2022 г., декември месец, една желана среща записана от Майки за донорството, между мен, моя партньор и д-р Персенска.
Пристъпих плахо с опити зад гърба си. Две инвитро процедури в Турция и 4-ри инсиминации в България. Знаех горе-долу какво следва и вече си бях научила урока, че това не винаги означава бебе.
След като подробно разгледа нашите изследвания, д-р Персенска каза, че иска нови хормони и “цветна снимка”. Партньорът ми направи SDI тест. При мен и при него не излезе нищо лошо в изследванията, а тръбите ми бяха проходими.
Започнахме проследяване на овулация и “таймиране” на такава. Докторката каза, че ще се получи и не беше за вярване, но точно април месец аз имах заветните две чертички.
Първият преглед мина много емоционално. Много сълзи, усмивки и малко страх. Но моята точица беше там! После имаше и сърчице.
Пътувам от Банско до ден днешен. Не мога да си представя, че моето мъничко чудо ще се роди някъде другаде. Благодаря на д-р Димова за грижите и отговорите на всичките ми въпроси. На д-р Персенска, че не отвърна глава от нас и дори не стигнахме до инвитро. На момичетата от фондация Майки за донорството, които ме увериха, че ще имаме успех.
Източник и снимка: Facebook Донорството е живот / Майки за донорството
ПРОЧЕТИ ОЩЕ
- Кортни Кардашиян и Травис Баркър станаха родители
- Жена в напреднала бременност катастрофира във Врачанско
- Елия и Валентин от 'Игри на волята' са в очакване на рожба
- Детските надбавки - всичко, което е важно да знаем
- Любопитни и малко известни факти за бременността
- Да родиш мечтаната рожба и да се срещнеш с диагноза рак - историята на Кати