Д-р Сигридов завършва магистратура по медицина през 2001 г. в Медицински университет, София, а през 2008 г. придобива специалност акушерство и гинекология в Катедра АГ към Медицински университет. Работи като акушер-гинеколог. В момента е специалист по фетална морфология и проследяване на рискови бременности. Успехът му се дължи главно на факта, че не спира да трупа знания и допълнителни квалификации, както и да участва в световни здравни форуми и конгреси. Три поредни години докторът е избиран за най-добър акушер-гинеколог в класацията на Puls.bg ,,Специалистите, на които имам доверие“. FB (страница): Д-р Иван Сигридов www.facebook.com/dr.Sifridov/
Д-р Сигридов, известен сте с всички онези „трудни” бебета, на които сте помогнали да се родят. При какви случаи точно помагате?
Няма трудни бебета, всяка бременност е и трудна, и лесна. Аз всъщност внасям хармония в редовия хаос и го доближавам максимално до еволюционните закони – същите, които, следвайки, еволюирахме до върха на еволюционната пирамида, или спазвам така наречения код на природата. Трудните бебета всъщност са изнесени встрани от еволюционната спирала, това, което правя, е да сдобрявам майката с детето на имунологично, биохимично и емоционално ниво, когато тази връзка е загубена. Когато тя присъства, се концентрираме върху максималното екраниране на вредните фактори на средата, които могат да променят генетичния код, каквито са например вирусите, и такива, които могат да променят епигенетичния код или софтуера, който управлява гените, например някои клетъчни токсини като хомоцистеина, тежките метали или някои тежки дефицити.
Работите с жени, загубили по няколко деца, или такива, чули жестоките думи: „Няма да имате дете”, „Не можете да забременеете”. Случват ли се чудеса?
Дали се случват чудеса? Случват се, разбира се! Те са подобни на чудесата, които се случват ежедневно в живота ни, както и в живота на едно дете. За него това са Дядо Коледа, фокусите. За да се случи дадено чудо обаче, са нужни много вяра и поне един магьосник със стаж наоколо. Квалификациите „Няма да имате дете“, ,,Няма да може да забременеете“ са неправилни в своята същност и те трябва да бъдат изкоренени изцяло от речника на лекарите от системата. Ние не сме Господ, за да можем да даваме подобни квалификации, освен това така пациентът губи доверие в себе си, губи и в нас. Загубата на доверие нарушава емоционалния баланс и това силно затруднява бъдещата ни работа. Такива определения чуваме ежедневно, а след 9 месеца жените си тръгват със здраво дете, така че е време да не дават ухо на подобни думи.
Какво е необходимо, за да се случи магията на зачеването и да имаме здрави деца? Как да се подготви жената, планираща забременяване, и колко време преди това да започне подготовката?
Здраво бебе се ражда от психически и физически здрава майка. За тази цел като начало са достатъчни профилактични изследвания, а в зависимост от историята, която съпътства проблема на майката, вече се пускат и специфични изследвания, като най-често акцентът при тях е върху най-натоварените по време на бременност системи и тези, които са с лесна склонност към декомпенсация, като имунната система, сърдечносъдовата, отделителната, кръвосъсирването, а по отношение на бебето – и нервната система. С резултатите от тези изследвания се получава един пъзел, който трябва да бъде нареден. Това е необходимият набор от вълшебни пръчици, които са нужни на магьосника, за да подготви магията, наречена здраво бебе. Практиката показва, че необходимият период за възстановяване на системите е между 2 и 6 месеца в зависимост от установения здравен статус на майката, като най-трудно повлияеми и най-дълго налагащи се да бъдат възстановени са сърдечносъдовата и имунната система.
Какво е необходимо да направи всяка майка, за да проследи качествено бременността си? Каква е превенцията на заболяванията вътреутробно?
