, че работодателят ѝ я е освободил от работа, когато е разбрал, че е бременна. Жената сподели, че не е имала трудов стаж от две години назад и автоматично няма да получава майчинство. Оставали са ѝ едва два месеца да достигне годините. Как да реагират бъдещите майки, попаднали в подобна или близка до тази ситуация?

Кодексът на труда защитава бременните и майките от уволнение, но тази закрила не е абсолютна, т.е. не важи винаги и за всички.

Най-честата грешка, която допускат младите жени, е, че не правят разлика между трудов и граждански договор. Тук е мястото да отбележим, че разликата е драстична и от правата, за които говорихме дотук, ще се възползват само тези, които имат валиден трудов договор. Той е първата и задължителна предпоставка. След това трябва да разгледаме какъв е техният трудов договор – безсрочен  или срочен.

Много важно е бъдещите майки да знаят, че ако имат трудов договор и са още в този изпитателен срок, който най-често се уговаря в полза на работодателя, могат да бъдат уволнени, като това най-често става под претекст, че не се справят с работата. Също трябва да се обърне внимание на факта, че изпитателният срок се прекъсва и не тече, ако служителят ползва отпуск или болничен, т.е. ако сме започнали работа на 01.01.2019 и имаме шестмесечен срок за изпитване, а на 01.04.2019 г. сме установили, че очакваме дете, и за да се порадваме на тази новина, сме решили да ползваме 20 дни отпуск, а от 01.05.2019 се налага да ползваме 7 дни болничен, работодателят може да ни уволни още на 08.05.2019 г. Времето, в което сме били в отпуск и в болничен, не спада към срока за изпитване. В конкретния казус с дамата, която Ви е писала, предполагам, че тя е била именно в срок на изпитване.

Иначе хипотезите, в които може да бъде уволнена бременна служителка, зависят от начина, по който става уволнението – със или без предизвестие. Бременна работничка може да бъде уволнена с предизвестие само ако предприятието бъде закрито или когато тя самата откаже да последва предприятието или неговото поделение, в което работи, в случай че то се премества в друго населено място или местност. Също така заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, или когато съществува обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Без предизвестие може да бъде прекратен договорът, ако бременната бъде задържана или осъдена, за изпълнение на нейната присъда, както и ако е налице дисциплинарно уволнение, но дори тогава това става с предварително разрешение на Инспекцията по труда.

Има ли нещо основно, което бъдещите майки трябва да следят, за да получат майчинство? Тоест има ли варианти такова да им бъде отказано и как биха могли те да се защитят от това?

Разбира се, първо да следят какъв договор сключват, да се запознат с основните си права и естествено, със задълженията по него. Да си дадат ясна сметка, че ще бъдат осигурени от работодателя, ако работят по трудов договор. Да знаят също, че за да ползват майчинство, трябва да са осигурени за риск. Друга важна предпоставка е да имат 12 месеца осигурителен стаж, като биват осигурени за този срок, и към датата на раждане да не е им е прекратен договорът. Ако са проследили внимателно всичко това, не би следвало да има проблем и  да им бъде отказано майчинство.

Бихте ли ни разказали някои интересни казуси от Вашата практика, които смятате, че биха били полезни на нашите читателки.

Адвокатската тайна не ми позволява да разкажа конкретни казуси, но ще си позволя да дам няколко примера и практически съвета, които, мисля, че ще бъдат полезни на бъдещите майки. Новината, че очакваме дете, е нормално да ни развълнува, но по отношение на работата си трябва да подходим професионално. Имахме казус, в който служителка беше споделила на своя колега, че е бременна, но не беше уведомила своя работодател. Работодателят от своя страна решил да повиши една от двете дами. На събеседването, след като неофициално получил информация за предстоящото събитие, беше предпочел служителката, която не е бременна, само на това основание. Този казус стана повод да бъде сезирана Комисията за защита от дискриминация. Казвам го, защото, мисля, че тази ситуация е много илюстративна за това какво може да се случи, ако се отдадем само на емоции и се предоверим.

Дотук много говорихме за правата на бъдещите майки. Макар и с неохота, искам да споделя, че бъдещите майки имат задължение при прекъсване на бременността да уведомят своя работодател. Имахме казус, в който дама беше пропуснала това свое задължение, вероятно под стрес и неприятните емоции, които съпътстват едно подобно преживяване. Жената беше пропуснала да подаде писмено уведомление и медицински документ и това в продължение на няколко месеца, в които отношенията й с работодателя ѝ са били обтегнати. В развилото се впоследствие съдебно дело във връзка с уволнението ѝ този факт беше многократно изтъкван, включително съществуваше риск тя да бъде подведена под наказателна отговорност, защото работодателят твърдеше, че е измамен.

Подобни казуси и съдебните дела не носят позитиви на никого, най-малко от емоционална гледна точка. Съветвам бъдещите майки да подходят с дължимата грижа, да се запознаят с правата и задълженията си, а в случай на възникнал спор да се опитат да го решат извънсъдебно и ако това се окаже неуспешно, да се обърнат към компетентния съд.

Разговора проведе Деница Янкова