Приблизително едно на четири раждания във Великобритания завършват със секцио. Повече от 75% са ражданията по вагинален път. Въпреки това акушер-гинеколозите смятат, че е добре всяка бъдеща майка да е информирана за евентуалната нужда от цезарово сечение. Най-важното според специалистите от Кралската колегия по акушерство и гинекология е, че раждането с операция не е нито грешка, нито катастрофа. Жените, които са родили по този начин, са го сторили, защото това е най-безопасният метод както за майката, така и за бебето.
По спешност или по избор
Цезаровото сечение е два вида – непланирано, извършено по време на раждането поради усложнения, и по избор – предвидено и осъществено, преди да започне раждането.
Повечето спешни операции се налагат, тъй като процесът не напредва, често поради неправилна позиция на бебето или поради данни за страдание на плода, което означава промяна в сърдечния ритъм или признаци за кислороден глад.
Секциото по избор се планира поради различни медицински причини, включително седалищно предлежание на плода, плацента превия (когато ниско прикрепената плацента покрива изхода на матката), диабет, високо кръвно налягане на раждащата и многоплодна бременност.
Прочети повече за храненето по време на бременност
Въпреки обвиненията на някои специалисти, че жените “отказват да се напъват”, това рядко отговаря на истината. Според опита на Хенри Анън от Кралската колегия средно две жени на година настояват за секцио поради страх от вагинално раждане, но след консултация с него повечето преодоляват този страх.
В операционната зала
Независимо от причината за секциото процедурата обикновено е една и съща. Ако операцията е по избор, има повече време жената да се запознае с рисковете, да подпише информираното съгласие и т.н. При спешност има само 30 минути между решението и раждането, така че съгласието обикновено е устно.
Във Великобритания в операционната зала раждащата се поема от висококвалифициран екип. Той включва анестезиолог, акушер-гинеколог и друг лекар, както и една или две акушерки. Присъства и акушерка, която взема бебето, а в рискови ситуации (многоплодна бременност, преждевременно раждане...) присъства и педиатър, обикновено неонатолог.
През първите минути се извършват подготвителни процедури – раждащата се облича в нощница, обръсват гениталната й област, обуват й чорапи за предпазване от тромбоза, дават й аспирин и антибиотици, включват й венозна система и й поставят катетър в пикочния мехур. Предварително тя е разговаряла с анестезиолога за най-доброто обезболяване в нейния случай. Повечето операции се извършват със спинална или епидурална анестезия или комбинация от двете. Спиналната представлява единична инжекция в гръбнака с тънка игла. Тя се извършва много бързо. Епидуралната упойка изисква повече време за поставяне, но за разлика от спиналната може да се удължава за отстраняване на евентуални болки след операцията. Днес обща наркоза се прилага много рядко – най-много при 2% от случаите.
Процедурата
По време на секциото раждащата лежи на операционната маса, като специален екран не й позволява да вижда по-ниско от талията си. Нейният партньор може да е до главата й или на другия край, ако иска по-добре да наблюдава процеса. Акушер-гинекологът прави 12–18-сантиметров разрез под линията на бикините, като през коремната стена се прониква в матката. Повечето жени описват по-късно усещане за издърпване, когато се изважда бебето. Лекарят го държи високо, за да го види майката, преди акушерката да го вземе. След това бебето се подава на майката за кратка милувка и за важния непосредствен телесен контакт.
След появата на новороденото плацентата се отстранява и оперативната рана се зашива. Цялата процедура отнема около 30 минути, след което закарват родилката с количка до стаята, където тя ще се запознае по-добре с бебето си. Тя може веднага да започне да кърми детето си, макар че има митове, че след секцио това става по-късно...
След няколко часа преместват родилката в стая за майки. Времето за възстановяване след операцията е различно при отделните жени. Отначало родилката може да седи с бебето на ръце, но може и да не е в състояние сама да го държи, а да трябва да й го подават. Два до четири часа след операцията майката може да пие вода, а след шест до осем часа и да хапне нещо леко. Ще я накарат да ходи колкото може по-скоро, най-добре от следващия ден.
В Англия повечето родили със секцио се прибират вкъщи след три до пет дни, но няма твърдо правило.
Справяне с очакванията
Цезаровото сечение е голяма операция и за повечето жени то не е най-добрата възможност. Според специалистите най-голямата заплаха за връзката с бебето и за кърменето не е операцията, а разочарованието, което някои родилки изпитват след това. Те могат да се отърват от своите терзания, че не са се справили, ако се фокусират върху факта, че с детето си са в безопасност, а това е най-важното.
Може ли да се избегне секциото?
Британските акушер-гинеколози дават някои съвети, чрез които може да се избегне оперативното родоразрешение.
Да не се избързва с индукцията. Ако е възможно, да се изчака най-малко до 41-вата г.с., преди да се пристъпи към предизвикване на раждането.
Повече движение по време на процеса. Натискът на главата на бебето върху матката помага за разкритието.
"Не” на обезболяващите. Ако може да се избегне епидуралната анестезия, раждащата ще е по-подвижна и това ще стимулира напредването на процеса.
Колкото може по-късно постъпване в болницата.
Проучвания показват, че жени, които постъпват в родилната клиника с 3–4 см разкритие, по-често раждат по вагинален път, отколкото жени, при които разкритието е 1–2 см.
