Здравословен бебешки сън още от първия ден

Магдалена Дойчинова е детски психолог и сертифициран консултант по детски сън. Завършва бакалавърска степен по Психология в университета в Абърдийн, Шотландия, през 2013 г. Там преминава и допълнителен двугодишен курс за консултантски умения. През 2015г. специализира Детско-юношеска и училищна психология в СУ „Св. Климент Охридски“, София. Още от първите си университетски дни тя разбира, че иска да работи с деца и техните семейства. Става доброволец към различни центрове и организации в помощ на децата, а след това и специалист. Подтикната от желанието си да работи повече със семействата и да консултира родителите, за да бъдат те по-уверени в ежедневието си с децата, става съосновател на център за ранно детско развитие, в който работи и до днес. Повече от 10 години практикува професията детски психолог и трупа богат опит. През юни 2021г. завършва и курс за консултант по детски сън, с който иска да надгради познанията си и да помага на родителите по още един начин.

Освен като специалист, Магдалена Дойчинова има какво да ни сподели и като майка, преминала през пътя на трудности със съня на детето си. Потърсихме я, за да разберем повече за детския сън и връзката му с ранното детско развитие.

9 месеца препоръчва

PrimLife Ferro Energy

Напълно е възможно, да. Най-малките бебета нямат режим и не бива да бъдат вкарвани в рамки и часове, но е много важно да се обърне внимание на това колко, кога и как спят. Ако родителят се вгледа внимателно в бебето си и се опита да го разбере, без да гледа графици и часовници, ще види, че то е напълно способно да покаже нуждите си и да помогне на възрастните в това да откликват на тях навреме и по подходящ начин. Новородените спят по 80 до 90% от времето, но именно оставащите 10 или 20% будно време са ключови за изграждането на здравословни навици и за развитието и поддържането на връзката родител-дете. Първите дни и месеци са именно за опознаването на новия член на семейството и за поставяне на основите на здравословни навици за сън и не само.

Не обичам думата „грешки“, особено що се отнася до новите родители, тъй като те и без друго са склонни към самообвинение. Затова ще ги наричам „трудности“. Най-големите затруднения, които срещат родителите на новородени, са именно разчитането на сигналите за сън на бебето. Понякога те са ясни и лесно забележими, но при недоносените бебета или при тези, родени с ниско тегло, те могат да бъдат голяма загадка и от там произхождат най-честите проблеми. Също така родителите често са фокусирани върху храненето, зачитайки неговата важност, и в стремежа си да имат добре наддаващо и здраво дете, пренебрегват съня и неговата функция за развитието на организма. Като минус смятам и това, че няма достатъчно достъпна информация за новите родители и те не са добре подготвени за това, което могат да очакват по отношение на съня на тяхното дете. В държавните болници има разлепени графици за хранене, има часове за тоалет на бебетата, но не и информация за това колко време може да будува едно новородено, например. Родителите често чуват реплики от сорта на: „то сега само ще яде и ще спи“ и това допълнително ги тревожи, когато се сблъскат с реалността. А тя е, че дори и малките бебета будуват.

Най-честите проблеми, които водят родителите при мен, са именно невъзможността да се справят сами с организирането на подходящ режим на сън за своите деца, както и неспокойните нощи, породени от силни асоциации за заспиване. Асоциациите са навикът на детето да заспива по определен начин, който от един момент нататък често води до прекалено много събуждания през нощта, кратки дремки и в резултат на всичко това - недоспало и раздразнително дете с много уморени родители.

Това са месеците с най-чести и динамични промени. През първия месец бебето спи по около 17, 18, дори понякога 19 часа на денонощие. Постепенно до навършване на 3-, 4-месечна възраст времето за сън намалява и достига до около 15, 16 часа за денонощие, а на 6 месеца бебетата спят около 14, 15 часа. Казвам „около“, защото това са средни норми. Има по-поспаливи деца, които ще будуват по-малко от връстниците си, а има и такива, които ще се чувстват много отпочинали и свежи, с по-малко сън за денонощие. Но все пак, разликите в индивидуалната норма не са големи, а варират с около един час повече или по-малко от тези средни норми.

