Психологът д-р Менис Юсри: Научете децата си, че щастливите хора постигат мечтите си

Д-р Менис Юсри е водещ фасилитатор на фондация „Същност". Работи като фамилен и системен психотерапевт и психолог и 15 години като супервайзър към Британската национална здравна служба. През последните 20 години египтянинът създава и води семинари за личностно развитие в Европа, САЩ, Латинска Америка и Близкия изток. Докторът казва, че в момента не идва нова раса деца, а всичко се свежда до силната духовна връзка на детето с майката. Това прави децата различни. „Още преди да се родим и като съвсем малки деца, нашият опит със света и с родителите ни се е оформил по начини, за които дори не подозираме. В началото мозъкът ни не е бил достатъчно развит, за да разбере преживяванията ни, и затова те са останали в нашето подсъзнание. Днес, като възрастни, някои от реакциите ни в различни ситуации са продиктувани от миналото. Те са се превърнали в автоматични защитни рефлекси, които понякога ни пречат да постигнем онова, което желаем“, казва докторът. В книгата си „Отвъд скритите спомени“ той разкрива мощните невидими влияния, които определят нашите действия, обвързват ни с миналото и ни закотвят в настоящето. „Майката е портал към живота. Още преди да се родим, ние възприемаме света и емоциите й. От първия миг, в който майката види детето си, тя определя неговия начин на живот. Чрез привързаността си и общуването бащата също разкрива несъзнателните си вярвания и ценности и по този начин допринася за създаването на реалността на детето.“

Д-р Юсри, как да възпитаваме щастливи деца, които да постигат мечтите си?

Когато се приберете след дълъг изморителен ден в дома си, едното ви дете играе весело и щастливо, а другото е нещастно и плаче – при кое от двете отивате? При това, което плаче, нали? Какво е посланието, което им давате? Учите ги, че ако искаш нещо, трябва да ревеш и да правиш невероятна драма, за да го получиш. Недейте да ги спасявате от нещастието. По-скоро ги научете, че щастливите хора получават това, което искат, и че нещастните хора не получават това, което искат. Това е факт. Винаги използвам примера с Ричард Брансън, който казва: „Аз не съм щастлив, защото съм богат, аз съм богат, защото съм щастлив“.

Казвате, че връзката, която имаме с децата си, е най-важната връзка в живота ни?

Нито една друга връзка в живота ни не може да се сравни с тази. Светът на децата ни е съставен от нашето подсъзнание и първият контакт, който установяваме с тях, е връзката между нашето и тяхното подсъзнание. Единственият начин, по който можете да помогнете на децата си, да направите нещо хубаво за тях, е чрез вашето съзнание. Не можем да отглеждаме малките по някакъв стереотип, чрез заучени програми. Преди години, когато синът ми беше на 9 год. и се карахме, той ме погледна и ми каза: „Аз не съм те молил да създаваш деца“. Това беше шок за мен. Затова първо бих попитал защо искате да имате деца или защо сте си създали деца? Едва ли е защото искаме да качваме снимки във фейсбук или за да показваме на другите хора колко добри родители сме. Искам да ви предложа отговора, но това просто е мое предположение. Може би там е ключът за успешното родителство. Да имате дете, значи, че имате възможност да изживеете и изразите любовта си към друго човешко същество безусловно. Това ще ви позволи да се научите как да обичате. Според мен децата ни учат точно на това. Значи още да искате този човек да успее, да постигне мечтите си. Не вашите мечти. Не за нещо, което вие очаквате, а заради неговото щастие.

Коя е най-голямата грешка, която допускаме като родители?

Често родителите се опитват да развият лявото полукълбо на мозъка на детето, а не дясното. Искат да го подготвят за света, учат го на езици, математика, на пиано, на плуване... Горките деца се разкъсват така, а знаете ли какво искат? Иска да са си деца, а не възрастни. Мислим, че като ги направим възрастни толкова рано, ще ги защитим, когато пораснат. По-добре не учете децата си на каквото й да било. Не е въпроса в това на какво ги учите, а по какъв начин вие присъствате в живота им. Развивайте дясната половина на мозъка. Така ще ги направите човешки същества, а не машини, които действат и постигат. Така ще развиете тяхното усещане за себе си, да свикнат да имат взаимоотношения с вас и когато пораснат и срещнат някого, те ще чувстват, че заслужават да бъдат във връзка с даден човек. Няма да се опитват да ви впечатляват или да полагат усилия и постигат какво ли не, за да бъдат обичани и да им се възхищават. Най-добрият пример, който можете да дадете на децата си, е да им покажете как да са в добри отношения, като вие самите общувате с тях и сте в отношения с тях. Всъщност взаимоотношенията ни с другите и света са повлияни от тези с родителите ни. Отношенията между самите родители и тези с други членове на семейството, както и тези, съществували в предишни поколения, ни оказват голямо влияние. Учим се от родителите си, като наблюдаваме как те подхождат към различни предизвикателства. Затова всяка нередност или безпокойство в биологичното семейство може да даде сериозни и дълготрайни отражения върху живота и връзките на един човек.

Къде е границата между безусловната любов, за която говорите, и отглеждането на децата без контрол?

Контролът с авторитет е проява на любов. Малките винаги се чувстват по-сигурни, ако са респектирани. Има една поговорка: „Трябва да си достатъчно жесток, за да си истински мил”. Ако обичам достатъчно децата си, трябва да съм силен, за да кажа „не” и едновременно с това да ги обичам. Не забравяйте, че децата гледат родителите и копират тях. Не им давайте възможност да вземат сериозни решения. Децата имат нужда от възрастен човек, който да взема решения. Инвестирайте време в това те да са деца. Ако едно дете не е имало шанса да бъде дете, никога няма да порасне. Важно е и да сте приемащи към тях, да сте любящи, а не плашещи. Друго важно нещо е постоянството. Не си сменяйте мнението, децата ще подушат това и ще започнат да си играят с вас. Научете ги, че техните действия имат последици. Така ще поемат отговорност за собствения си живот. И още нещо – не им давайте нещо само защото трябва да го направите. Преди много години, когато дъщеря ми беше малка, един ден се прибрах бях изморен и й казах: „Моля те, донеси ми чехлите“. И тя ми каза: „Не!“. Почнах да я изнудвам. Обясних й, че когато е била много малка, всяка нощ е трябвало да седя до нея и да й чета приказки, за да заспи. Тя ме погледна в очите и каза: „Аз не съм те карала да правиш тези неща“. Ако искате да дадете нещо на децата си, не им поставяйте ултиматуми: само ако си легнеш навреме, ще получиш еди-какво си, или ако си напишеш домашното, ще ти дам еди-какво си. Кажете им: искам да ти го дам това нещо, защото те обичам. Не бъдете родители по задължение. Ако го правите, защото ги обичате, те ще се чувстват благословени и обичани.

Разговора проведе Драгомира Иванова