В края на първата година детето вече има около 6 зъбчета. Ако до този момент сте го захранвали постепенно и с лъжичка, то бързо свиква да дъвче. Храната, която приема, вече е смляна, а не пасирана, каквато е в кърмаческия период. Поради това тя се нарича преходна, т.е. преминаваща от бебешката към храната на възрастните.


Главното изискване към храната през втората година е тя да съдържа достатъчно белтъчини, мазнини, въглехидрати, необходимите соли и микроелементи, да е богата на витамини. Основните хранителни вещества (белтъчини, мазнини, въглехидрати) трябва да са не само в достатъчно количество, но и в правилно съотношение. В тази възраст детето трябва

да получава дневно
30–50 г белтъчини
35–60 г мазнини и
130–200 г въглехидрати
Белтъчините се набавят от различните видове месо (пилешко, телешко, риба), от млякото, яйцата и по-малко от бобовите растения и картофите. Желателно е 2/3 от белтъчините, които детето получава, да са от животински произход – месо, мляко и млечни продукти, яйца.
Най-пълноценните мазнини се съдържат в прясното масло, жълтъка на яйцето и рибеното масло.

Половината от въглехидратите, които трябва да се осигурят през втората година, са от захари и захарни изделия – конфитюр, мармалад, мед, халва и др. Другата половина са от брашното, хляба, картофите и др.
Когато храната е разнообразна и съдържа достатъчно плодове и зеленчуци, не е нужно допълнително да давате витамини и минерални соли.
След първата година количеството на млякото в менюто на детето намалява, но то остава задължителна всекидневна храна. В тази възраст детето трябва да приема не повече от 500 мл мляко дневно, като една част може да е подквасено, а от другата част да приготвяте различни храни – мляко с грис, с ориз или с нишесте, млечни супи и др. През зимните месеци прясното мляко може да  го включвате в сутрешната или в следобедната закуска.
Яйцето е много ценен хранителен продукт. Жълтъкът му съдържа минерални соли, витамини и висококачествени мазнини. След 1-годишна възраст добре е да давате 3–5 пъти седмично по 1 яйце, особено в дните, когато в менюто няма месо. При доказани алергии да се консумира само твърдосварен жълтък.
В този период растежът на детето все още е интензивен, затова и нуждите от белтъчини са по-големи, отколкото при възрастните. Поради това добре е 3–4 пъти седмично то да яде месо. Рибата е много полезна храна, богата на белтъчини, витамини, соли. Предлагайте на детето само прясна риба, немного тлъста, като предварително внимателно я изчиствате от кости – пъстърва, чига, есетра, прясна скумрия и др. Рибата да е варена или печена.
Черният дроб е висококачествена и лесносмилаема храна за малките деца. Давайте го сварен и смлян с пюре от картофи, в супа или като пудинг или пастет.
Бобовите растения (боб, соя, грах) са богати на белтъчини, но са по-трудносмилаеми, затова не бива да се консумират в голямо количество. Необходимо е предварително да накисвате боба във вода, за да се сваряват по-добре.
Задължително в менюто на детето включвайте
много плодове и зеленчуци
Освен че са богати на витамини и минерални вещества, те поддържат нормалната дейност на червата и предпазват от запек.
Имайте предвид, че витамините и минералните соли при варенето на зеленчуците преминават във водата и затова не я изхвърляйте, а я използвайте за приготвянето на супи и пюрета. Витамините, минералните соли и другите хранителни вещества в картофите се запазват най-добре, ако ги варите необелени.
Важно изискване за тази възраст е храната да е приготвена така, че да може да се сдъвква и усвоява най-пълно. Не забравяйте, че детето все още не може да приема общата храна за възрастни. Не е нужно обаче винаги да набавяте специални продукти за него. Умело използвайте тези, от които готвите за вас, възрастните. Така например, когато в менюто на семейството има месо, от него предварително отделете малка част за детето. Смелете я или я накълцайте ситно и от каймата направете кюфтета на пара, пълнени чушки и т.н. Детските ястия приготвяйте в отделен съд, без подправки, с прясно масло или с олио. Ако пък за възрастните готвите супа или яхния, преди да сложите подправките, отделете за детето част от свареното месо и от зеленчуците, смелете ги и пригответе пудинг, мляно месо с пюре от зеленчуци и др.
От голямо значение за пълноценното хранене е и
правилното комбиниране на храните
при всяко ядене. Например, когато основното ястие е с месо, супата може да е постна, а десертът да е по-нискокалоричен – сурови плодове, компот и т.н. И обратно – при безмесно основно ястие супата да е с месо или с мляко, а десертът да е по-концентриран – млечна баница, палачинка, реване и т.н.
В началото на втората година започнете да приучвате детето да се храни само. През този  период то ще усвои най-бързо това умение, а активното хранене е най-доброто средство за поддържане на добър апетит.
Децата от 1- до 3-годишна възраст се хранят 4 пъти дневно – закуска в 8 ч., обяд в 12 ч., лека следобедна закуска в 16 ч. и вечеря в 19 ч. В тази възраст най-подходящо е равномерното разпределение на дневното количество храна между 4-те хранения, като на едно хранене не бива да се дава повече от 300–350 г готова храна.
През втората и третата година е добре вечер да ограничавате течните храни (мляко, супи и др.), за да не се налага детето да пишка през нощта.

Д-р Полина Митева
педиатър
гл. асистент към СБАЛДБ - София