В животинския свят инстинктът за хранене е основен за оцеляване, а размножителният – за продължаване на рода. Сукателният и гълтателният рефлекс са най-важните вродени рефлекси и при човека. Ако те липсват, това говори за тежко увреждане на организма.
Сложено на гърдата, здравото новороденото засуква. Няма новородени с лош апетит, защото генетичният им код е програмиран така, че те знаят – трябва да ядат, за да оцелеят! Има по-мързеливи и по-лакоми. Но най-вече има не добре подготвени за кърменето гърди на майката, дохранване с шише, нежелание за кърмене. Така не от капризен апетит новороденото не иска да суче, а защото търси “по-мекото на хляба”, т.е. шишето, от което млякото тече, без да се полагат особени усилия.


Важен етап при оформяне на хранителните навици на кърмачето е захранването му
Консултантите по кърмене препоръчват то да стане, когато детето е готово за това, което означава да проявява интерес към нова храна. Такова захранване се нарича педагогическо, защото основната цел не е детето да се нахрани, а то да се запознае с новата храна, да се научи да дъвче, да разбере, че храната не идва само от гърдата на мама. Към 6-месечна възраст бебетата започват да проявяват интерес към съдържанието на чинията на мама и се опитват да го пробват. Такова поведение се нарича активен интерес към храната. Този интерес показва, че детето е готово да се запознава с нови вкусове. Когато обаче не желае да приеме дадена храна, не го насилвайте. Оставете я, заместете я с друга и след няколко дни отново опитайте. Принудата при храненето има отрицателен ефект. И при децата важи приказката: “Забраненият плод е най-сладък”.
Малкото дете обича да се храни само, като подражава на мама. Стимулирайте това негово желание, за да засилвате интереса към храната. Тримесечното бебе може вече да поддържа шишето с храна или гърдата на мама. На петмесечна възраст детето умело насочва биберона към устата си. На 4–5 месеца може да започне храненето с лъжичка, на 7–8 месеца – пиенето с чашка, на 9–10 месеца то умее да държи добре коричка хляб в ръката си, да държи чаша и да пие от нея. Но докъм 1 ½ год. детето все още се храни с помощта на възрастен. Ако то се умори да яде и изгуби интерес, трябва да се отстрани от масата.

Друг важен момент в оформянето на апетита е отбиването на детето “Гледайте детето, а не календара”, гласи съвременният девиз. Отбиването да става, когато то е готово за това, а не защото е навършило определена възраст. Когато целта на отбиването е детето да се приучи на друга храна, има два варианта – или то да приеме новата храна или да стане злоядо. Някои сигнали могат да ви покажат дали е готово за отбиване.
Постепенно то започва да суче по-малко през деня. При плач почти не се нуждае от утеха чрез сучене. Ако иска да суче през деня и му предложите да почака и отвлечете вниманието му, то дълго не се сеща за желанието си. Заспива безпроблемно и в отсъствие на мама. През нощта суче рядко или изобщо не суче, а сутрин при събуждане лесно му се отвлича вниманието.
Неправилният хранителен режим е една от основните причини за капризния апетит. Вкусовите предпочитания се развиват още през първите години от живота, затова предлагайте на детето си разнообразно меню, много плодове и зеленчуци.
Безразборното хранене, даването на лакомства по всяко време ще доведат до липса на интерес към основните хранения и нежелание детето да се храни на маса. Грешка е, ако десертът се превърне в основния стимул, поради който детето сяда да обядва, вечеря...
Децата лесно се поддават на внушения и пред тях не бива да се коментират хранителните им навици. Изказвания от рода:
“Моята дъщеря не яде мляко с ориз” или “не обича сирене” имат лошо въздействие. По този начин отказът от една или от друга храна, породен от неразположение или каприз, само ще се затвърди.
И не на последно място – поощрявайте детето си, хвалете го. Децата обичат да виждат родителите си доволни от тях.