„Самоувереност“ е една много хубава дума, чието значение е „вярвам в себе си”. Щастливите хора знаят какво могат и как да го постигнат заради огромния си вътрешен „архив” от успешно справяне в трудни моменти, спечелените битки на духа, смелостта и творчеството в нова ситуация. Възпитанието започва от съвсем ранна възраст и точно затова тази приказка е за това как да помогнем на децата си от малки да развиват своята самоувереност.

Анета Йовева, треньор по самоувереност и майка на две деца, казва: „Увереността е умение, което е от полза във всяка възраст. Промяната в живота е криза на увереността. Затова ни е нужна една банка, в която да трупаме и да черпим от нея. Това е процес, който се възпитава през целия ни живот. Вярата в себе си ни помага да осъществим мечтите си и да имаме щастлив живот”. Важно е да се разграничат трите качества – самочувствие, увереност и оптимизъм, защото те действат в единство. Самочувствието е самоуважение и съзнание за личната ни стойност. Увереността е вяра в себе си и способностите ни, да знаем, че можем да се справим с последствията от решенията, които вземаме. А оптимизмът е начинът, по който тълкуваме нещата около себе си. Ние, родителите, сме тези, които възпитаваме и развиваме увереност в децата си. За тази цел обаче трябва да сме много осъзнати и да избягаме от модела на авторитарното възпитание. Всички помним кратките заповеди и забрани от нашите родители, близки и възпитатели, сравненията с другите деца. Тази схема обаче не е в полза на децата – създава механични изпълнители, личности без самочувствие, които имат нужда от постоянно насочване. Те стават зависими и несигурни в себе си хора. Към това прибавям и системните усилия на традиционната образователна система, която очертава в червено само грешките и акцентира върху това, което детето не знае, вместо да обръща по-голямо внимание на усвоеното. Такова дете става възрастен, който през цялото време чака да му поискат бележника и живее в страх и несигурност. Как се обръща системата на авторитарното възпитание? С авторитетно възпитание. Според Анета Йовева стъпките към това са следните:

ГОВОРЕТЕ ПОЗИТИВНО

Използвайте позитивни изрази и казвайте на детето какво да направи, а не какво да не прави. Какво си представяте, ако ви кажа: „Не си представяй розов слон!”. Убедена съм, че в съзнанието ви се появи точно такъв розов слон. Мозъкът е така устроен, че пропуска „не” и чува останалата част от изречението. Били ли сте свидетели на родители, които подвикват край басейна „Не тичай, ще паднеш!”. И децата тичат и падат, тичат и падат… Ако кажем обаче „Ходи внимателно! Хлъзгаво е”, тогава ще видите, че децата ще ходят бавно и ще внимават.

ПОДЧЕРТАВАЙТЕ УСПЕХИТЕ, НЕ ГРЕШКИТЕ

Според статистика, направена сред съвременните български родители, на 10 забележки ние отправяме по една похвала. Малко неудобно, когато го осъзнаем, нали? Само че така възпитаваме дете, което през цялото време разбира колко много НЕ може. Подобни възпитателни модели наблюдаваме и в училище. Как се обръща пропорцията? С промяна на гледната точка. Старайте се да виждате в усилието на детето точно това, което то е направило добре. Например в разхвърляната му стая има една кутийка, която е подредена добре. Похвалете го за нея. Бъдете много конкретни в оценките, подчертавайки умението на детето: „Тревата в картината ти е много реалистична и красива” или „Браво, яйцето остана цяло”, ако заедно боядисвате великденски яйца. Забележете какво се случва при експеримент с ученици. При връщане на домашните им работи се акцентира само върху това, което детето е постигнало. Оказва се, че при такъв подход има много по-добри резултати, защото детето иска да получи още похвали и само да запълва липсите. Дори ако детето е изпълнило само 1/5 от възложената му работа, акцентирайте на нея. И ще видите как то само ще извърви пътя към останалите 4/5.

ДАЙТЕ МУ ИНИЦИАТИВАТА

Децата искат сами да вземат решения още от най-ранната си възраст. Затова е добре да им оставяме зона за активност и самостоятелност. Много лесен начин за това е като намалим императивния тон към тях. Вместо „Оправи масата, моля те!” можем да казваме само „Масата?”. По този начин то само ще реши какво да прави с нея – ще забележите, че към изчистването може да се появи и някоя сладка детска украса.

СТИМУЛИРАЙТЕ АКТИВНОСТ

Всяко ново начинание, което детето започва, му дава нов капитал в банката на увереността. Умението да кара кънки, ролери, колело, записването на различни курсове са дейности, които разширяват неговия потенциал и засилват усещането му, че може и се справя. Сега, в сезона на летните ваканции, насърчавайте новите му начинания. Защо да не започне да се занимава с катерене, езда, актьорско майсторство, бокс?

СРАВНЯВАЙТЕ ДЕТЕТО САМО С НЕГОВИТЕ ПОСТИЖЕНИЯ

Даването на „добър” пример с други деца е вреден навик не само на родителите и близките на децата, а е устойчив модел и в училищното образование. Проблемът е, че така накърняваме самоувереността и самочувствието у нашите деца и забравяме, че те са уникални. Правилно е да сравняваме мъника със собствените му постижения. Така у детето завинаги ще остане усещането, че е най-важният център в живота.

РОДИТЕЛСТВОТО НЕ Е БИОЛОГИЧНА СПОСОБНОСТ, ТО СЕ УЧИ ЦЯЛ ЖИВОТ

„Всеки ден е добро начало, за да започнем да изграждаме здравословно самочувствие и самоувереност в децата си”, казва Анета Йовева. Започнете с нещо мъничко и вижте как работи. С малки крачки. Родителството е професия за цял живот и затова трябва да се учим непрестанно. Разбираме кой е правилният възпитателен модел от децата си. Когато запитали Барак Обама в първия ден от встъпването му в длъжност как ще се справи с толкова отговорна задача – да бъде президент на САЩ, той отговорил, че най-отговорната му задача е да бъде родител. Всеки ден, 24 часа в денонощието.

Текст: Ива Дойчинова, рубрика Истории за малки и големи…С Ива Дойчинова

ПРОЧЕТИ ОЩЕ