Режим в определени часове може да има едва след 10-месечна възраст, макар че дори тогава това рядко се забелязва, тъй като детето преминава през още промени и преходи.

Ритъм на сън и бодърстване, както го наричаме ние консултантите по детски сън, може и трябва да има още от първите дни. Тоест бебето спи, след което будува, макар и за кратко. През първите дни това будно време често е прекарано главно в хранене, тъй като малките бебета сучат дълго и бавно, което пък ги уморява и скоро след това заспиват отново. Но все пак е важно да се знае, че и това е будно време. В други ситуации родителите имат време и за кратко общуване с малкия човек, преди той отново да заспи.

Методът за постигане на този ритъм е един - следване на сигналите на бебето. Важно е детето да не се преуморява. В първите дни то няма нужда от прекалено много стимулации нито пък от играчки. Достатъчно е родителите малко да погушкат бебето, да му говорят, да му се усмихват и при първите сигнали за сън (прозявка, притваряне на очите, извъртане на главата встрани) да го предразположат за това, като забавят общуването и постепенно спрат с интеракциите.

Белият шум, затъмнената стая и всичко останало, което описвате, помага много, тъй като бебето и до преди раждането си е било в подобна среда и тя му е най-позната. То е чувало шума от кръвта по вените на майката, подрусвало се е непрестанно при движенията ѝ, било е на топло, тъмно и тясно място. Но първо е добре да се открие и причината за подобно събуждане веднага след заспиването. Често тя се крие в преумората, което означава, че родителите може да са изпуснали подходящия момент за слагане за сън. От друга страна малките бебета започват цикъла на съня си с леките фази и понякога се разбуждат от промяна в обстановката - поставяне в легълцето, например. Ако това е причината за събуждането, е добре родителите да изчакат първо бебето да заспи дълбоко и чак след това да го поставят в креватчето му или директно да го приспят там, където ще спи, ако то е спокойно. Стряскането, предизвикано от Моро рефлекса, също е възможна причина за такова събуждане и в този случай може да помогне повиването или придържането на ръчичките на бебето.

Увеличаването на продължителността на нощния сън е физиологичен процес, който започва да се формира между 6-та и 10-та седмица след раждането. Това обаче в никакъв случай не значи, че бебето на тази възраст и след нея няма да се храни през нощта. Храненето през нощта е свързано с режима на хранене през деня само и единствено при по-големите бебета и деца. За малките това са нормални нужди, те все още не разграничават ден от нощ, а и стомахчетата им са прекалено малки, за да могат да бъдат сити дълго време. През първата годинка е напълно нормално бебето да има все още нощно хранене (ако само се откаже от него - също) и това не е равно на кратък нощен сън, нито е асоциация за заспиване. Някои бебета сами спират да търсят храна през нощта, а при други това продължава още дълго и не зависи нито от типа храна (кърмене или адаптирано мляко), нито от часовете на хранене. Ако става въпрос за две или три хранения на 6-месечна възраст, както и едно или максимум две хранения на 1-годинка, след които детето заспива лесно и бързо без да будува, това също е нормално и реално е част от нощния сън. За кратък нощен сън говорим тогава, когато бебето се събужда през нощта, будува и не може да заспи бързо. Това може да означава, че то не е консолидирало нощния си сън все още и просто продължава с обичайния ритъм на сън-бодърстване дори тогава.

През първите един, два месеца това да събудим бебето, за да яде, не просто не е проблем, а дори е важно в някои случаи. Ако бебето е родено с ниско тегло или пък има жълтеница, е твърде възможно то да е по-вяло и да спи прекалено дълго време непробудно. Тези бебета имат дори още по-голяма нужда от хранителни вещества и е важно да бъдат събудени. Добре е бебето да не се оставя да спи повече от 3 часа на дрямка през деня, а през нощта може или да бъде събудено, или да бъде нахранено в просъница.

