Независимо дали става дума за новородено, кърмаче или по-голямо дете, съществуват някои общи правила и принципи на хранене. Добре е да ги познавате, за да се избегнат при детето нежелани последствия, като стомашно-чревно разстройство, безапетитие, затлъстяване и др.
Колкото по-малко е детето, толкова по-важно е правилното хранене. През всеки месец в менюто на кърмачето се променя нещо. Най-важното е да знаете отговорите на въпросите: с какво, колко и кога да храните Вашето слънчице.
Детето да поема храна през точно определени интервали. През първия месец от живота си новороденото се храни 7 пъти през 3 часа. Изключение правят недоносените, които се хранят по-често. През втория месец броят на храненията намалява на 6 пъти, но интервалът между тях се запазва, а от петия месец детето се храни 5 пъти през 3 ½ часа. До края на първата година се преминава на 4-кратно хранене през 4 часа. Този режим остава до края на предучилищната възраст. Спазването на определени часове за хранене оказва благоприятно влияние върху процесите на храносмилане.
Количеството на храната да се разпределя равномерно между отделните хранения през първата и втората година и да се определя според възрастта и килограмите на детето. От третата година сутрин и на обяд детето да консумира по-калорични храни.
Всеки ден в храната на детето да се включват храни от основните хранителни групи.
В интервалите между храненията да не му се предлагат лакомства, а само течности, и то в достатъчно количество, особено през летния сезон.
Приготвянето и съхраняването на храната да става при педантична чистота, да се пази от замърсяване и особено от мухи.
При приготвянето на храната да се спазват изискванията за съхраняване на витамините, съдържащи се в продуктите. Плодовете и зеленчуците да се белят непосредствено преди консумацията или кулинарната обработка. Зеленчуците, които се варят, да се поставят направо в кипяща вода, за да не престояват дълго време на висока температура.
Предварителната обработка на храната има важно значение за по-пълното усвояване на хранителните вещества. При готвенето под въздействието на високата температура настъпват физични и химични промени в продуктите – зърната, богати на скорбяла, набъбват, целулозените обвивки се размекват и отчасти се разрушават, белтъците се пресичат... Тези промени улесняват работата на храносмилателните органи. Заедно с това храната добива нужните вкусови качества.
При всяко хранене поне едно от ястията да е топло. Възприемането на вкусовите качества става най-добре при умерена температура. Не се препоръчва много гореща и много студена храна. От “бабино” време температурата на млякото за кърмачетата се определяла, като майката капва капка на горната част на дланта – ако предизвика приятно усещане, значи е готово за консумация. Методът дава достоверна информация и днес…
Да се ограничава поемането на много течности по време на ядене. Те разреждат храносмилателните сокове, което води до намаляване на активността им.
За доброто усвояване на храната важно значение има желанието за ядене – апетитът. Той се поддържа и усилва от редица условия: качеството и вкуса на храната, нейния привлекателен вид и приятен аромат, чистата и приветлива обстановка на трапезата, спокойното хранене и доброто сдъвкване на храната. Стимулиращи апетита са екстрактните вещества от месото, костите и зеленчуците, които могат да се приемат във вид на бульон. Мазнините, приети в началото на храненето, убиват апетита.