В недалечната 2014 година със съпруга ми сключихме граждански брак. Година след сватбата ни пожелахме да си имаме детенце и започнахме опити по естествен път. След като правихме три месеца неуспешни опити, решихме да посетим репродуктивен лекар. Насочихме се към известна клиника в близък до нас град при един от най-известните специалисти. Правихме изследвания и прегледи през ден в рамките на три месеца и най-накрая лекарят установи, че имам непроходими тръби и че трябва да се прекъснат. Естествено, веднага се съгласих, защото си мислех, че съм попаднала на „моя лекар". Аз, мъжът ми и родителите ми приехме много спокойно новината, че не мога да забременея по естествен път, а само чрез инвитро, за разлика от родителите на мъжа ми, с които не си говорим до ден днешен. Тежко е да има някой, който не те подкрепя и е срещу теб – това още повече те срива и те кара да се чувстваш тотално безполезен.

Не след дълго започнахме първата процедура при доктора, който откри стерилитета ми и направи лапароскопията. Аз бях с огромната надежда, че ще забременея веднага, защото видимо проблемът беше само в тръбите ми... Но уви, не стана така, както искахме със съпруга ми. След всеки един трансфер пиех множество хапчета. Беше кошмар, но не за мен, а за тези около мен, които наблюдаваха на какво съм подложена. Аз бях приела тази мисия и нито веднъж не се оплаках, че не издържам повече на стреса и напрежението. Не се случваше чаканата бременност, а на въпроса ми „Защо?“, отправен към лекаря, получавах само един отговор – „Лош късмет“. Сменихме специалиста с друг в същата клиника. Всичко започна отново – красиви обещания, надежда, чудене как досега не съм забременяла….

Започнах да посещавам новия си лекар и бях силно обнадеждена. Пускахме поредните изследвания и правехме всичко необходимо. И така стигнахме до четвърти опит… за съжаление, пак неуспешен. Ембрионите ми бяха добри на всички трансфери, които бях правила до този момент, и при двамата ми лекари връщаха по два ембриона, шегуваха се, че ще имам близнаци. Отговори на въпросите, които ме измъчваха, не намерих…

След този опит смених клиниката. Избрах добър репродуктивен лекар в столицата. Надявахме се, че вече ще имаме късмет. При него схемата за стимулацията беше тежка и болезнена, два дни „умирах“ от болки в яйчниците, не можех да ходя, но и това мина. За първи път ми оставиха ембрионите да се развият до стадий бластоцист и замразиха три петдневни бластоциста. Ах, само колко бяхме щастливи, че правим нещо ново, колко бяхме сигурни в третия ни лекар. Схемата на хапчетата беше по-лека. Но и този път не стана, и според този доктор причината била „лош късмет". Отърсих се от разочарованието бързо, имах още едно ембрионче. Лекарят предложи на следващия цикъл да действаме и да го върнем. Нямахме огромен избор, съгласихме се. Дните минаваха бавно, а аз усещах, че нищо не е станало. Всеки ден падах духом. За нещастие, дойде и шестият неуспешен трансфер. Бях разочарована от себе си, бях на дъното. Това беше най-тежкият период в живота ми. Чувах едни и същи думи: „Ще стане, ти си млада, пътят е пред теб“, но мен това не ме устройваше. Всички вкъщи бяхме като роботи, ставахме сутрин, ходехме на работа, връщахме се, ежедневието ни беше едно такова сиво, мрачно, потискащо. Баба ми все ми казваше: „Не се притеснявай, ще се разболееш така, на това дете после ще му трябва майка да го гледа, стягай се и не мисли глупости, щом искаш – ще станеш майка!“.

И така, това бяха моите шест опита, шест кошмарни опита, които преобърнаха живота ми на 360°. Дойде време и за седмия ми опит – „моя опит", моето седмо чудо на света.

След препоръка от Ивелина Рускова, която много обичам и уважавам, аз реших да й се доверя и да посетя д-р Шефкетова – светилото в инвитро процедурите. На първия ми преглед при нея аз имах изградена стена, която се беше издигнала заради предишните ми трима лекари, които осакатиха живота ми. Просто разказах през какво съм преминала, а тя с усмивка ми отговори: „Спокойно, ще видиш, че ще забременееш!“. След тези думи, като взеха да ми пърхат едни пеперудки в стомаха, само си казах: „Господи, моля те, тази жена да е моето седмо чудо!“. Беше ми назначена дата за хистероскопия. Както я назначиха, така и дойде денят на истината – след като излязох от упойката, докторката каза, че съм имала сраствания в матката, които са пречели на имплантацията. Представете си какъв проблем съм имала и колко лекари не се сетиха да го диагностицират. След това започнах инвитро процедура при нея, чувствах се така, сякаш започвам за първи път. Всички вкъщи бяхме спокойни, тя ни върна вярата и надеждата. Ооо, тя е толкова позитивна, вдъхновяваща, носеща и заразяваща с добра енергия, тя е професионалист, тя е преди всичко човек, не е като някои нейни колеги. Тя е великан в инвитро процедурите, нито веднъж не си позволи да коментира предишните си колеги, когато казвах нещо и споделях схемите ми за стимулация и подготовката за и след трансфера, тя само се хващаше за главата, а на мен това ми стигаше, че спести думи, които не исках да чувам. Да, не исках да чувам, защото при нея бях истински щастлива и не исках да се връщам назад.

Моето земно чудо се казва д-р Шефкетова. Стимулацията ми беше лека, болка нямах, ходех на работа. Направихме трансфер на едно петдневно ембрионче, което се развива прекрасно вътре в мен и... вече съм в шестия месец. В края на март очакваме най-прекрасната мартеничка – нашата дъщеричка.

Искрени благодарности и на Ивелина Рускова, която беше неотлъчно до мен, подкрепяше ме и за миг не ме оставяше да се върна в онази пропаст, в която бях попаднала преди няколко месеца. Поклон пред двете прекрасни жени, които ми показаха, че чудесата се случват в точното време и на точното място!