Говори Мирослава…

Мирослава Кацарова е богослов по образование, но по призвание отдадена на музиката. Пее, изнася концерти и има три самостоятелни албума. Автор и водещ на две радиопредавания по Джаз ФМ от самото му създаване преди 18 години, директор и организатор на Пловдив Джаз Фест. Това е кратка и формална моя визитка, но като човек се чувствам свободен дух, не бих се идентифицирала с мейнстрийма както в музиката, така и в чисто екзистенциален план. По-скоро съм откривател и приключенец, отколкото краен традиционалист. Обичам да пътувам, да се шляя по улиците на непознати градове, да опитвам различна кухня, защото храната и виното са ми важни, да посещавам концерти и фестивали по света, да срещам интересни и вълнуващи хора, да чета книги. Насред цялата ми на пръв поглед разнолика активност се нуждая и от паузи – те ме облагородяват, обръщат ме навътре в мен, карат ме да преоткривам изконната си южна бавност. Изобщо трудно ми е да кажа кратко каква и коя е Мирослава. Това е въпрос, на който ще си отговарям, навярно, до края на живота си.

Първият ми детски спомен – тук не мога да съм сигурна дали е първият, но е един от най-хубавите ми, които са личният ми символ на щастливото детство, което наистина имах. Една сутрин, когато се събудих в стаята си, тя бе пълна с балони и подаръци, а дори нямах рожден ден. Трябва да съм била около тригодишна. Майка ми, която е лекар невролог, тъкмо се бе върнала от командировка в чужбина и така ми поднесе подаръците. Явно много съм ѝ липсвала, а и тя знаеше как да ме глези. Като всички хубави неща, и това е сред неочакваните и незабравими случки.

Любовта ми към музиката е огромна и неутешима и разбира се, датира от детските ми години. От малка пеех в училище, по лагери, тържества. Баба, която бе истинска градска и елегантна дама, отгледа в мен тази любов. Винаги пеехме с нея в колата. С нея много пътувахме и пътят винаги минаваше в песни. Всякакви песни – от български шлагери, през фолклорни песни до стари градски и планински песнопойки. Това е в най-ранното ми детство. После започнах да уча песни на любимите си певци, а сред първите ми любимки в джаза бяха Били Холидей и Ела Фицджералд. Бях на 13, а тях открих не и без добрия музикален вкус на майка и татко, които и досега обичат класическия джаз.

Джаз, защото най-силно ме идентифицира като изразни средства, философия и цялостна естетика. Първо се влюбих в този черно-бял образ на тъмнокожата дама, която пее джаз с бяло цвете в косите. Гласът й ме опияняваше – меланхолична, провлачена вокална фраза, която бе белязана от някаква вродена тъга, но ми носеше уют и смирение. Оказа се, че това е Били Холидей. После започнах с инструменталния джаз с Майлс Дейвис, Джон Колтрейн, Дизи Гилеспи... Така открих, че джазът е повече от музика, той е философия, отношение към света и живота, състояние на духа.

„Бяло в бяло“ се роди от срещата ми с големия български джаз пианист и композитор Румен Тосков Рупето през 2001 г., когато стартира Джаз ФМ радио. Впрочем това е първият ми албум, който бе издаден от радиото, но реализиран от мен като продуцент. Оттогава насетне съм независим артист и сама се грижа за своята реализация. През годините срещнах хора, които са ми близки по дух и светоусещане и се радвам, че работя с тях. Сред музикантите това са Христо Йоцов, Веселин Веселинов Еко, който е музикален продуцент на втория ми албум „Vuelvo al Sur” (Завръщане на Юг) от 2012 г., и Мирослав Турийски, който е музикален продуцент на третата ми самостоятелна продукция „My CINEMA” от 2016 г. А през последните 7 години всяка година реализирам по един тематичен концертен проект, с който гостувам на различни сцени. Сред тях са „Desafinado” с бразилски джаз, „Blue Moon: Songs of Billie Holiday”, посветен на голямата ми музикална любов Лейди Дей, „CINEMA” с филмова музика, а последният ми е посветен на френската музика и се нарича „April in Paris” – тук освен джаз триото е и струнен квартет, което придава класичност на аранжиментите, а аз пея почти изцяло на френски език.

