Независимо дали става дума за новородено, кърмаче или по-голямо дете, съществуват някои общи правила и принципи на хранене. Добре е да ги познавате, за да се избегнат при детето нежелани последствия, като стомашно-чревно разстройство, безапетитие, затлъстяване и др.
Колкото по-малко е детето, толкова по-важно е правилното хранене. През всеки месец в менюто на кърмачето се променя нещо. Най-важното е да знаете отговорите на въпросите: с какво, колко и кога да храните Вашето слънчице.

  • Детето да поема храна през точно определени интервали. През първия месец от живота си новороденото се храни 7 пъти през 3 часа. Изключение правят недоносените, които се хранят по-често. През втория месец броят на храненията намалява на 6 пъти, но интервалът между тях се запазва, а от петия месец детето се храни 5 пъти през 3 ½ часа. До края на първата година се преминава на 4-кратно хранене през 4 часа. Този режим остава до края на предучилищната възраст. Спазването на определени часове за хранене оказва благоприятно влияние върху процесите на храносмилане.
  • Количеството на храната да се разпределя равномерно между отделните хранения през първата и втората година и да се определя според възрастта и килограмите на детето. От третата година сутрин и на обяд детето да консумира по-калорични храни.
  • Всеки ден в храната на детето да се включват храни от основните хранителни групи.
  • В интервалите между храненията да не му се предлагат лакомства, а само течности, и то в достатъчно количество, особено през летния сезон.
  • Приготвянето и съхраняването на храната да става при педантична чистота, да се пази от замърсяване и особено от мухи.
  • При приготвянето на храната да се спазват изискванията за съхраняване на витамините, съдържащи се в продуктите. Плодовете и зеленчуците да се белят непосредствено преди консумацията или кулинарната обработка. Зеленчуците, които се варят, да се поставят направо в кипяща вода, за да не престояват дълго време на висока температура.
  • Предварителната обработка на храната има важно значение за по-пълното усвояване на хранителните вещества. При готвенето под въздействието на високата температура настъпват физични и химични промени в продуктите – зърната, богати на скорбяла, набъбват, целулозените обвивки се размекват и отчасти се разрушават, белтъците се пресичат... Тези промени улесняват работата на храносмилателните органи. Заедно с това храната добива нужните вкусови качества.
  • При всяко хранене поне едно от ястията да е топло. Възприемането на вкусовите качества става най-добре при умерена температура. Не се препоръчва много гореща и много студена храна. От “бабино” време температурата на млякото за кърмачетата се определяла, като майката капва капка на горната част на дланта – ако предизвика приятно усещане, значи е готово за консумация. Методът дава достоверна информация и днес…
  • Да се ограничава поемането на много течности по време на ядене. Те разреждат храносмилателните сокове, което води до намаляване на активността им.
  • За доброто усвояване на храната важно значение има желанието за ядене – апетитът. Той се поддържа и усилва от редица условия: качеството и вкуса на храната, нейния привлекателен вид и приятен аромат, чистата и приветлива обстановка на трапезата, спокойното хранене и доброто сдъвкване на храната. Стимулиращи апетита са екстрактните вещества от месото, костите и зеленчуците, които могат да се приемат във вид на бульон. Мазнините, приети в началото на храненето, убиват апетита.