Здравейте! Аз съм Ивона, на 22 съм и преди 10 месеца с мъжа до мен, Мартин, решихме да се оженим, направихме и сватба. От месец и половина сме родители на малкия Делин. И да, сметките са правилни...на сватбата сме си направили бебче. След 6 месеца опити, видяхме мечтаните две чертички.

Имах изключително лека бременност, без каквито и да е неразположения, а коремът ми започна да личи чак в седмия месец. На кратко - мечтаната бременност. Почивки и разходки. Не се вманиачавах в бременността си. Правих си задължителните изследвания и бях на менение, че ще родя в държавна болница, тъй като най-близката частна бе на 30 км от дома ни. Малко по-нататък в редовете ще разберете и защо това беше едно от най-правилните решения в живота ми. 

Кои фактори влияят на външния вид на бебето

Още от началото си бях решила, че ще раждам секцио, защото, както всяка жена, която взема това решение, без здравословна причина, изпитвах страх от болката и неизвестното. Впоследствие обаче се настроих за естествено раждане, но при условието, че ми сложат упойка. Но дали и бебчо беше на моето мнение... До началото на деветия месец бебето си стоеше с дупето надолу, това ме накара отново да сменя решението си и да избера секциото. Ето обаче, че седмица по-късно малчо застана в правилната позиция.

Времето на раждане наближаваше, а аз не спирах да се колебая как искам да родя. Чувствах се много объркана. (Ако трябва да съм честна не исках нито секциото, нито естественото раждане, но... такъв вариант просто не съществуваше, хаха). И все пак избрахме дата за операция, а именно 03.05.22 - любимо число, а и точно 10 дни преди термин...направо перфектно. Важно е тук да спомена, че изпитвах ужас всяка вечер, когато си лягах, защото, както вътрешно знаех пола предварително, по същия начин имах предчувствие, че няма да дочакам датата и ще родя през нощта. Дните си минаваха, а аз всеки ден обмислях как точно искам да родя и двата възможни варианта ми се блъскаха в главата, което ме докарваше до лудост.

Предпоследната вечер се събудих с леки болки и си казах, че моментът е дошъл. Взех си душ, дооправихме багажа и звъннахме на доктора, който ме посъветва да пия обезболяващо и ако до час не ми мине, да тръгвам. Е да, ама не. Пих хапче и заспах. Фалшива тревога. През целия ден си стоях вкъщи със съпруга ми и си се успокоявах, че има само още един ден и всички притеснения покрай това раждане ще приключат най-накрая. Толкова ми беше омръзнало да се тревожа. Легнахме си и нормално - заспиването беше трудно. Около 02:00 ч., по традиция, станах до тоалетната, при което с изненада открих, че ми е паднала тапата (някъде бях чела, че това означавало, че може и след няколко дни да започне раждането). Бях спокойна, защото нито ми бяха изтекли водите, нито имах контракции.

Раждането наближава - какво е чувството

Пооправих се и звъннахме на доктора, взехме багажа и отидохме в болницата... Така или иначе след няколко часа щеше да е операцията и аз, и мъжът ми, и докторът щяхме да сме по-спокойни така. Честно казано имах леки болки, но точно като вчерашните и не им обърнах особено внимание.

Отидохме в болницата и ми направиха преглед. Всички останахме шокирани от факта, че съм с цели ОСЕМ сантиметра разкритие. Докторът възкликна - "Еми, естествено ще е. Аз докато събера екипа, ти ще си родила", а за упойка и дума не стана, на този етап вече беше късно. В този момент аз бях в ступор. Изпратихме горкия ми мъж с думите "Ще се видим някъде след около час".

Е, така и стана. От момента, в който ме сложиха на система, болките рязко се засилиха и след час вече напъвах. В 04:35 за 5 минути изкочи и проплака бебе Делин. Оставаха по-малко от 5 часа до момента, в който щях да го родя със секцио, а аз вече го гушках и кърмех. Още не мога да повярвам какво се случи, но съм щастлива, че нещата се развиха именно така.

Мили бъдещи мами, не си усложнявайте живота с планове за раждането, всичко ще се случи така, както ви е писано. Невинаги нещата се случват, както ние искаме, но се случват, както трябва...!
 

ПРОЧЕТИ ОЩЕ