Качественото проследяване на бременността според мен е свързано с ранната и прецизна диагностика. Опитът ми показва, че най-важните прегледи са между 8-ата и 9-ата седмица. Всъщност тогава реално стартира бременността, тъй като това е моментът, в който организмът приема бебето чрез плацентата до метаболизма си. Тогава и започват голяма част от бъдещите проблеми и те се базират на един невинаги адекватен и по-скоро частичен прихват между бебето и майката, който е нестабилен и впоследствие може да се разкачи. Следващият най-важен преглед, разбира се, е прегледът в 12-ата седмица, известен като скрининг за синдром на Даун. През последните години той претърпя сериозно развитие, стана многопластов, затова бих го нарекъл просто скрининг, тъй като синдромът на Даун се измести, в процентно отношение отговаря за по-малко от 10% от увредените деца, които се диагностицират. Ето един пример: сърдечносъдово увредените бебета са повече от всички генетични взети заедно, така че скринингът не завършва със синдрома на Даун, а всъщност започва и след като той бива отхвърлен, продължаваме с анализи на всички структури на бебето, като начално развита нервна система, почти финално развита сърдечносъдова, отделителна, костна и т.н. Разбира се, много важен е и функционалният анализ, защото феталната морфология вече не е достатъчна, за да ви отговори на въпроса бебето здраво ли ще бъде. Това е една просто моментна снимка на един орган, т.е. има сърце с четири кухини, но то дали бие правилно и функционират ли те правилно... Например мозъкът на аутиста е с нормална структура, но с отклонена функционалност, сърцето със сърдечна недостатъчност е с нормална структура, но с отклонена функционалност. Задължително е да се направи паралел между двата прегледа – в 8–9-ата и в 12-ата седмица, за да се види функциите и структурите на бебето дали се развиват по предопределения така наречен здравен път. Отклоненията в системите, хванати в толкова ранен период, са все още годни за манипулиране, защото бебето е изключително пластично и точно от това се възползваме – от неговата пластичност. Разбира се, на помощ идват и съвременните молекулярни тестове, така че освен физически, функционално, правим и различни доплерови анализи, т.е. проследяваме пътя на кислорода до клетките, правим биохимични анализи – все едно да вземем кръв за анализ на бебето, без да го бодем. Така го изследваме за хормони като хорионгонотропина, плацентарния растежен фактор, PaPa, някои тирозинкинази, все фактори, които ни показват буквално на биохимично ниво има ли предпоставки към бъдещо увреждане на най-важните системи на бебето. Така вече разполагаме с арсенал от анализи, от данни, които включват, разбира се, и историята на семейството – как са протекли бременностите на майката, на бабата, миналите бременности на самата жена. Натрупаното огромно количество данни трябва да бъде систематизирано, да бъдат изнесени необходимите изводи и да бъде направен буквално план на бременността. Този план е хубаво да се следва по точки и от лекаря, и от пациента, като той, разбира се, търпи редица корекции във времето.
Какви грешки се допускат най-често, защо се стига до аборти?
Трудно е да се каже грешки, по-скоро е незнание, предразсъдъци и най-вече страх от новото. Говоря за недоверие към технологиите и ноухау от страна на лекарите и недоверие към системата от страна на пациентите. Времената обаче се промениха, променят се изключително динамично и причините за абортите. Ето например преди 20 години нито една пациентка нямаше дефицит на витамин В12, критичен за мозъчното развитие на детето, а сега са всички 100% покрити от този дефицит. Преди 10 години не съществуваше дефицит на витамин В6, отново покритието му е почти 100%. Последните години се появиха сред нас и тежките метали, които са още по-опасни. Структурата пациент – лекар трябва да работи като един жив организъм и да следва реалността, разбира се, а не страховете от непознатото. Това е все едно след 100 години да продължиш да търсиш бензиностанция, за да продължиш пътя си напред.
Възможно ли е аутизмът да се хване още вътреутробно и да се предотврати?