Когато не съм на сцената, съм пред компютъра или на срещи във връзка с организацията на Пловдив Джаз Фест, на който съм директор и организатор от 2015 г. насам. Той е част от официалната програма на Пловдив – Европейска столица на културата 2019. Въпреки трудностите и безсънните нощи, съм благодарна за възможността да се занимавам с това събитие. Срещам и откривам артисти и личности, които наистина ме вдъхновяват и изпълват с възторг. Сред гостите на фестивала, с повечето от които имах възможността да общувам, са Кърт Елинг, Виктория Толстой, Розалия де Соуза, Майк Стърн, Дейв Уекъл, Ричард Бона, Давид Линкс, Дони Маккаслин, Джейсън Моран, Джошуа Редман. През 2018 г. фестът започва на 31 октомври. Ще ни гостуват истински звезди – бразилката Елиане Елиас, американката Дина ДеРоуз, Влатко Стефановски и Теодосий Спасов, Дейв Холанд и Крис Потър, ще се насладим на дългоочаквания концерт на Ян Гарбарек с Трилок Гурту. Това е за другата ми работа, отвъд сцената. А в свободното си време обичам да посрещам гости, да готвя за любимите си хора, да пътувам, да слушам музика, да чета книги, да разговарям до среднощ с близки и важни за мен хора. Обичам да плувам в Егейско море през лятото, а зимата си търся места за пътуване, където има хубави концерти. Не че през лятото не го правя.

Семейството е важна част от мен. Опитвам се да бъда добра майка – дано успявам. Дъщеря ми е 15-годишна млада дама, с която по-често сме приятелки, отколкото родител и дете. Разбира се, трябва много да се внимава с мярата къде свършва приятелството и къде започва родителството. Но това е свързано и с изконното чувство на респект към личното пространство на ближния, а аз уважавам свободата на детето си. С мъжа ми я възпитаваме да е силна и смела, да избира доброто и да държи будни сетивата си за почтеното и честното. Отглеждаме я с много любов, не вярваме, че наказанията са добър метод за въздействие или пък морализаторството. Подкрепяме я и се опитваме, доколкото можем, да я оставим сама да поема отговорността за изборите си. Тъй че семейството за мен е примерът, който даваме на децата си.

Мечтая за какво ли не. В личен план мечтите ми невинаги са споделими, наистина, твърде лични са. А често мечтая и преди да пея – преди всеки концерт се опитвам да се изчистя от очаквания, ала все си мечтая да съм щастлива след концерта. Това е един от важните ми уроци. Мечтая да се разшири кръгът на ценители на джаза, защото вярвам, че тази музика е символ на добрия вкус – не само по отношение на изкуството. Добър вкус за живота, за човешките отношения, за изборите ни. Понякога може и да съм утопист, но съм убедена, че изкуството ще промени света. Надявам се скоро човечеството истински да започне борба с този жалък низ от несъвършенства и разрухи – алчност, агресия, воайорство, морален мързел и фалш, тероризъм – физически и психологически.

Вярвам в Бог.

Подкрепям „Да изчистим България заедно”, защото е смислена кауза. Защото ми харесва идеята, че не един диктатор или вманиачен политик може да промени света, а всички ние ЗАЕДНО можем да му влияем. И ако успеем да се съберем и да изчистим страната си от физически боклук, ще повярваме, че можем заедно да я изчистим от несправедливости и безчовечност. Чистотата на градовете и природата ни говори за културата ни и нивото на социалната ни дисциплина, а тя се възпитава с подобни практики. Включете се и вие в кампанията „Да изчистим България заедно” на 15 септември тази година.

Бъдещите ми проекти са джаз фестивалът в Пловдив, който започва на 31 октомври и продължава до 3 ноември. Другото важно събитие за мен е един концерт, който подготвям за 3 декември в Пловдив, в Дома на културата „Борис Христов”, където ще пея в компанията на джаз музиканти и щрайх. Важен ми е, защото планирам да го запиша и издам като лайв продукция.

 

Разговора проведе Виржиния Николова