Текст: Деница Анастасова е клиничен психолог към МБАЛ и ДКЦ Вита с професионален опит в сферата на зависимостите и здравословното хранене. Завършила е магистратура „Клинична и консултативна психология“ към Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и бакалавър „Психология“ към ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Обучена е по метода на Когнитивно-поведенческа терапия и в работата си прилага интегративен подход. Има опит в консултирането на възрастни, тийнейджъри и техните семейства при различни проблеми – тревожност, депресия, зависимости, екзистенциални кризи (междуличностни конфликти, загуба, раздяла, травматични преживявания) и др.
По статистически данни двойките с репродуктивни проблеми в България са между 15 --20% от населението. Зачеването, износването и раждането на дете е естествен процес, но днес все по-често този процес бива нарушен по някаква причина и двойките се сблъскват с различни трудности в желанието си да имат наследник. Появяват се думи, които никоя двойка не иска да чува --- безплодие, трудности при зачеване, стерилитет.
Причините за тези проблеми обикновено се свързват с медицински фактори, но при около 30% от двойките проблемът е с психологически произход. Въпреки че повечето жени желаят да станат майки и твърдо го заявяват, е възможно, съзнавано или не, да таят в себе си негативни нагласи и страхове, свързани с ролята им на майки. Тези страхове могат да са адресирани към бременността, раждането или майчинството.
Сред някои от психогенните причини са страхът от промяната във фигурата на тялото, страх от загубата на досегашния живот, загуба на бебето по време на раждането или страх от провал в ролята на майка. Проучвания показват, че ако жените бъдат насърчавани да изразят емоциите и страховете си, това може да подобри връзката между партньорите и да доведе до бременност.
Възпроизвеждането и продължаването на рода са вродени и важни инстинкти за всички живи същества. И за двамата партньори невъзможността да се стигне до бременност е сложна житейска криза, която е психологически застрашаваща, емоционално стресираща, финансово предизвикателна и физически болезнена. Ако тази нужда е незадоволена, това се отразява негативно върху бъдещите им планове, представата за себе си, самоуважението, брачния и сексуалния живот. Невъзможността да се забременее след година или повече опити може да доведе до депресия, тревожност и други психологически проблеми, да предизвика чувство на срам и неуспех да се отговори на традиционните очаквания на пола и да създаде проблеми във взаимоотношенията.
След като получат диагноза стерилитет, жените често се чувстват тревожни и тъжни, самочувствието им страда. Често преживяват чувство на безнадеждност, че някога ще създадат мечтаното семейство. При мъжете потенциално се отразява върху чувството за мъжественост, свързано с традиционните представи като способност за зачеване на деца. Това може да доведе до срам и неудобство. Някои мъже се притесняват от невъзможността си да продължат линията на рода.
Пример от практиката: Двойката А. Н. на 37г. и К. С. на 39. правят опити за зачеване над 6 месеца безуспешно и решават да посетят специалист, където са диагностицирани с репродуктивни проблеми. Първоначално са шокирани и объркани, не могат да повярват, че това им се случва. Обмислят да потърсят друго мнение. Дълго време са били предпазливи А.Н. да не забременее в неподходящ момент и сега им е трудно да повярват, че не се получава. Не обръщат внимание на разочарованието, което всеки месец предизвиква менструацията. Смятат, че причината е в недостатъчния брой сексуални контакти.
СТАНЕТЕ ЧАСТ ОТ ОБЩНОСТТА НА 9 МЕСЕЦА ВЪВ VIBER
В един момент А. Н. започва да се тревожи, че К. С. може да я напусне, чувства се безполезна и малоценна. К. С. от своя страна чувства, че е загубил мъжествеността си. В един момент започват да се ядосват на себе си, на партньора си, на семействата и близките си и да си задават въпроса „Защо на нас се случва?“. Проблемите във взаимоотношения им се изострят, а комуникацията им се влошава. К. С. започва да си мисли, че е неспособен да продължи рода. А. Н. от своя страна спира да се среща с бременните си приятелки и се изолира.
