Славена стана майка на момиченце за втори път. Анна е новото попълнение в семейството, а кака й Ема е изключително внимателна в грижите към сестра си. Как се чувства съпругът на Славена в създалото се женско царство, с какво се различават двете бременности на Мис България 2006 и как се справят с грижите за децата си, ще разберете в следващите редове.

Untitled 72

Славена, станахте майка за втори път, отново на момиченце. Как се чувствате?

Чувствам се много добре, благодаря! Очаквахме и второто ни дете с огромно желание. Вече сме щастливи родители на две прекрасни момичета.

По какво прилича втората на първата ви бременност и по какво се различава?

Първата ми бременност беше абсолютно безпроблемна, за разлика от втората, която от самото начало беше по-специфична... и така до финала. Приликата, разбира се, е в появата на двете ни дъщери, които много обичаме.

Вие сте тренирали лека атлетика и тенис на маса. По време на втората ви бременност оставаше ли ви време за някакъв вид активност?

Определено имах желание да спортувам, естествено, изцяло съобразено с бременността. Лекарите, които проследяваха бременността ми обаче, препоръчваха пасивно поведение, повече почивка и никакъв спорт, така че активността ми беше сведена до игрите с Ема.

През последните години изключително много се говори за храненето през 9-те месеца, жените все повече съобразяват менюто си и внимават какво хапват. Споделете какво беше вашето меню.

В началото на бременността бях много ентусиазирана да се храня здравословно. Имайки предвид, че при първата качих 25 килограма, сега ми се искаше да бъдат по-малко... Така или иначе не успях да се придържам изцяло към идеята за режим и си позволявах често нещата, които обичам да хапвам най-много (картофки, пица, паста и сладолед). Разбира се, интересувах се и консумирах храните, които са полезни за бременността и допринасят за доброто развитие на плода, например: авокадо, риба и месо, дроб от треска, сурови или овесени ядки и много плодове и зеленчуци.

В предното ни интервю, след появата на Ема, казахте, че раждането е преминало много бързо. Този път как се справихте?

Както споменах, и бременността, и раждането не ми бяха толкова леки, какъвто беше първият ми опит. Справих се, но беше от тези моменти, които след като свършат благополучно, си даваш сметка колко си благодарен наистина за щастието, което ти се е случило.

Анна все още е много мъничка. Кака й грижи ли се за нея?

Ема е изключително любопитна и грижовна. Изявява желание да помага във всичко, а ние я насърчаваме още повече и е съпричастна към това, което правим. В същото време е много добра и се съобразява с насоките, които й даваме (например иска да гали Анна, казваме й че бебетата се галят само по крачетата и тя внимателно се насочва точно там).

Вече имате опит. И все пак, как се справяте с грижите за двете госпожици?

Посветила съм цялото си време на семейството и най-вече на това да си създадем нов ритъм, така да го наречем. Имах притеснения спрямо Ема и по-точно да не се почувства пренебрегната по някакъв начин, но засега явно се справяме, защото нейният режим не се нарушава по никакъв начин и тя е спокойна и щастлива, каквито сме и ние. Анна е много спокойно бебе, а си мислех, че такива съществуват само в разказите на други хора, така че се справяме добре.

Как се чувства съпругът ви в компанията на три дами?

Твърди, че се чувства добре, но ако си вземем куче след време, ще е мъжко.

Кои от вашите качества – на вас и на съпруга ви, бихте искали да предадете на дъщерите си?

Като всички родители се стремим да ги възпитаваме в среда на хармония и много обич. Всяка от тях ще развие индивидуалните си качества. Ние искаме да растат здрави, щастливи и усещащи любовта ни деца.

Какво следва оттук нататък?

Кой знае?! Убедих се, че „кроенето” на планове може да те научи да бъдеш просто по-адаптивен и гъвкав, защото те могат изцяло да се променят. Концентрирана съм в това, което ми се случва сега, и се наслаждавам на всеки момент. Много познати са ми казвали, че съжаляват, че не са отдали повече време на децата си, докато са били малки. Имам подкрепата на Юлиян, така че отдаването на работните проекти ще изчака още малко.

Кога предвиждате да се върнете към работните ангажименти и какви ще бъдат те?

Плановете ми в момента дават изцяло предимство на семейството. Децата ни са малки и изискват огромна част от времето ни. Работни ангажименти поемам, когато мога да се организирам така, че да не нарушавам комфорта на децата и на съпруга ми. Не ги и отхвърлям изцяло, защото за мен е важно да бъда пълноценна в отношенията ми с най-близките. А за това съм се убедила, че не е полезно ежедневие, изцяло подчинено на смяна на памперси.

Вие бяхте част от проекта на ДНК – „Направи го за България”, чийто партньор е и списание „9 месеца”. Как премина най-голямото кръщене и какво е вашето мнение за инициативата?

Да, с радост бях част от проекта и станах кръстница на шест деца. Усещането беше уникално. Няма по-смислено нещо от това да правиш деца щастливи.

Какво ще пожелаете на читателите на списание „9 месеца”?

Пожелавам ви много вяра във всичко хубаво, което предстои. Бъдете здрави и не забравяйте да казвате на близките си колко ги обичате!

 

Разговора проведе Даниела Граховска

Снимки: Личен архив