Акушерките на ВИТА посрещат Международния си празник с рекорден брой родени бебчета и с широки усмивки ! Бъдете честити и благословени!
По инициатива на Международната конфедерация на акушерките се отбелязва всяка година след 1991 г. Това е ден, в който акушерки от различни държави и националности се обединяват, за да отбележат професионалния си празник и най-вече да насочат вниманието на обществото към значимостта на акушерките в световен мащаб.
Преди години Анриета Петкова - старша акушерка в областната многопрофилна болница за активно лечение във Видин, събира различни поколения акушерки, включително и тези от тях, избрали по една или друга причина да практикуват друга професия. Специално за списание „9 месеца” тя изпрати една "приказка", която е поздрав за всички акушерки по повод 5 май - международният ден на акушерката, написана от акушерка „във ваканция” - Лозка Маркова. А днес си припомняме тези красиви думи!
В ОЧАКВАНЕ НА ЧЕТВЪРТО БЕБЕ НА 47 ГОДИНИ
Прието е да се казва: ....И Бог създаде човека. Първо мъжа. Но разбра, че му трябва другар и създаде това велико творение – жената. Определи й важна и отговорна роля – продължаването на рода, продължаването на човечеството, разбира се, не без участието на мъжа. Как започва всичко? Много красиво! Срещат се двама влюбени, младеж и девойка и решават да създадат нов живот. При един любовен акт милиони сперматозоиди от 60 до 100 млн. поемат по трудния и отговорен път, за да срещнат и обладаят ядна яйцеклетка. А тя го чака и си избира само един. Това е „героят”, това е „победителят”. Другите загиват в борбата. Прегърнати, щастливи с „победителя” тръгват на пътешествие. Преминават през маточните тръби и се вселяват в най-удобното място в матката, където ще има условия за по-нататъшното развитие за осъществяването на мечтата им – създаването и развитието на нов човек, независимо момче или момиче. Отговорността тук се пада на бащата, какъв да бъде полът на детето. Майката, това велико творение, пък поема отговорността да осигури всичко необходимо за развитието и израстването на плода именно от тези слели се две клетки.
Казват, на бременната й се яде ябълка. Не! На човека вътре в нейната утроба му се яде ябълка. Така той непрекъснато изявява своите желания, за да осигури всичко необходимо за развитието си. В един момент заявява: ,,Мамо, искам басейн, за да се къпя!`` Всеотдайната майка осигурява „басейн” с вода, заредена с всички соли, необходими за нежната му кожа. Така той плува, рита с крачета – удовлитворено е неговото желание.
ЛЮБОПИТНО: КИКИ ОТ ЕДИН ЗА ДРУГ СПОДЕЛЯ КАК ЗАНИМАВА МАЛКОТО СИ БЕБЕ
Настъпва момент, когато на човека вътре му става тясно и се чувства готов да излезе навън за нов живот. Отново труден път, но плодът е зрял и готов за предизвикателството. А отвън го поема кой? Топлите ръце на акушерката! Чува се силен и ясен плач! „Изплака”, казват акушерката и лекарят. Не! - заявява новороденото. Аз победих! Преминах трудния път успешно! Акушерката прeрязва пъпната връв, но остава една невидима пъпна връв, която свързва за цял живот МАЙКАТА И ДЕТЕТО. Това е първата победа на човек. Затова, от моя 40-годишен опит се обръщам към вас майки, не лишавайте децата си от първата победа. Секцио - само по медицински показания, да няма проблеми за плода или майката, но не, защото майката не иска да изпита най-сладките болки в живота си.
Веднага след раждане, най-добре е детето да се сложи на гърдите на майката. Да усети ударите на сърцето на мама, с които е било в едно неговото в продължение на 9 месеца. Гърдите на майката са сътворени, за да хранят детето най-малко 9 месеца, а не за красота. Разбира се, това не се отрича. С въвеждането на адаптираното мляко повечето майки предпочитат да не кърмят, за да не си развалят бюста. Нали в тези храни са изчислени точно всички съставки – белтъчини, мазнини, други, които са необходими за всеки месец от развитието на детето. Те са, обаче, за всички деца на тази възраст, а не специално за Петър, за Александра.... Така че, бъдете истински, естествени, а не изкуствени майки. Детето, получило мляко от топлата гръд на майката, се развива правилно – физически, психически, емоционално. Не казвам обратното, но не го препоръчвам.
Мъжът, таткото, не е освободен от ангажимент. Той трябва да бъде всеотдаен към детето и майката. Да задоволява желанията на двамата. Да бъде любящ съпруг и баща.
ДА СЕ РОДИШ ГОЛЯМ ЗА ИЗНЕНАДА НА МАМА
Най-всеотдайната професия е професията на акушерката. Това е професия без работно време и празници. Всяко раждане е велик празник. Трябва да си добър, работоспособен както през деня, така и през нощта. Дали е 10 часа сутринта или 2 часа през нощта, трябва да си еднакво готов за посрещане на новия живот. Професия божествена. Тази професия е позната толкова дълго, всъщност откакто е създаден човека. До раждащата жена е била т.нар баба, която е помагала при раждането. Жена призвана, можеща, умееща. Акушерката помага на родилката не само при раждането, но да я награди, да я направи майка. Дипломирана акушерка по нашите земи преди освобождението на България от турско робство не е имало. Първата българска дипломирана акушерка е известната Райна Попгеоргиева, участник в националното революционно движение. Сега българските жени са щастливи, че се обслужват от високо образовани и специализирани акушерки.
Безкрайно съм щастлива, че избрах тази професия и имах възможността да посрещам живота най-напред и да го поздравявам с: ,,Добре дошъл, Живот, на тази Земя”.