Последните три месеца на бременността на жената са приемани за особено важни. Според древните представи именно в този период се създават желаните физически качества на бъдещото дете: красива външност, стройна и силна фигура, чаровно излъчване, големи ясни очи, дълги мигли, вити вежди, бели зъби и лъчезарна усмивка с трапчинки. Старите българи са били дълбоко убедени, че могат „да програмират” външността и характера на бъдещия член на семейството. Според техните ценности на първо място са били физическото здраве и нормалното умствено развитие на детето. Те обаче не са изпускали от вниманието си и такива черти от характера като общителност, контактност, разговорливост и звучен глас. И докато в началото на бременността жената се е опитвала да скрие своето състояние, в този период тя гордо е изпъчвала заобления си корем и с желание непрекъснато е говорела за очакваното бебе, защото се е вярвало, че колкото повече се говори за него, толкова по-прочуто ще стане то, като порасне.


Еврейките са обръщали голямо внимание на храната, която ядат. Те са избягвали сушените плодове (за да не се роди детето със сбръчкана кожа), пиели са отвари от билки, за да е красива и мека кожата му, и често са пеели традиционната родилна песен: „Да дойде свежо и скокливо, съвсем съвършено, да бъдат сочени за пример бащата и отрокът!” Бъдещите майки с усърдие са приготвяли бебешките неща на специално семейно тържество. Това са били ризка с къси ръкави, „панял” (пелена) и „мантия” (одеяло). Особено значение се е отдавало на „фаша” (повой), който са благославяли с думите: „От повоя до савана!”, пожелавайки дълъг живот на новороденото. Непременно са подготвяли и малка шапчица за главата на бебето, която са украсявали в синьо за момчетата и в розово за момичетата.

Един-два месеца преди раждането на бебето мюсюлманите също са осигурявали пелена и постелка, на която ще лежат родилката и бебето. Задължение на бащата е било да купи дървена или желязна люлка (на турски език „салънджак” или „бешик”), а бабата да осигури одеяло за внучето си. В някои по-стари семейства все още е запазен обичаят в навечерието на раждането да се купи ново решето (сито). То се оставя в стаята, където ще премине раждането. На вратата на дома преплитат клони от шипков храст, а на дворната порта връзват куче.
В българските семейства също са се подготвяли усилено за предстоящото събитие. Главни участници са били бабите, лелите и снахите, а родилката е била оставяна да почива. Близките са изваждали от скриновете най-хубавата прежда и са изплитали шапка и терлици за бебето. Стараели са се те да са много шарени, за да е интересен и разнообразен животът на детето. Тъчели са пелени и са шиели ризки. Всяка ризка са прекарвали през огъня или през отвора за главата са промушвали железен предмет, за да е силно и здраво детето. Кумата (бъдещата кръстница) е изпридала повоя, като го е правела по-дълъг от необходимото, за да е дълъг животът на бебето.

Пелени са се правели от всякакви стари памучни парцали.  Разкроявали са се продълговати парчета плат, които са се подшивали по края. Пелените се изварявали и нагъвали така, че да нямат ръбове, които да протриват кожата на детето. Всички вещи са се подреждали в друга къща поради суеверието, че предварително не трябва нищо да се внася в дома, където ще се извърши раждането. Преди това обаче подготвените неща за бебето е трябвало да се отнесат в черквата и да преседят поне една нощ в олтара под престола, защото се е приемало, че в този период бременната най-силно усеща детето в корема си – „то оживява”. Именно затова бременната е трябвало да яде много червен лук и орехи, за да има кърма. Тя е миела косите си с билки, за да е гъста, лъскава и ароматна косата на новороденото. Някоя вечер след залез слънце е отивала до ябълково дърво и го е погалвала, за да бъде детето й „червено в бузите”.
Добре известна и вече практикувана и у нас е англосаксонската традиция в края на седмия месец на бременността да се организира тържество по повод на бъдещото бебе. Тогава бременната кани свои близки и приятели на скромна почерпка, а гостите са задължени да донесат някакъв дар за бебето.

Д-р Петя Банкова
Етнографски институт и музей – БАН