Бях решила да родя у дома в Монреал (Канада) третото си дете и след дълга подготовка чаках с нетърпение Големия ден. И ето – случи се! Усещах, че имам неритмични болезнени контракции. Те се появяваха почти всяка вечер в продължение на седмица – силни и болезнени. Всеки път се надявах, че може би моментът вече е настъпил. И всяка сутрин се събуждах без болка. При последния преглед разбрах, че имам 3 см разкритие. Така една вечер усетих, че ми падна доста голямо слузесто парче.
Реших, че е слузестата запушалка от входа на матката. Четох, че е много вероятно бебето ми да се роди до 3 дни и се надявах това да стане. Времето течеше и нищо не се случи. Отново бях на преглед. Този път имах 4–5 см разкритие. Поговорих с лекарката и решихме, че трябва да ми направи отлепване на околоплодния мехур.
Знаех, че ако бебето е готово да излезе, това трябва да предизвика раждането. Главата беше слязла много ниско и се чувствах готова да родя. Акушер-гинеколожката направи отлепването, без да усетя никаква болка. Прибрах се у дома и зачаках. След около час получих ритмични болки, а малко по-късно те зачестиха. Обадих се на съпруга ми Калин, който веднага се прибра от работа. Звъннахме и на дулата (жена, която асистира при домашно раждане – бел. ред.) – тя каза, че ще дойде у дома до час. За съжаление, до вечерта болките намаляха. Легнах си отново разочарована. Мина още един ден, без да се срещна с моето бебче. Вечерта обаче видях, че от мен се стича гъста слуз с червеникав цвят. Зачудих се дали отново не е тапата. Не се притесних, защото усещах, че бебето непрекъснато мърда и заспах спокойно.
През нощта обаче се събудих от силни контракции. Те бяха съпроводени с напъни и с желание да ходя по голяма нужда. Болките бяха много силни и доста по-различни отпреди. Вече не можех да лежа. Изчаках малко и събудих Калин. Той стана и при всяка контракция заставаше с гръб към мен, така че да се облегна на него, както ми е удобно. Така болката се понасяше, а и ми беше приятно да усещам кожата на таткото. Звъннахме на Джесика – дулата, и на приятелката ни Галя, за да дойде и да гледа двамата ни синове.
Започнахме да приготвяме нещата за раждането. Сменихме чаршафите и постлахме под памучните чаршафи непромокаеми. Сложихме да се затопли вода – за компресите за перинеума. Извадихме всички необходими принадлежности за бебето – одеялце, щипки и ножица за пъпната връв. Помолих Калин да подготви ваната. Той вече я беше изчистил и докато я пълнеше с вода, си взех душ. След блаженството на душа се прехвърлих във ваната. Водата така ме отпусна, че щях да заспя между контракциите. Усетих, че те се разреждат. Реших, че е по-добре да изляза, за да не се забави раждането. Облякох си хавлията и седнах на дивана в хола.
Скоро контракциите отново зачестиха. Преместихме се в спалнята, където се разхождах, а при всяка болка се подпирах на куп възглавници върху масата. При всяка контракция Джесика ми правеше масаж на таза и това определено ми помагаше. Чувствах се изтощена и отново влязох във ваната. Застанах леко наведена напред, така че целият ми корем да е вътре. Седях на петите си облегната напред на едната страна на ваната. Контракциите станаха много интензивни. Бях толкова изтощена от силните болки, че можех само да стена. Помислих си, че ако бях в болницата, щях да поискам упойка.
В главата ми се въртеше: “Колко още ще продължава така? Няма ли да направиш нещо да спреш тази болка? Моля те, не ме мъчи повече, уморена съм!” В следващия миг усетих невероятен напън. Тогава почувствах как околоплодният мехур се спука. Погледнах надолу във водата и видях да плуват малки бели късчета. След секунда усетих още по-силен напън. За съжаление бях се изпуснала и водата около мен се замърси. Наложи се да изляза. Калин и Джесика ми помогнаха да отида до спалнята. Веднага се качих на леглото и се облегнах на голямата топка, седейки на коленете си. Последва нов напън. Бях толкова въодушевена, че напъвах с всички сили.