Категорично съм уверен, че вътреутробно може да се установи кога детето ще попадне в рамката на аутистичния спектър, освен това може и ясно да се визуализират редица други бъдещи неврологични и поведенски отклонения. Това става на базата на задълбочен анализ на развитието на феталния мозък, как той прогресира, как прогресира походът му от нисше земноводно към нисш и след това висш примат. Всяка фаза на прогрес отговаря на милиони години еволюция и бих я окачествил като преминаване от детската градина в училище, след това в университет и последваща реализация в живота. Тези стъпки не са автоматично преминаване поради настъпила възраст, а са последица от придобити умения и зрялост, натрупаните пропуски започват все повече да тежат и най-накрая обикновено пострадва житейската реализация. Подобни са механизмите на формиране на минно поле сред синаптичните връзки във феталния мозък. За да се развие оптимално, той трябва да попадне в определена, бих я нарекъл позната среда, за да се развива поетапно – от 3 мм неврална тръба до 250 000 неврона в минута при раждането мозъкът ще е достигнал числото 100 милиарда неврона, свързани със 100 трилиона синаптични контакта. Проблемът при аутизма е, че се разпознава твърде късно в живота на детето, когато иначе първоначално поправимите вътреутробни грешки вече са се стационирали. Вътреутробно тази поправка е възможна до пълното възстановяване на невро- и синаптогенезата. За тази цел аз разделям мозъка на зони на интерес – ляво, дясно полукълбо, малък мозък, челен дял и енергийно обезпечение през сложната регулация на мозъчното русло. Невронът, като всяка клетка, има специфични хранителни и енергийни нужди, които трябва да се задоволят, освен това е изключително раним от различните токсини и недостига на кислород. Моделът, който практикувам и сам съм развил, е да открия и премахна метаболитните дефицити (витамини, аминокиселини), да извлека токсичната линия от организма на майката и бебето (тежки метали, хомоцистеин, трансмазнини, свободни радикали) и да възстановя симетричния кислороден поток към отделните зони на мозъка. Разбира се, не е толкова просто, но тук се намесват и някои магии, с които разполагам като магьосник. Така ежедневно възстановявам гълтателния рефлекс на бебетата, симетризирам изоставащото ляво полукълбо с дясното и насърчавам прогреса на челния дял на мозъка.
Така описаният от мен модел беше оценен от колеги детски психиатри и клинични психолози и тази година започваме реализацията и доказването на неговото въздействие върху детската популация с намаляване на неврологичните поведенски отклонения при деца, бременността с които е протекла по него, и се надяваме до няколко години той да стане – след като бъде доказан – национална превантивна програма за детско неврологично развитие.
Кога науката ще започне да изучава явленията от нефизическо естество? Интуицията и духът не са ли изключително важни?
Интуицията ми подсказва, че тук май нямаме нужда от наука. Това си е нашата малка стаичка, на която май сме си загубили ключа. Но тя си е там. В края на коридора. Аз, водейки се от максимата ,,Здрав дух в здраво тяло”, в професионалната си кариера в последните години все повече се обръщам към духовното и се надявам, че все по-успешно успявам да върна духа във връзката на двойката. Дори това да е с цената на раздаването на моя собствен, личен такъв.
Дарявате с надежда и живот много български семейства – това е много съкровено и радостно, но и много натоварващо. Кое Ви движи напред и Ви зарежда с нови сили?
Напред ме води най-вече блясъкът в очите на децата, които ежедневно срещам по улиците и парковете. Напред ме води блясъкът в очите на сина ми, който осъзнава какво правя и е много горд с баща си. За мен това не е работа, това е удоволствие. И мисия в живота ми. Аз съм дарен с този талант да помагам на децата. Радвам се, че не го затрих с годините, въпреки многото трудности, и ще продължавам да го развивам, защото ми доставя огромно удоволствие.
Разговора проведе Драгомира Иванова
Снимки: личен архив
