Около 18% от бебетата в България се раждат чрез цезарово сечение, сочи статистиката за миналата година.
Все повече жени предпочитат да легнат “под ножа”, вместо да родят по нормален път. Причината често е, че са слушали какви ли не страшни истории за нормалното раждане и се надяват да си спестят болките. Има, разбира се, и различни медицински показания поради които се налага бъдещата майка да влезе в операционната. Екип на “9 месеца” присъства на цезарово сечение в една от най-големите столични акушеро-гинекологични болници – II САГБАЛ “Шейново” – ЕАД.
08.30 ч. Днес е Големият ден за бъдещата майка Ралина. След множество консултации и прегледи лекарите са категорични, че най-добре е да роди чрез цезарово сечение. Причината е, че има тесен таз и това може да доведе до сериозни усложнения при раждане през естествените пътища. Акушерките се въртят около нея, поставят й катетър, правят тоалет, държат ръката й и я успокояват. След като всичко е готово, тя с плахи крачки се отправя към операционната на втория етаж на болницата.
09.10 ч. Бъдещата майка вече лежи спокойно на масата и приказва с лекарите и сестрите. Около нея са д-р Петър Петров, който ще асистира при раждането, операционната акушерка Рени Маринова и анестезиологичната акушерка Пенка Митрева. Те сръчно мият ръцете си с дезинфектант, обличат дългите зелени престилки и поставят маски на лицата си. Из залата се носи миризма на спирт и йод. Акушерките подготвят инструментите, марлите, конците – всичко трябва да е подръка. За последен път се проверява апаратурата. Ралина не говори много, притеснява се. “Мисля, че ще е момиче, но за мен полът няма значение, дано да мине добре”, казва тя. Днес ще оперира д-р Антонина Ковачева, началник на Диагностично-консултативния блок. Тя почти всеки ден посреща Новия живот. За нея тази операция е рутинна, подготвена е за всичко.
Лекарите и сестрите вече се събират, чакат само анестезиолога д-р Делян Янакиев, който закъснява, защото в съседната зала се извършва сложна операция и имат нужда от него. Още няколко минути в очакване и ето че той влиза с бърза крачка и сяда на столче до Ралина. Акушерката повдига бъдещата майка да седне и леко да се приведе напред. Време е за спиналната упойка. Докторът работи бързо и прецизно. Докато внимателно дезинфекцира мястото, на което ще постави иглата, разказва виц. Не престава да говори с пациентката си. “Най-важното е да не мърдаш, ще усетиш леко боцване като от инжекция”, обяснява той. Цялата процедура трае няколко минути. Упойката вече е поставена. “Ще почувстваш леко затопляне и изтръпване на крака”, допълва д-р Янакиев. Тази анестезия ще действа няколко часа – напълно достатъчни, за да приключи операцията. Акушерката внимателно помага на бъдещата майка да легне и започва да прави параван около главата й, за да не вижда какво вършат лекарите. “Сега няма да усещаш нищо, все едно оперират приятелката ти. Може да родиш и да слушаш музика”, шегува се лекарят. Акушерките поставят маншет на ръката на Ралина, за да следят кръвното налягане и пулса. Трябва да се изчакат няколко минути, докато упойката подейства напълно. Бъдещата майка върти глава, прилошава й.
“Спокойно, миличка, сега ще ти мине, нормално е – от упойката, изчакай малко и ще се оправиш”, говори акушерката Митрева. Междувременно д-р Петров усърдно намазва корема и бедрата на Ралина с дезинфектант. За кратко й поставят кислородна маска – така било най-добре за майката и за бебето, казва анестезиологът, който отново изхвърчава от залата, за да види какво става с другия му пациент.
09.20 ч. Операцията започва. Чува се само: “Скалпел, марля, аспирирай…” Междувременно в залата вече е дошла и неонатоложката, която бързо облича престилка и поставя маска. Едната сестра стои до главата на раждащата и непрекъснато я пита как се чувства. “Добре съм, добре съм”, повтаря Ралина, но гласът й трепери.
09.30 ч. В залата се чува проплакване. Ралина вече е майка. Току-що на бял свят се появява малко сладко момиченце. Мокро, посиняло, то непрекъснато маха с ръце и крака и оглася операционната с рева си. Явно никак не е доволно, че са го извадили от топлия корем на мама. Педиатърката сръчно го поема и започва работа. Ръцете й уверено опипват телцето на бебето, изчистват устата и носа му. То започва все по-силно да плаче… Незабелязано в залата се е появила още една акушерка, дошла да помага, ако има нужда. “Добре е да плаче, защото така се разгръщат белите дробове”, казва тя.
Цялата процедура продължава няколко минути, лекарката увива ревящото бебе и го занася при майката. Тя протяга пръсти и нежно го докосва по бузката. От вълнение няма сили да говори. “Честито, имате момиченце!”, усмихва се детската лекарка, завива малкото човече и го отнася в друго отделение. А междувременно д-р Ковачева продължава своята работа. Сега тя много прецизно трябва да затвори раната, така че Ралина да се възстанови по-бързо. 09. 50 ч. “Време е да затваряме”, казва д-р Ковачева и акушерката й подава игла и конец. Междувременно анестезиологът влиза още няколко пъти, за да провери дали всичко е наред… Дава разпореждания и пак излиза. Зашиването е прецизна работа и трябва да се внимава. Но екипът – д-р Ковачева и д-р Петров, добре знае какво прави.
10.00 ч. Операцията приключва. Д-р Ковачева сваля престилката и маската и излиза навън. Въпреки че отстрани не изглежда толкова трудно, цели 40 минути лекарката се бори да няма риск за живота на младата майка и на детето й.
Сега ще прехвърлят Ралина в реанимацията, където ще остане известно време под наблюдение. Съвсем скоро, след като малко отдъхне, някоя от многобройните акушерки в “Шейново” ще й занесе малкото момиченце. И така ще започне новият живот и за двете…
