Скъпи Конрад,
На втория ден след запознанството ни в Лас Вегас ти ми предложи да се оженим, а на седмия аз ти казах „Да”... Нямаше значение, че бяхме от различни страни и че не можехме да говорим помежду си на родните си езици. След три месеца вече бях бременна, след още три ти организира за мен най-приказната сватба.
Предстояха няколко месеца, през които бяхме разделени – трябваше да приключа с някои задачи, преди да изляза в отпуск. Стараех се да не се поддавам на тъгата, но понякога ти я долавяше в гласа ми и още на следващия ден ми се обаждаше да те посрещна на летището. Бях една от най-обичаните и глезени бременни на света.
Дойде и денят, в който Катерина Флоранс се роди. Два дни по-късно ни съобщиха, че причината дъщеря ни да не движи дясната си ръчичка е „акушерска пареза”. Знаех, че на теб също ти е много тежко и въпреки това ежеминутно ме подкрепяше. Взехме поредното решение, което щеше да ни разделя, но то бе единственото правилно за Кати.
Пътувахме всеки месец до България. Беше трудно, но никой от нас не се предаде. Благодарение на късмета и на прекрасните специалисти в София днес малката ни госпожица движи отлично и двете си ръчички. А ние с теб... е, може би имаме по някой нов бял косъм в косите, но се справихме. Заедно.
Вече си специалист по бебешките млека и сменянето на пелени... Знаеш защо предпочитаме стъклени шишета за хранене, защо дъщеря ни не яде ягоди и още куп неща. Катерина може само да се гордее с татко като теб.
Благодаря ти, моя любов!
Мама Eлица
