Типично за двегодишните – с любопитния си дух на малки откриватели с всеки изминал ден те стават все по-самостоятелни. Внезапно в един прекрасен ден обаче панически хващат полата на мама и като че ли нищо не е в състояние да ги накара да я пуснат.

Нормално ли е това?  
Дея е на две години. Тя може сама да обуе обувките си или да нахлузи долнището на пижамата си, макар и понякога наопаки. Може по свой начин да успокои приятелката си в детската градина, която е ожулила коляното си. Може дори сама да намаже филията си с масло, макар и с риск от „ефектна украса” на покривката. Дея все още е малко момиченце. Когато чичкото с голямата пощаджийска чанта звънне на вратата, тя бърза да се скрие зад мама. Случва се да се събуди през нощта обляна в сълзи и да не може да заспи, докато не се гушне между мама и татко в голямото легло. Краят на втората година се оказва сложна възраст за малчуганите. Те са на границата между два свята – бебешкия и детския. Този възрастов период изглежда напрегнат и объркващ не само за детето, но и за неговите родители, които често се питат колко самостоятелност може да се очаква от двегодишното.

Защо НЕ Е толкова важно да имаме второ дете

На тази възраст малчуганите развиват завидни умения. Могат да се хранят сами, да изкачват стълбите без помощта на възрастен, да се спускат по пързалката на детската площадка и т.н. Но в чисто емоционален план нещата са по-различни. Известно е, че детето започва да се възприема като самостоятелна личност едва между 1½  и 2 години. Когато то осъзнае този факт, цялостната му представа за света и за околните започва да се изменя. Вследствие на това идва и страхът от изоставяне.

За първи път двегодишното дете преживява безпокойство от мисълта да бъде оставено абсолютно само. За родителите това означава да се заредят със здрави нерви и да проявяват търпение в ситуациите на паника от страна на малчугана. Увещания от рода на „Остани за малко с кака Соня. Аз се връщам след две минути” не успокояват детето. То все още няма формирана представа за време. В тази възраст обаче разбира, че животът тече и там, където погледът му не стига. Благодарение на това повечето малчугани не се нуждаят от присъствието на родителя до себе си. Достатъчно им е да знаят, че той е наблизо. Ето защо Дея спокойно си играе в детската стая, щом чува шума от телевизора в хола или звънтенето на чаши от кухнята.    


За младите майки и бащи е облекчение, че в тази възраст детето вече не е толкова фиксирано върху тях. След втория рожден ден то започва да създава по-близки връзки и с други възрастни, като бавачката, бабата и др. Със сигурност това означава повече свобода за мама и татко. 

Защо е толкова важно да имаме второ дете

С малко усилия можете да намалите страха на детето от изоставяне, ако ви се налага да излезете от дома. Преди например да отидете на преглед при лекар или на театрална премиера, обезателно отделете време за сбогуване. Уговорете се с бавачката или с другия възрастен, на когото ще оставите детето, да дойде поне половин час по-рано. Постарайте се да покажете на малчугана, че на този човек може да се има доверие. В ситуацията
заложете на детското любопитство. Осигурете на детето забавление, което е ново за него – например рисуване с пръсти. Ако успеете да успокоите малчугана, вниманието му няма да е фиксирано върху вашето излизане. В крайна сметка играта ще го увлече и страхът ще изчезне.

Да общуваме с бебето още от утробата

Далеч по-драматично обаче е, когато родителят изпраща на ясла детето, „залепено за полата на мама”. На втория ден двегодишната Дея с писък не пуска майка си да си тръгне от яслата. Двете излизат на двора и сядат на една пейка. Скоро обаче на Дея й доскучава – май не е чак толкова забавно да стоиш до мама, докато другите деца играят вътре с купища играчки. Момиченцето започва да дърпа майка си за ръката и да настоява тя да влезе заедно с него вътре. Следват обяснения, че не е позволено на майките да стоят заедно с децата. В крайна сметка желанието за игри се оказва по-силно и Дея сама влиза вътре. След няколко дни тя вече маха на майка си за довиждане и спокойно отива при другите деца. Така Дея сама е взела решението… да стане самостоятелна!  

Стефка Станева
психолог 

 

 

ПРОЧЕТИ ОЩЕ