Знаех, че не бива, за да не получа вътрешни разкъсвания. След това обаче си помислих: “Искам да напъвам, харесва ми да напъвам, искам вече всичко да свърши.” Усетих как главата на бебето се придвижи надолу. Попитах Калин: “Виждаш ли главата?” Той каза: ”Да, вижда се малко.” Сложих ръката си да я погаля. Беше мека и слузеста. Погледнах в огледалото зад мен и видях как се подава около една четвърт от главата. Веднага след като завърши напънът, главата се прибра. Джесика попита Калин дали се е измил, за да хване бебето. Усетих как ми слагат топли компреси на перинеума. Последва пак напън. Напъвах. Силно. Колкото можех. Силата на напъна, който дойде, беше невероятна. Харесваше ми това усещане. Появи ми се и пареща болка нагоре към уретрата. Заедно с това усетих как главата се показа толкова навън, че повече нямаше как да се върне обратно. Погледнах отново в огледалото и видях, че тя се е подала до половината. Джесика каза: “Ще те намажа с малко олио”. Със следващия напън главата излезе и Джесика ме помоли да спра да напъвам. Погледнах назад и видях, че главата се подава цялата. Дулата проверяваше за пъпната връв около врата на бебето. След секунда ме насърчи да продължа. Напънах и телцето на бебето се изхлузи от мен. Беше приятно усещане. Тогава чух: “Обърни се да видиш бебето си!”
Обърнах се веднага и инстинктивно хванах пъпната връв. Оказа се, че е два пъти омотана около врата на бебето. Лицето му веднага промени цвета си и то проплака. Всичко беше наред. Обхвана ме невероятно щастие, когато го гушнах. През цялото време, през всичките 6 часа и половина и за миг не усетих страх или съмнение, че нещо не е наред. Бях много спокойна. Минутки след това Галя дойде в спалнята, за да ни види с бебето. Толкова исках да й го покажа. В еуфория с умиление и гордост съзерцавах дъщеричката си. Постоянно повтарях: “Виж колко е красива! Толкова е сладка!” Дадох й да суче, но тя нямаше голямо желание. След 15 минути Джесика каза, че пъпната връв е спряла да пулсира и може да я прережем. Калин я сряза. Помолих Джесика да погледне дали съм се разкъсала – оказа се, че има проблем. Налагаха се шевове. Трябваше да отида до болницата. Не беше спешно, така че решихме да изчакаме плацентата да излезе. Докато гледах как Калин гушка дъщеря ни, реших да я кръстя Карина.
След час плацентата все още не беше излязла. Опитах се да напъвам, за да се роди, но не ставаше. Времето минаваше и решихме да се обадим в болницата. Казаха ни спешно да отидем. Обадих се на Бърза помощ и обясних ситуацията. Изпратиха линейка и след около 30 минути бяхме в болницата. Там ни чакаха. Приеха ме и ми подготвиха система, ако се наложи кръвопреливане. Обясниха ми, че първо ще опитат да извадят плацентата, докато аз напъвам. Ако не се получи, ще се наложи да ми сложат пълна упойка и да я извадят. Мобилизирах се и напъвах колкото можех. Лекарката беше много любезна и приятна. Скоро плацентата излезе. Беше цяла. Казаха, че всичко е наред и започнаха да ме шият. Имах доста нестандартни разкъсвания и се наложиха 7 шева. Понеже разкъсванията бяха нагоре към уретрата, ме предупредиха, че много ще ме щипе, когато ходя по малка нужда.
Чувствах се прекрасно, имах сили и не исках да остана в болницата. Докторите се съобразиха с желанието ми и ме изписаха 4 часа след като ме бяха приели.
Прибрахме се у дома. Децата се суетяха около Карина. Вечерта всички бяхме по леглата си радостни и доволни. Следващите няколко дни летях от щастие. Имах невероятно много енергия. Не можех да се нагледам на Карина. Толкова беше красива. Съзерцавах я и това ми даваше сили. Тя беше много спокойна. Всички познати и роднини се интересуваха и звъняха у дома и аз с удоволствие говорех с тях и им обяснявах как е минало всичко.
Възстановявах се бързо. Месец по-късно се чувствам като във вълшебна приказка. Това беше най-прекрасното раждане, което можеше да ми се случи.
Мария Комитска
Монреал, Канада