Всеки един от тях започва да обвинява себе си, че е причина партньорът му да не може да изживее какво е да бъдеш баща/майка. Тези мисли ги водят към отчаяние. В същото време не спират да усещат натиск от семействата си и обществото, че им е време да имат деца. Външният натиск в съчетание с емоциите, които изпитват, ги води към мисли, че това е наказание. Започват малко по-малко да загубват интерес към ежедневните дейности, които извършват, работата и хобитата им не им носят същото удоволствие. А. Н. е все по-тъжна всеки месец, в който не е бременна, възприема го все едно е загубила детето си, поради менструация. Тя изпада в траур и депресия. Въпреки че няма осезаема загуба като смърт или развод, двойката скърби за бебе, което никога не е съществувало. Случва се така, защото партньорите се сбогуват с мечтите си за идеално семейство и щастливо бъдеще. Оттук нататък те може да развиват апатия към живота и да се чувстват победени.
Това им пречи да приемат фактите, да действат и да потърсят алтернативни възможности за лечение, което евентуално да доведе до положителен резултат.
Тази истинска история илюстрира етапите, през които преминават страдащите от безплодие. Тези етапи много приличат на процеса на траур от загубата на близък. Обикновено се минава през шок, отричане, гняв, преговори („ако забременея, то обещавам повече да не…“), отдръпване, социална изолация, чувство на вина и приемане. Разбира се, всяка история е уникална и има своите индивидуални характеристики.
Не е задължително всички двойки да преминат през тези етапи. Въпреки че при терминално заболяване хората се сближават, обратното важи за безплодието, при което двойките се дистанцират един от друг като партньори и от своя социален кръг. Мъжете и жените преживяват различно невъзможността за зачеване. Жените изразяват емоциите си по-често и се нуждаят от по-широка социална подкрепа, докато мъжете споделят проблемите си по-рядко. Като защитен механизъм жените реагират негативно на стерилитета, докато мъжете биха предпочели да забравят или отрекат. Това несъответствие пречи на партньорите да се разбират един друг. Тогава те спират да говорят за проблемите си, жените преживяват, че се борят сами с този проблем. Когато партньорите не успеят да си осигурят емоционална подкрепа един на друг, връзката отслабва.
Всяка история за безплодие е уникална и не съществува универсално решение, когато става въпрос да се помогне на двойките да преодолеят мъката от незачеването. Докато очевидната загуба от смъртта на любим човек обикновено включва ритуали и социална подкрепа, невидимостта на безплодието затруднява идентифицирането на загубите, като често оставя жените, засегнати от тези загуби, да се справят в мълчание и изолация.
Психологическата подкрепа може да помогне на хората да намерят думите, с които да изразят загубите, за които скърбят, да изразят мислите и чувствата си на глас, да споделят нуждите си спрямо хората около тях, да преработят скръбта си в топла и неосъждаща ги атмосфера. Двойката би могла да бъде подпомогната да подобри взаимоотношенията, влошени след появата на трудността от забременяване. Както и всеки един от тях може да бъде подкрепен да премине успешно през психологическите състояния, до които води всичко това: срам, обвинения и самообвинения, тревога за бъдещето, чувство за малоценност и несправяне, отчаяние, апатия, отчуждение от партньора, депресия.
Психологическото консултиране осигурява защитено пространство, в което всеки човек може да си направи равносметка и откровено да сподели своите страхове, тревоги и мечти за бъдещето. Затова не отлагайте, потърсете помощ и подкрепа от специалистите. Това е начин да сбъднете мечтите си и да промените живота си към по-добро.
За преглед и консултация може да си запишете час при Деница Анастасова през телефоните на регистратура или online през superdoc.bg.
За информация:
.jpg)
