При децата хранителната дажба и режимът на хранене трябва да осигуряват растежа, физическото и умственото развитие, да повишават издръжливостта и двигателната активност, устойчивостта им към инфекциозни заболявания.


Енергийните нужди се определят от разхода на енергия. Върху този разход влияят някои основни фактори:

Възраст и интензивност на основната обмяна – интензивността се забавя с възрастта, но показва и значителни индивидуални различия. От средно 55 ккал/кг/24 ч в кърмаческата възраст тя спада на 45 ккал/кг/24 ч към петата година срещу 25 ккал/кг/24 ч при възрастни.
Размери на тялото – около 75% от разхода на енергия са правопропорционални на теглото.

Интензивност на растежа – за растежа се използват около 15% от енергията. През първата година от живота си кърмачето утроява теглото и увеличава ръста си с около 25 см. Това обяснява и по-голямата нужда от енергия в тази възраст.
Физическа (двигателна) активност.
Климат, околна температура и други външни фактори – разходът на енергия и основната обмяна се повишават средно с 5% при понижение на околната температура с 10 0С, а при по-висока околна температура спадат с 5–10%.
За смилане и усвояване на храната се изразходват около 5–10% от приетата енергия и около 5% се губят с изпражненията. При храносмилателни смущения и консумация на трудносмилаеми, непълноценни, несъобразени с възрастта храни загубите са по-големи. При небалансирано хранене също се изразходва до 40% повече енергия.
Възрастовите изменения в интензивността на основната обмяна, на растежа и двигателната активност са главните фактори, които определят различията в енергийните потребности през различните периоди в детската възраст. Тази възраст се отличава с повишени и бързо променящи се енергийни нужди поради по-високата основна обмяна, интензивния растеж, относително голямата телесна повърхност и двигателна активност, характерни за здравото дете.

Разходът на енергия за жизнените процеси и мускулната дейност е основен критерий за определяне на потребностите на човешкия организъм от хранителни вещества (белтъчини, мазнини, въглехидрати) за 24 часа.

Поради непълното оползотворяване на храната калорийните нужди при храненето със заместител на майчината кърма са с около 10% по-високи в сравнение с нуждите при храненето с кърма.
Обърнете внимание, че предлаганите групови възрастови норми отразяват средните потребности от енергия на здрави деца, отглеждани при температура около 20 ºС. Така че можете да ги използвате само като ориентири. Неактивните деца могат да затлъстеят дори ако приемат по-малко количество енергия от съответното за възрастта, а за по-нервните и активни деца това количество може да е недостатъчно. Организмът на по-активните нагажда приетата храна към нуждите си, докато за поддържане на енергийния си баланс неактивните често приемат повече от необходимото количество. При диетично хранене, когато се налага да се намали енергийният внос, вместо да редуцирате общото количество на приеманата храна, по-правилно ограничавайте главно мазнините и захарта в менюто. Така ще избегнете опасността от дефицит на някои незаменими хранителни съставки. В противен случай е нужно да използвате специални обогатени храни (с витамини, минерални вещества, белтъчини), за да може нуждите на организма да се покрият с по-малкия обем. При увеличени потребности от отделни хранителни вещества подбирайте продукти, богати на съответните елементи, за да не увеличавате общия обем и калорийност на храната и да избягвате рисковете от прехранване.
При здравото дете апетитът е основният фактор, който определя и регулира енергийния внос. Заради това винаги се съобразявайте с тази характеристика. Хранените със заместител на кърма деца обикновено приемат повече калории, особено когато им се предлага по-концентрирана храна. Физическото развитие (растеж, наддаване на тегло, подкожна мастна тъкан) е най-добрият критерий доколко е адекватен енергийният внос при здравото дете. Увеличаването на подкожната мастна тъкан и наднормената телесна маса за съответния ръст са сигнал за системно прехранване, докато намалението и изоставането под съответстващата за ръста норма по-често са показател за болестни нарушения в усвояването на храната или в обмяната на веществата в организма.