Регресия на съня наричаме периода, през който сънят на детето се влошава поради една или друга причина. Обикновено това са скоковете в растежа и появата на нови умения. Важно е обаче да се знае, че не за всяко дете тези периоди са трудни. Има и бебета, които преминават през скоковете в растежа неусетно за родителите и това не се отразява много на начина, по който спят. Терминът „регресия в съня“ обаче се използва винаги за един конкретен етап от развитието на бебето и това е физиологичната промяна в цикъла на съня. Тя настъпва около 3-ти или 4-ти месец след раждането и поради тази причина носи името „регресия на съня в 4 месец“. Това е регресията, през която преминават всички бебета. Отново за някои от тях качеството на съня ще бъде силно нарушено, а при други няма да има големи промени, но всички те започват да спят по различен начин. След раждането си (а и докато са в утробата) цикълът на съня на бебето започва с леките фази и след това преминава към по-спокоен и дълбок сън. Регресията в 4 месец променя именно това - бебето изведнъж започва съня си с дълбоките фази и едва след това навлиза в по-лекия сън. Тази промяна е голяма новост за бебето и често е причина за невъзможност за свързване на фазите на съня, което води до кратки дремки през деня и много накъсан нощен сън вечер. Изведнъж бебето вече не успява да спи по повече от 30 минути на дрямка и се събужда с плач, а през нощта се буди на всеки половин, един час, дори преди това да е можело вече да спи по-продължителен период от време.

За съжаление все още няма достатъчно данни и проучвания на тази тема. За мен, като практикуващ детски психолог, връзката я има и я виждам в работата си непрекъснато. Има изследвания, които показват положителна връзка между когнитивните и езиковите способности на децата и продължителността и качеството на съня им през първите 2 години от живота. Също така има проучвания, които са открили, че деца, които спят повече, имат по-високо IQ и по-добри училищни постижения след това. Това, за което имаме много информация, са функциите на съня. Той подпомага прехвърлянето на информацията от краткосрочната в дългосрочната памет; по време на сън се отделя в най-голямо количество хормонът на растежа, който пък от своя страна спомага за растежа и развитието на мозъка; сънят възстановява енергията в тялото и прави хората отпочинали и способни да се концентрират и да запомнят по-добре новата информация. Всички тези функции, и не само, със сигурност са важни за порастващото дете, което всеки ден усвоява нови умения и знания.

Да, възможно е. Понякога сънят на детето страда от външни фактори, като например настроението на майката или пък отношенията в семейството. Децата са изключително сензитивни и интуитивни. Те усещат всяко напрежение, всяка тревога и реагират на тях симптоматично. Емоциите и поведението на околните са тези фактори, които могат да вдъхнат у детето сигурност и спокойствие или обратното – усещането за застрашаваща ситуация. Сънят е вид раздяла за детето и ако то не се чувства сигурно, твърде възможно е да има нарушен сън и да е винаги „нащрек“.

Да се водят по собственото си дете. Аз давам много насоки, част от тях общи такива. Но винаги уточнявам, че е важно да проверят дали те водят до резултати и промени при техните деца. Пример за една такава стандартна препоръка е това детето да спи в тъмна стая без никаква светлина. Но има не малко деца, които свикват с това да виждат обстановката около себе си при събуждане и да спят на лека, приглушена светлина. За тях изгасването на всяко подобно осветление може дори да наруши съня, вместо да има положителен ефект. Често родителите гонят норми и правила и загърбват интуитивната си страна.

... създаването на позитивно отношение към него.
Тук ще цитирам един мой много любим цитат: „Няма правилен начин на приспиване. Има правилно отношение към съня.“ - Уилям и Марта Сиърс. Важно е детето да се чувства добре и родителите да са тези, които да помогнат това да се случи. Ако променят навиците за сън на своето дете, то да го направят по внимателен начин, който зачита потребностите и нуждите на детето.